„… За анархистите или нищо не се пише (в официалните медии), или се пишат неверни твърдения“. Думите са на Костадин Зяпков, от предговора на книгата „Анархисти в Чепинско и Пазарджишко“, която излезе през лятото на 2023 г.

 Те ясно показват мотивите му да събере в едно ново издание своите дългогодишни и задълбочени изследвания, посветени на българите, прегърнали идеите на анархизма.
Костадин Зяпков е роден в Ракитово, в семейство на анархисти. Баща му Георги Зяпков е изпратен от комунистическата власт в концлагер. Въпреки огромните трудности, Костадин Зяпков завършва средно образование в гимназията във Велинград и висше в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „Математика“. Работи като учител в Ракитово, Пазарджик и Мароко, като програмист и ръководител на „Банксервиз“ в Пазарджик и Пловдив. Съставя и редактира родови и краеведчески книги, спомени на анархисти и концлагеристи. 
Новата му книга включва четири статии. Две от тях – „Анархизмът в Чепинско“ и „Анархизмът в Ракитово, Дорково и в рода ни“ са познати на читателите на „Темпо“, тъй като са публикувани на страниците на вестника.  Костадин Зяпков пише: „Припомних, че анархистите са антифашисти, че преди 9 септември 1944 г. много от тях са нелегални, партизани, политзатворници. След тази дата те възстановяват легалната си дейност. В началото на 1945 г. организацията им наброява 11 000 членове в страната, а ежедневникът им „Работническа мисъл“ излиза в 33 000 екземпляра. В края на 1945 г. дошлата на власт БРП решава да бъдат забранени анархистическите организации.“ И още: „Да не забравяме, че и комунистите, и анархистите мечтаят за общество без държава, но методите, средствата и пътищата им са абсолютно различни“.
 На 16 декември 1948 г. в страната са арестувани 1000 анархисти. От Чепинския край са шестима.  За тях, както и за останалите анархисти от Чепинско, Костадин Зяпков разказва от позицията на човек, чието семейство е изживяло всички трудности на лагерите, в които комунистическият режим е изпращал инакомислещите. Авторът е събрал имената на повечето от анархистите в нашия край, споделя свои спомени и размисли за част от тях и допълва: „Не са много, драги читателю, защото под знаме, по което се стреля, не се събират много хора. Но пък се събират най-свестните“. 
Много подробна и богата е събраната от К. Зяпков информация в статията „Анархисти в Пазарджик и Пазарджишко“. Данните са плод на дългогодишен труд, а издирването им никак не е лесно, тъй като комунистическият режим е забранявал да се говори за анархистите. Благодарение на статията на К. Зяпков бял свят вижда ръкописът на д-р Константин Кантарев, който заради убежденията си е изпратен в лагера Богданов дол, а по-късно и в Белене. Приживе д-р Кантарев не успява да види публикуван своя литературен труд „Един безвластник в лапите на властта“, в който описва преживяванитията си в царските участъци и затвори и комунистическите лагери. Но части от негови ръкописи, които съдържат данни за три поколения анархисти в Пазарджик, излизат в книгата на Костадин Зяпков.
Ценно свидетелство за анархизма в България е и азбучният показател, съставен през  1926 г. от Дирекция на полицията – София, отдел Държавна безопасност. В книгата си Костадин Зяпков цитира имената в списъка на хора, родени или живеещи в Пазарджишко. Четем и откъси от Документален сборник № 7 „Държавна сигурност и анархистите в България“, в който са събрани доклади за състоянието на агентурно-оперативната работа. От такъв доклад научаваме за погребението на анархист във Велинград, за което заради „недоглеждане на осъществяващия политически контрол“ в печатницата е отпечатан некролог, а на гроба била поставена пирамида в червено и черно с надпис „Ни бог – ни господар“. Стриктно е описано кои са произнесли речи на погребението и предложение да бъдат изселени…
Костадин Зяпков оставя книгата си с отворен финал – със заръката и надеждата да се намерят следващи изследователи, които да продължат темата. А тя е голяма и сложна, времето е натрупало върху нея различни пластове, под които не винаги може да се проникне. Благодарение на Костадин Зяпков много от пластовете вече са разкрити, очертанията на други вече са факт. Така че целта, която сам авторът си е поставил, е изпълнена по един достоен и заслужаващ уважение начин: „Целта на тези редове не е да разкажа биографиите на анархистите от Чепинско, нито да разяснявам същността на анархизма. Искам хората да си спомнят за благородните и смели мъже, които са се борили с неправдите на всяка власт, без да търсят лични изгоди от тази борба“. 
Книгата „Анархисти в Чепинско и Пазарджишко“ е дарена от автора на библиотеките във Велинград, така че очаква своите читатели.
Елена Баева