21 Aug 2025


КОЛОНКАТА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ВЕЛИНГРАД: Тайните на Гергьовица

Публикувано на 12 Sep 2023 09:52

Ще си позволя да започна историята отзад напред. 
През 1992 двама зидари запретват ръкави и започват възстановяването на разрушения параклис „Св. Георги“ в местността Гергьовица. Цели три години продължава градежа на храма, в които един до друг работят българин мюсюлманин и българин християнин, Мустафа Налбантов от Корово и Вълко Добрев от Каменица. 


Днес съвременната българска историография показва достатъчно много примери, в които християни и мюсюлмани изграждат с общ труд постройки за своите вероизповедания.
За да се върне към живот този религиозен обект, издигащ се и днес на „Гергьовица“, се случват поредица от интересни събития. Без съмнение откриването му е изключително любопитна история, защото тук се намесва просънуването. Мястото от останките на християнския храм, наричан от хората „Манастирчето“, е просънувано от Яна Пантева. Годината е 1927. Възможно е при преразказа на историята фамилното име на баба Яна да е Пандева, а не Пантева. Просънуването е феномен, който е рядкост, но за да бъдем коректни, но не достатъчно изчерпателни, е редно да споменем, че с просънуване са открити още параклисите „Св. Илия“ северно от Каменица и „Св. Спас“ над Чепино. 
Колкото и странен да изглежда начинът откриване, не без основание можем да поставим въпроса: Защо е изгубена историческата памет и кога? Защо са запазени имената на местностите „Метоха“ при Дорково, „Калугерица“ при Драгиново, а са изгубени местата на религиозно преклонение?
Теренните и археологически проучвания на територията на Чепинско показват значителен на брой религиозни обекти, използвани според откритите в тях предмети и монети до XIV век. Момент в който България губи своята самостоятелност и се превръща в част от Османската империя. Намерените на „Гергьовица“ предмети са отразени в изданието на българското археологическо дружество през 1926-27 година. За откритите там старини пише и Никола Мушнов.
Без съмнение достигането до основите на християнския храм и гробните дарове от трите погребения, едното от които на млада жена, са впечатляващи! Те ни дават изключително ясна представа за живота в Цепинско по време на Втора Българска държава. Предадените в археологически музей – Пловдив наушници, сребърни гривни, пръстен, златна диадема, каквато има върху ктиторските портрети, венециански монети са доказателство за хора с висок ранг във феодалното общество и с местообитание Цепинско. Умишлено назовавам района Цепинско, а не Чепинско, защото тази фонетична промяна се появява не по-рано от XIV век, като местното население използва и двата варианта дори в края на XIX век. 
Около олтара са открити още две погребения и откритите там гробни дарове и днес са от изключителен интерес. В единия от гробовете са намерени голямо количество венециански монети, а сребърният тас с  позлата и грифони представлява олтарен предмет, предназначен за литургични действия за светена вода. Изключително интересна е и керамична плоча с надпис: „В името на отца и сина, изпращам ти йеромонах Куман, Сисоний и Брано Монасий. От мен имаш прошка, но ще реши патриаршеския съд“! Какво се крие зад това послание и за какво е било необходимо решение на патриаршеския съд засега не знаем. В църковната йерархия йеромонах означава ръкоположен свещеник и е равносилно на игумен. А именно игуменът е човека, който управлява живота в манастира. В определени случаи може да бъде и ръкоположен за епископ. Това достатъчно ли е да твърдим, че намерените останки от сграда на „Гергьовица“ са били част от манастирски комплекс? По-скоро да. Многократните разкопавания и строежи са нанесли много щети, за да можем днес да определим с каква големина и с какви функции е бил този обект.
Благодарение на тогавашния директор на музея в Пловдив Борис Дякович находките са съхранени, оценена е тяхната значимост за българската историография и днес можем да ги видим там. Неща, които няма как да притежава земеделецът, овчарят или рударят, който се поти на Сребровръх. И именно положените останки на починалите в близост до олтара са още едно доказателство за тяхната значима роля в обществения живот. 
В спомените на баба Яна от онова време прави впечатление отношението на хората към намереното: „И никой не посмя да посегне на намереното!“. Друга интересна случка помни от детството си внучката на баба Яна, Мария Дункова. 
„Един път дойде баба Янка, радостна, радостна много. Ей, дечица, елате! Днес на посещение горе, в параклиса дойде нащо царче. Дойдоха двама мъже с коне. И единият скочи от коня, дойде и на колене ми целуна ръка!!! И като влезе вътре, другият ме тупна и каза: „Бабо, това е нашият цар, нащо царче. виждаш ли колко е възпитан!“
Дългогодишните археологически проучвания на Родопската твърдина Цепина до този момент не могат да покажат подобни уникални находки. Крепостта Цепина е развита и доукрепена при деспот Алекси Слав, син на сестрата на цар Калоян и зет на латинския император Анри. Тази част от Родопа планина винаги остава привлекателна и важна за завладяване. Но никога не е превзета със сила!  Твърдина, която винаги е била „зестра“, в името на мира и спокойствието на средновековна България. Разглеждайки безспорната стратегическа значимост на крепостта, като „ключа“ за навлизането в Родопите, е логично да предположим, че в и около крепостта е събран елитът на феодалната аристокрация през този средновековен период. Там би трябвало да намерят място след смъртта си духовните лица приближени до владетеля. Защо тленните останки на хора с висока обществена значимост са открити на „Гергевана“? 
За съжаление, голяма част от историческото наследство на Цепинско от периода на Второ българско царство е извън фондохранилищата на Исторически музей - Велинград. Мраморните икони на първоапостолите Петър и Павел от Цепина, открити от Полихроний Сирку, са в Ермитажа в Санкт Петербург, погребалните предмети - в археологическия музей в Пловдив. 
Неколкократните разкопавания и градежи на „Гергьовица“, извършвани извън всички правила на археологията, без съмнение са унищожили информацията за големината на този обект и неговото историческо минало. Намерените предмети обаче са основание проучванията да продължат и в бъдеще да знаем какви тайни е крила през вековете тази местност. И с тяхното разгадаване да продължим да подреждаме парчетата от пъзела: време, хора, събития. 
Стойчо Маров





