21 Nov 2024


30 истории от 30 години

Публикувано на 21 May 2024 10:12

Името на Георги Куманов е добре познато на читателите на „Темпо“. През годините на страниците на вестника етнологът и главен уредник в Историческия музей е разказвал легенди от Чепинско, пресъздавал е местни традиции и обичаи, описал е интересни изложби и пътешествия. На Георги Куманов дължим най-интересните разкази за традицията на писаните великденски яйца от Чепинския край.

 Но от многобройните му статии избрахме една, публикувана през 2004 г. и посветена на уважаваната библиотекарка Стоянка Градинарова. Статията е писана в месеца на народните будители, а сега искаме да я препрочетем в месеца на българската азбука и книжовност - като поздрав за местните библиотекари и признателност към техния труд.

Стоянка Градинарова - живот, отдаден на библиотеката 

Денят на будителите отново ни припомня делото на българските възрожденци, които през ХVІІІ и ХІХ векове духовно са изградили българската нация. И ако модерна България навлиза в последвалия ХХ век със своите значими успехи, със своята тежест като бързоразвиваща се, амбициозна европейска държава, то това се дължи на тях – НАШИТЕ БУДИТЕЛИ. Същият този ХХ век ни предлага блестящи примери на цяла плеяда продължители на тяхното дело. Нашият край има своите представители сред тях, градили модерния, съвременен облик на Чепинско. Докато се ровех из сбирката по краезнание на библиотеката в Лъджене, попаднах на две много интересни стари книжки. Всъщност Валя - главен библиотекар на читалището в Лъджене, която ми помагаше в издирването на едно рядко издание на легенда от Чепинско, насочи вниманието ми към тези библиографски открития. Това бяха две издания от Известията на Етнографския музей – София от 1928 г., интересни с включените в тях описания на сватбени обичаи от Чепинско. Особено много ме впечатли това, че и двете бяха надписани с кратко посвещение от техния съставител Христо Вакарелски: “На уважаемата г-ца Градинарова Стоянка”, следват подписа на Вакарелски, датата и мястото - 20. Х. 1928 София. За по-младите ще поясня, че Христо Вакарелски е един от нашите най-ерудирани и известни етнографи на ХХ век. А на Стоянка Градинарова са посветени следващите редове.
Моите първи впечатления от обществена библиотека са свързани с нея. От тогава неусетно се изнизаха години, десетилетия. И ето, че двете стари книжки ме върнаха към онези години, а надписите въху тях ме насочиха към едно проучване на живота й. Постепенно в разговорите с хората, които са я познавали, се натрупаха малко известни факти за един дълъг, интересен и пълноценен живот. Признавам - останаха и много въпроси за доизясняване.
Стоянка Градинарова е родена през 1904 г. в Лъджене. Нейните родители смело могат да се причислят към онази плеяда българи, които Симеон Радев правилно определя като строители на съвременна България. Тяхната заслуга за израстването и модернизацията на този край на Родопите изисква отделно внимание. Баща й Иван Градинаров е бил през определени периоди началник на митницата в Лъджене. Както неговия внук Васил Сираков описа ситуацията – при едното правителство е назначаван, при следващото уволняван и след това отново назначаван, така се е редувало. Но той не напуска Чепинския край, установява се в Лъджене, задомява се, построява къща, има две дъщери.
Стоянка Градинарова най-напред учи в Пазарджик, завършва гимназия в Стара Загора, а след това се прибира в родния край. Последвалият период е пълен с все още неизяснени въпроси. В Историческия музей се съхранява цяла поредица от нейни снимки, предадени от племеника й Васил Сираков. На тях са запечатани мигове от живота на Стоянка Градинарова и нейните роднини и приятели в периода между двете световни войни – един модерен и изпълнен с предизвикателство към консервативните живот. Известна светлина хвърлят двете книжки на Христо Вакарелски. Вероятно тогава се поставя началото на приятелството им. В резултат се появяват нейните записи на етнографски материали от Каменица и Ракитово. Както си припомниха племенниците й, вероятно тогава се е оформила цяла група приятели – художник, писател, изследовател. Приятелството в групата се съхранява и десетилетия по-късно. Творческите кръгове са характерно явление за българската култура през този период и е възможно това да е един такъв кръжец, свързан чрез Градинарова и с Велинград.
Последвалият период след Втората световна война е значително по-пълен с известни събития от живота й. От 1945 г. Градинарова поема библиотеката в читалище “Отец Паисий” квартал Лъджене.
Следващите десетилетия са белязани от значителни нейни постижения за библиотечното дело в Чепинско. Тя въвежда десетичната класификация във фондовете на библиотеките. Изработва и първите каталози на тези фондове, лично аз съм се възползвал от картотеката по краезнание в библиотеката на кв. Каменица. Както специалистите определиха, Градинарова поставя на научна основа библиотечното дело във Велинград и Чепинско. Тя има и съответните публикации в научните издания за тези свои постижения, подържала е кореспонденция с водещите в тази сфера на науката. Всичко това е ставало благодарение на нейната изключителна работоспособност и отдаденост. В първите трудни години след Втората световна война не се е плашела да поеме пеш към Ракитово и Дорково, следила е какво става в Света Петка, носела е книги по работни обекти и при болни. Поема и рискове в своите нови начинания. През 1951 г. Стоянка Градинарова открива във Велинград първата за страната лятна читалня. И досега стоят малките масички и пейки в градинката до Кремъчна баня в Лъджене.
Това кратко животоописание не би било пълно, ако не спомена непосредствените ми впечатления за нейния характер и излъчване. Стегната в кок посивяла коса, строго облекло и респектиращо държание – това е моят спомен от детските години. Но явно е успяла да ми предаде нейната обич към книгите. За тази обич и всеотдайност към библиотеката и читалището, гарнирана с респекта, който излъчваше, стана дума и в разговорите ми с нейните близки и с колегите й. “Просто животът и е бил в читалището”. Тази кратка фраза е едно признание от тях. Някак естествено стана дума и за наградите, които е получила като признание и на държавно ниво – грамоти, две значки “Отличие за читалищна дейност” – сребърна и златна, два ордена “Кирил и Методий” III и II степен. Когато ги разглеждахме, се оказа, че скромно е премълчавала за някои от тях.
Ще си позволя накрая да цитирам думите на нашия съгржданин Димитър Димитров – човек от нейното поколение и среда: “Тя си изкара живота тихичко, бе един от най-етичните хора, които познавах”. Следите от този живот обаче остават - както тези впечатляващи надписани книги или следи в сърцата на хората.
Георги Куманов




