Първата ни среща стана чрез забележителните му картини, изобразяващи пейзажи от Велинград и околностите му. Те бяха по стените на болницата, училищата, почивните станции, хотели, канцеларии на различни учреждения в града. Спираха погледа ми с художественото изображение, с оригиналността на сюжета
По-късно имах възможност да бъда близо до художника, но вече като мой лекуващ лекар. Повече от 6 месеца той ми помагаше да се съвзема от сложна фрактура и хирургическа интервенция на десния крак. Освен ежедневните възстановителни процедури при рехабилитаторите, сам той се зае да ми поставя в колянната става инжекции с немското лекарство “Артепарон”, което тогава беше в изпитателен вариант. Манипулацията извършваше два пъти седмично в просторния си кабинет като главен лекар на Санаториума на трудещи се селяни - той, доктор Иван Ангелов. Вниманието и загрижеността за моето възстановяване, с което се отнасяше и към другите си пациенти, той показа и когато ме водеше на контролни прегледи в Пловдив, и когато се наложи да оперира, за да предотврати грозящия ми перитонит...
Уви, вече 6 са годините от раздялата ни с него, откакто отиде в небитието! 14 май 1996 г. е последният негов земен ден.
Аз и сега си спомням обаче как в кратките паузи от напрегнатата му работа като ортопед в болницата, седнали на някоя пейка в градината, той държеше в лявата си ръка предпочитаната лула. Проблясваше вече прошарената, но запазена и все още непокорна коса, приличаща на перука, а по челото му се виждаха житейските бразди. Те показваха преживяното и неизбежните сблъсъци в борбата за спасяване на човешкия живот. В тези мигове той изповядваше, че родовият му корен тръгва от Якоруда. Бащата е с чешко образование. Рано, на 20 години, загубили единия от братята. След гимназиалното образование, получено в Пазарджик, Иван участва в Отечествената война като офицер от ШЗО. Той е студент заедно с другия си брат в Медицинския факултет. И се занизват след това професионалните стъпала. Създава здравен пункт като лекар на Горско стопанство “Беслет”, участъков лекар във Велинград, специализира хирургия и е в хирургиеското отделение на болницата, 9 години ръководи База 3 на СКК (“Трудещи се селяни”). От 1971 г. е отново в болницата като завеждащ травматологичен и ортопедичен кабинет. Преглежда, разпитва пациентите, разчита рентгеновите фотоси, гипсира, поставя екстензии, оперира, лекува. Живее с болките на хората...
Но заедно с тях продължава да е човек на изкуството. Там намира и отмора, и удовлетворение, и вдъхновение. Музиката за него е не просто хоби. Мандолината още от ученическите години е вътрешна потребност, но това се отнася особено за изобразителното изкуство. Създадените от него акварели с маслени бои, графики, натюрморти и портрети, пейзажи и панорамни платна са десетки и стотици. 5 самостоятелни изложби в Пазарджик, 4 във Велинград, гастролира в Банкя, Якоруда, Ракитово, Варна, Добринище. Канят го и той се отзовава. Десет са страните, в които има негови платна: Япония, СССР, Италия, Гърция, Чехословакия, Полша, Турция, Йордания, Финландия, Норвегия. Това му носи творческо задоволство и съзидателен подем.
Но той не забравя и близките си. Грижи се за двамата си сина, семейството. Това е другата сфера на неговите мисли. В една от вечерите на дежурство в санаториума ме попита как да намери разказите на Г.П. Стаматов. Учителката на Тодор в гимназията била строга и взискателна. Отблизо помагаше и на другия си син - Пламен, ученик в езиковата гимназия в Пловдив. Налагаше се и къща да строи. Там се настани големият с, новите членове на семейството станаха двамата внука. Те му носеха и нови радости. И вече са студенти...
Лекарският му професионализъм бе равностоен на родителската му любов и всеотдайност. За него Хипократовата клетва не беше формалност. Снаха му Донка разказва не един случай, когато лекарят е поставял на първо място задължението си да помага на болните и възмущението му, когато установи небрежност от страна на негови колеги в обязаността да лекуват...
Обществените изяви също бяха негово азбучно задължение. Често беше в комисиите като член на жури или като дежурен лекар на спротни състезания.
Доктор Ангелов символизираше хуманността и човешката отзивчивост. Той познаваше изкуството и високо го ценеше - особено изобразителното изкуство, на което беше не просто любител, а оригинален творец, създаващ стойностни художествени творби. И ако споделяме латинската сентенция за краткостта на живота и вечността на изкуството, ще помним д-р Ангелов не само като спасявал човешки животи и помагал на много страдащи, но и като творец, чийто творби го обезсмъртяват!
Аврам Жерев