КОЛОНКАТА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ВЕЛИНГРАД: Фотографът Христо Спасов

Публикувано на 05 Sep 2023 10:26

Като дете, когато прекарвах ваканциите си във Велинград, обичах да отварям потъналите в прах албуми със снимки на старинно облечени дами с красиви прически и техните сериозни кавалери, на млади офицери във военни дрехи и медицински сестри в самарянски униформи, на къщи и улици от отдавна отминали

Към цялата статия »

Завръщане към пътя на дедите – първа родова среща на Пелевия род в Ракитово

Публикувано на 05 Sep 2023 10:04

„Род рои се, род не гние“ - тези думи дадоха началото на първата родова среща на един от най-големите родове в гр. Ракитово - Пелевият. Събитието събра над 120 потомци от голямата фамилия, които се запознаха по-подробно със своите корени. Срещата се проведе на 26 август 2023 в „Салкиното ханче“,

Към цялата статия »

БНТ ще излъчи филма „200“ за юбилея на училището в Каменица

Публикувано на 04 Sep 2023 13:33

В празничния ден на Съединението – 6 септември, Българската национална телевизия ще излъчи документален филм, посветен на 200 години от създаването на най-старото училище в Княжество България – велинградското ОУ "Христо Ботев".

Към цялата статия »

КОЛОНКАТА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ВЕЛИНГРАД

Публикувано на 22 Aug 2023 11:07

Васил Бориков - от знаменосец в четата на Яне Сандански до кмет на Лъджене

Към цялата статия »

КОЛОНКАТА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ВЕЛИНГРАД

Публикувано на 15 Aug 2023 10:28

“Загубеният документ” или още по въпроса за Худутнамето на Чепино

Към цялата статия »

IN MEMORIAM: Почина Атанас Голомеев-Змея

Публикувано на 15 Aug 2023 10:18

На 12 август 2023 г. на 76 години почина Атанас Голомеев - легендарен български баскетболист с велинградски корени.
Атанас Голомеев-Змея е деветкратен шампион на България, четирикратен носител на Купата на България, четири пъти избиран в Идеалния

Към цялата статия »

Първата жена, която прожектира филми във Велинград

Публикувано на 15 Aug 2023 10:14

На 19 август се навършват 3 години от смъртта на Веска Божкова, която дълги години бе част от екипа на вестник „Темпо“. Думите са памет, написаното остава. Затова нека си спомним за Веска с един нейн материал, публикуван преди 10 години. Той е част от найна поредица, в която събра част от история

Към цялата статия »

Из древното минало на Чепинския край

Публикувано на 08 Aug 2023 10:05

Древното минало на траките, като неделима част от историята на българските земи, винаги е вълнувало и продължава да вълнува умовете и въображението на хората. Тази констатация важи дори на тези, които не познават в детайли историята, но се интересуват от това как са живели някога хората по нашите

Към цялата статия »

Почина проф. Васил Фурнаджиев - преподавател по ски и автор на проектa „Сютка"

Публикувано на 08 Aug 2023 09:59

На 2 август на 87-годишна възраст почина професорът от Национална спортна академия Васил Фурнаджиев.
Васил Фурнаджиев е роден през 1935 г. във Велинград. Завършва ВИФ „Георги Димитров“ и се връща във Велинград, където започва да подбира бъдещи скиори слаломисти от местните училища. Създава шко

Към цялата статия »

Музеят показва първия рекламен филм за Чепинско с вероятен автор Йосиф Шнитер

Публикувано на 25 Jul 2023 10:08

В дните на 50-то издание на Велинградските празници на културата Община Велинград  и  Исторически музей - Велинград представят изложбата „КМЕТЪТ ЙОСИФ ШНИТЕР, 1934 – 1938г.”, която се посвещава на 75 години от създаването на Велинград и 15 години от обявяването му за СПА столица на Балк

Към цялата статия »

„Темпо“ с 1500 броя и обновен сайт

Публикувано на 17 Jul 2023 19:32

Уважаеми читатели,
В ръцете си държите брой 1500 на вестник „Темпо“! Това са 1500 седмици, в които сме предлагали на нашите читатели новини от Велинград и региона. Добър повод отново да благодарим на всеки читател на „Темпо“, защото без хората, които си купуват вестника, той няма как да същест

Към цялата статия »

„Записки на общинаря“ - новата книга на Михаил Алексиев

Публикувано на 28 Jun 2023 10:07

Велинград е удивителен и неповторим. Неговото раждане е необичайно. Европейски градове са се вдигали сами по себе си за векове и хилядолетия. И местата за себе си са избирали разумно. Или на кръстовищата на търговските пътища, или на удобни местности за създаване на пристанища, а на първо място т

Към цялата статия »



Продава апартаменти във Велинград

CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023