30 истории от 30 години

Публикувано на 16 Apr 2024 10:35

Автор на повече от 35 книги, свързани с историята и географията на родното Ракитово и Чепинския край. Краевед, разказал всичко най-интересно за Цепина, „слоновата кост“ край Дорково, 40-те места на вярата в Чепинско, за пещерата Лепеница, за Чеписка река, Юндола, Цигов чарк… През 1994 г. Петър Ге

Към цялата статия »

ОБЩИНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СОСЗР- ВЕЛИНГРАД, П Р И З И В

Публикувано на 08 Apr 2024 19:45

Уважаеми сънародници, приятели и съмишленици,
Обръщаме се към вас с молба за помощ в едно благородно дело -  построяването на параклис-паметник „Св. Георги Победоносец“ на връх Велийца. Този свети храм ще е в знак на нашата благодарност и преклонение пред паметта на загиналите

Към цялата статия »

30 истории от 30 години

Публикувано на 02 Apr 2024 10:39

„Е те този не може да се види и в Народния театър!“ - избираме това заглавие на статия на Невена Павлова не случайно. Езикът не само ни води към Ракитово, за което Нели пише вече 30 години, а подсказва и още много неща. Подсказва индивидуалност, която не може да се сбърка; стил, който има здрави

Към цялата статия »

30 години всеки вторник

Публикувано на 26 Mar 2024 10:17

Уважаеми читатели,
25 март, Благовещение, е денят, в който всяка година отброяваме възрастта на вестник „Темпо“. Станахме на 30! 
И първите думи на благодарност искаме да отправим към вас - читателите. Благодарност за това, че всеки вторник купувате вестника във Велинград, Ракитово или

Към цялата статия »

С темпото на Велинград

Публикувано на 26 Mar 2024 10:15

30-те години са добър повод да видим какво е направил вестник „Темпо“ извън пряката си работа да информира. Защото за една медия е важно да бъде част от живота на градовете и хората, за които пише. В телеграфен стил ще припомним:
* Месеци след създаването си, през лятото на 1995 г., „Темпо“ ор

Към цялата статия »

30 години не стигат!

Публикувано на 26 Mar 2024 10:13


С Невена Павлова и Георги Дишлянов заедно правим „Темпо“ от първия брой на вестника и до днес. Не е само професия - приятелство е!

30 години писахме, творихме, 
отразявахме, хвалехме, корихме.
С чиста съвест и със мисълта
да бъдем обективни

Към цялата статия »

30 години с „Темпо“

Публикувано на 26 Mar 2024 10:10

С Невена Павлова и Георги Дишлянов заедно правим „Темпо“ от първия брой на вестника и до днес. Не е само професия - приятелство е!

Към цялата статия »

„Всичко тече…“ във велинградски вариант

Публикувано на 26 Mar 2024 09:57

30 истории от 30 години

На страниците на „Темпо“ Васил Благов е правил интервюта с дълга поредица от местни политици, лекари, бизнесмени, общинари. С чувство за хумор е питал кмета какво ще прави, когато сняг запръска и е писал репортажи за Великден, дояждайки парче топъл козунак. Обикалял

Към цялата статия »

Пак да се срещнем след 20 години...

Публикувано на 26 Mar 2024 09:55

30 истории от 30 години

Когато вестник „Темпо“ се раждаше и прохождаше, част от нашия екип беше Борислав Тричков. Зареден с безкраен оптимизъм и ентусиазъм, той сложи основите на икономическите теми във вестника. Времената бяха такива, че откривахме заедно какво е приватизация, какво е лице

Към цялата статия »

Докога геотермалното отопление ще е утопия за Велинград?

Публикувано на 19 Mar 2024 09:29

От първия брой на вестника и до днес - това е пътят на Георги Дишлянов в „Темпо“. 30 години спортната страница на вестника е неговото поле за изява, на което Жоро проследи всичко най-важно и интересно в областта на спорта в нашия град. Със сигурност той е репортерът, посетил и отразил най-голям б

Към цялата статия »

И дърветата си имат история

Публикувано на 12 Mar 2024 09:51

Тази седмица ви предлагаме статия на Рада Томова от брой 15/4-10 юли 1994 година. Рада Томова (по баща Колева) бе един от първите членове на създаващия се тогава редакционен екип на „Темпо“. Написа серия от запомнящи се материали, сред които два уникални. През най-хубавото американско лято на бъл

Към цялата статия »

Безвремието за Клептуза продължава

Публикувано на 05 Mar 2024 10:36

10 години след първия конкурс за нова визия: История, която си струва да бъде разказвана и помнена. Такава е историята на конкурса за нова визия на Клептуза, обявен от Община Велинград точно преди 10 години. История, която показва как добрите намерения трасират пътя към това, в което днес е превъ

Към цялата статия »



CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023