Сезон 1998/1999 г.
Оспорвана борба до края и лош финал
Поредният опит на  „Чепинец” да заиграе в по-горна група на футболното ни първенство отново бе възпрепятстван от редица проблеми, пречещи на отбора години наред. Основният от тях е свързан с материалната база и липсата на подходящ терен за провеждане на тренировките и за официалните мачове. Игрище „Кална баня” е твърде далече от изискванията за нормален футболен терен.

Сезон 1998/1999 г.
Оспорвана борба до края и лош финал
Поредният опит на  „Чепинец” да заиграе в по-горна група на футболното ни първенство отново бе възпрепятстван от редица проблеми, пречещи на отбора години наред. Основният от тях е свързан с материалната база и липсата на подходящ терен за провеждане на тренировките и за официалните мачове. Игрище „Кална баня” е твърде далече от изискванията за нормален футболен терен. Финансовият недоимък също оказва своите негативни последици и води до напрежение сред футболистите.
Старши треньорът Никола Вандов и неговият помощник Никола Дринов  се стараят да изградят боеспособен тим, чийто най-сериозен съперник се очертава отборът на „Виноградец“. Добрата новина за треньорите е връщането в състава на опитните футболисти като Л. Папазов, Т. Хаджиев и В. Цанов.  Привлечен е и нов вратар в лицето на Панов. Началото обаче не е твърде добро. „Чепинец” не се представя постоянно и редува силни домакинства със слаби гостувания. Въпреки победата с 3:1 във Велинград срещу състава на основния конкурент „Виноградец“  след точни попадения на Т. Гончев, Т. Хаджиев и П. Шуманов велинградчани завършват полусезона на 2-о място, на 1 точка от лидера.
До края на първенството „Чепинец” не успява да стопи преднината на „Виноградец“ и преди директния сблъсък разликата е вече три точки. Мачът в близкото до Пазарджик село се очертава като особено важен и за двата отбора. И тук се случва нещо неочаквано. „Чепинец” не се явява на този мач и го губи служебно. Официалната причина за това се представя като хранително натравяне на 9 футболисти от отбора. Изпратена е телеграма и медицински документи, които потвърждават натравянето, но остават съмнения за истинската причина, която спря отбора на „Чепинец” да участва в този мач. И досега  някой от тогавашното ръководство на клуба или от футболистите не се реши да  каже цялата истина около този скандален случай.
В крайна сметка „Чепинец” завършва на 2-о място след състава на „Виноградец“, с 5 т. по-малко и записва в актива си 21 победи, 2 равни мача и 5 загуби при голова разлика 101:22. 
Състав на „Чепинец”: вратари – Панов, Искрен Тюфекчиев, защитници – Димитър  Шарков, Чолаков, Васил Цанов, Ангел Ганев, Стоян Дринов, Тупаров, Стефан Караманов,  Бисер Трончев,  Иван Миленов,  Ангелов, полузащитници –  Петър  Аврамов, Иван Стоилов,  Тодор  Гончев, Благомир Муртин, Петър  Иванов, Шипев, нападатели – Любомир Папазов, Тони Хаджиев, Ангел  Минчев.

Сезон 1999/2000 г. 
Убедително първо място, но неуспешен бараж за влизане във „В” група
Продължаващото тъпчене на едно място и присъствието на „Чепинец” в зоналната група кара ръководството на клуба да търси начини за излизане от кризата. През септември 1999 г. е свикано поредното общо събрание, на което е избран нов президент на клуба. Това е Константин Коппе – бизнесмен и собственик на бившето предприятие „Булгарцвет”. За да му помагат са избрани и трима вицепрезиденти – М. Денев, Ю. Тилев и Б. Бутраков.
Старши треньорът Никола Вандов гради отбора като разчита на ядро от опитни футболисти в лицето на Ст. Дринов, Ал. Гегов, И. Шондров, П. Аврамов и Л. Папазов, подкрепени от по-млади играчи от юношите на клуба като И. Тюфекчиев, Т. Гончев, Ганев, Чолаков и др. През пролетния полусезон към отбора се включват още Г. Гаджев,  Ст. Кривулев (възстановен след дълга контузия), Коцев, Ст. Караманов и Т. Хаджиев.
В първенството велинградчани нямат никакви проблеми и напълно убедително завършват на първото място с внушителния актив от 80 т., постигнат след 26 победи, 2 равни мача и само 2 загуби при голова разлика 121:24. Тези резултати са показателни, но трябва да се отбележи важната особеност, че голяма част от отборите не пристигнаха във Велинград и „Чепинец” записа служебни победи без игра. Липсата на мачове и игрова практика доведе до това, че в края на първенството футболистите демонстрираха спад във формата си, което после се оказа решаващо за предстоящия бараж за влизане във „В” група.
Жребият определи за съперник на велинградчани в баража да бъде отборът на „Керамик” от Елин Пелин. Мачът се игра на неутралния терен на ст. „Славия” и донесе разочарование за многобройната агитка от Велинград, пристигнала да подкрепя своите любимци.
Мачът започна много добре и в началото на първото полувреме „Чепинец” поведе още в 13 мин. с гол на Т. Хаджиев, който се възползва от една лошо отбита топка от защитник на „Керамик” и без забавяне я изпрати в мрежата. В 36 мин. обаче футболистите от Елин Пелин успяха да стигнат до изравнителен гол след колеблива намеса на велинградската защита. През втората част отборите не успяха да си отбележат нови голове и редовното време завърши при резултат 1:1. Според регламента при равенство се пристъпваше веднага към изпълнения на дузпи. За „Чепинец” точни бяха Т. Хаджиев, Ал. Гегов и В. Кадьов, но пропуснаха Коцев и Шуманов. Футболистите на „Керамик” направиха само един пропуск от бялата точка и с това спечелиха правото да играят във „В” група с общ резултат 5:4. За велинградчани останаха разочарованието и поуките, както и надеждите, че следващата година ще успеят. След този мач се чу и перифраза на позната фраза, която в конкретния случай гласеше: „Не губи кураж до следващия бараж!”
 Състав на „Чепинец”: вратари – Панов, Искрен Тюфекчиев, защитници – Чолаков, Ангел Ганев, Стоян Дринов, Васил Цанов, Стефан Караманов, Стойо Кривулев, Юруков, Петков, полузащитници – Коцев, Петър Аврамов, Георги Гаджев, Тодор Гончев, Димитър Чонков, Алеко Гегов, Искрен Шондров, Петър Иванов, В. Стоянов, нападатели – Любомир Папазов, Тони Хаджиев, Веди Кадьов, Петко Шуманов, Ангел Минчев, Сашо Ангелов.
Следва
Темпо