

30 истории от 30 години
Публикувано на 24 Sep 2024 10:06
През 30-те години от своето съществуване вестник „Темпо“ е работил в сътрудничество с Исторически музей - Велинград. В този брой публикуваме статия на Снежана Велева, която дълги години работи в музея като уредник и директор, познава историята на Чепинския край и на личностите, предопределили неговото развитие. Избрахме текст на Снежана Велева за кмета Йосиф Шнитер не само заради това, че през 2024 се навършват 90 години от неговото забележително кметуване. А и защото велинградската управа има още много какво да научи от кмета Шнитер за европейското управление на една община.
Кметът Йосиф Шнитер - пример за европейско управление на община от преди 80 години
Преди 80 години, на 21 юни 1934 г., в с. Лъджене встъпва в длъжност нов кмет - софийският адвокат Йосиф Йосифов Шнитер, назначен от новото правителство начело с Кимон Георгиев.
Йосиф Й. Шнитер е първият назначен, а не избран кмет на с. Лъджене за 1934-1938 г. и кмет на първата сборна община от селата Каменица Лъджене и Чепино през 1934-1936 г., първообраз на днешния Велинград.
Роден е в гр. Пловдив през 1893 г. Баща му, инж. Йосиф Ваацлав Шнитер, чех по народност, е бил доброволец в Руско-турската освободителна война и е първият архитект на Пловдив, създател на генералния план за благоустрояване на града, проектирал и ръководил безплатно строежа на новата църква в Батак. През 2006 г. е обявен посмъртно за почетен гражданин на Пловдив.
Йосиф Й. Шнитер завършва средното си образование в Пловдив, а висшето в юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. Участва като доброволец в Балканската, а по-късно и в Първата световна война. През 1921-22 г. е преводач в българското консулство в Мюнхен. Свободно ползва немски, руски, чешки и френски език. От 1922 г. е член на Българския туристически съюз и организатор на Първата туристическа художествена фото-изложба в България през 1934 г. Негови снимки участват в международни фото-конкурси и изложби в Бостън (САЩ), Кошице (Чехословакия), Краков (Полша), Люцерн (Швейцария). До 1934 г. работи като юрисконсулт и адвокат на частна практика в София.
Назначаването му за кмет на община Лъджене, а по-късно и на сборната община Чепино, му дава възможност да прояви европейска култура и амбиция в управлението и благоустрояването на селищата. Една седмица след назначението, на 28 юни 1934 г., Йосиф Шнитер кани 28 общественици (официални и частни лица) от Каменица, Лъджене и Чепино за конституирането на “Чепински курортен съвет”. Задачите му формулира в 8 точки:
1. Създаване на безплатни курортни бюра в трите селища, които да събират и систематизират сведения за предлаганите квартири за почиващите;
2. Организиране на квартирна адресна служба, паралелна на полицейската, в която да се заявяват наетите или свободни квартири;
3. Дежурства на общинските чиновници на гарите, които да насочват курортистите към подходящите квартири;
4. Организиране на обществен контрол за реда и чистотата в отдаваните под наем жилища, гостилниците, месарниците и хлебопекарниците. Определят се и санкциите, които да бъдат налагани след проверка и констатирано нарушение;
5. Организиране на “една практична пропаганда на Чепинските курорти” чрез пресата, чрез рекламни брошури, чрез Радио София, уреждане на фото-рекламна служба, фото-конкурси, рекламни табели и табла във влаковете, гарите Саранбей, София, Пловдив и др.;
6. Организиране на спортни турнири, футболни, кавалерийски и други състезания, зимен спорт. Създаване на спортни игрища, детски игрища и организиране на театрални и музикални тържества през и след сезона;
7. Подготовката на курорта и като зимен такъв; 8. Уреждане въпроса за пътуване с намаления по БДЖ, групови излети от София и Пловдив, включващи в цената си квартири и храна и т.н.
За 4-годишното си управление Й. Шнитер следва неотклонно набелязаните задачи. Неговата мечта е “да допринесе с нещо за културното и стопанско издигане на богато надарения от природата Чепински курорт - едно общонационално богатство”. Неуморен е в желанието си да бъде полезен, да решава проблемите на хората от района. С двуколката на Ахмед Окин обикаля селата по график: понеделник - с. Каменица и с. Корово; вторник - с. Лъджене; в сряда е общински съдия; четвъртък - с. Чепино, с. Грашево и Мечо корито; петък - с. Флорово, с. Св. Петка и Юндола; събота - с. Лъджене, среща с помошник-кмета и началници на службите.
По негова инициатива през 1935 г. е открита Лъдженската скиорска шанца, за която пише: “Италия може да се гордее със своя Меран, а Швейцария със Сен Мориц. Нека ония добри българи, които вече са били там, да дойдат и видят зимната красота на Чепинското корито”. Същата година с временната трудова повинност са каптирани 32 извора в м. Легоринец и курортът получава “изобилна, хубава, студена, изворна вода, достатъчна за едно население пет пъти по-голямо от сегашното”, коригирани са коритата на реките, наводнявали до този момент селищата, построява се нов ресторант на Клептуза, горски почивен дом на Юндола, новата сграда на Кална баня и “първият по рода си в Европа” минерален плаж в Лъджене през 1937 г. Общината осигурява 90 000 лева за направата на паметника на загиналите във войните. Организира ски състезания, “първите в Европа зимни плувни състезания”, конкурси “Царица на Лъдженския плаж”, градински увеселения, венециански нощи. Традиционно става гостуването през целия летен сезон на Пловдивския държавен театър, на музиканти и артисти от гр. София. Изнасят се концерти от военните духови оркестри на 9-та, 21-а и 27-а военни дружини. В с. Лъджене се провеждат конгреси на Българския туристически съюз, на Ловната организация и Българския народен морски сговор. На Юндола са посрещнати участниците в IV конгрес на славянските географи и етнографи в София през 1936 г.
Юрист по образование, общественик по призвание, перфекционист по природа и влюбен в природата турист и фотограф, Йосиф Шнитер е пример за едно модерно европейско управление на селска община от преди 80 години.
Благодарим на семейство Антон и Величка Шнитер за дарението, направено на Исторически музей - Велинград от 4 хиляди негатива, снимки, документи и лични вещи, принадлежали на Йосиф Й. Шнитер.
Снежана Велева