Забравената традиция: Свети Трифон Зарезан
Публикувано на 11 Feb 2002 21:02
Големите промени през последните две десетилетия и трудностите в ежедневието ни принудиха да търсим стабилност в познати или позабравени, но проверени в миналото, традиции. Така станахме свидетели на едно възраждане на празници и обреди, за които само ни бяха разказвали. И ако за Бабинден във Велинград и Еньовден в Ракитово можем да кажем, че няма прекъсване на традицията, то възстановяването на Гергьовден, Св.Николай, Св.Спас, Св.Илия ни дава пример за процеса на промяна в празничния календар на Чепинско, който се вписва в общия за страната. Има обаче традиционни празници, които остават извън тази вълна на завръщане към традицията и са част от онази специфика, даваща характерен облик на района ни.
***
Най-близък от тези празници е Св.Трифон Зарезан, Трифоновден. В Чепинския край поради надморската височина и климатичните особености, няма развито лозарство и винарство - така знаем и така си оформяме представата за условията, които определят липсата на специфичното му отбелязване. Дали някога е било така? Много трудно ми беше да открия някой, който да ми разкаже цялостно и пълно за отбелязването на този празник в миналото. През 1998 г. имах късмета да попадна на записан разказ със сравнително богати спомени за обреди, практикувани в Каменица през първата половина на този век.
Неговото отбелязване е включвало традиционното обредно зарязване на лозите в този ден. В Чепинско е позната разпространената в страната легенда за светеца. Тук тя се среща в следния вариант: “Загледал се той в Мария Магдалена, харесал я, посмигнал й. Но на носа му кацнала муха. Той замахнал с ножицата, уж да прогони мухата, а си отрязал носа вместо да отреже лозата”. Съкратеният вариант на легендата, разказван през 30-40-те години на ХХ век, вероятно е отглас от отмирането на традицонната обредност по време на деня на Трифон Зарезан. Съществувалите контакти и влияния между Чепинско и Западна Тракия също са дали своето отражение. Спецификата на този вариант, в сравнение с разпространените из страната, е включването на Мария Магдалена като основен персонаж на мястото на Света Богородица.
За Св.Трифон е съществувало още поверието, че е лечител “събирал сълзите на лозата и лекувал очите, трудно заздравяващи рани и гангрени”. Това вярване е залегнало в нареждане, вероятно произхождащо от песен, изпълнявана на празника:
Трифон, Трифон Светителя
лоза реже, лоза реже и подрезва,
сълзите й тихом сбира,
тихом сбира, очи мие,
негови, на децата, на момите,
на момите и на грешната
ой, Мария Магдалена.
Ой, Трифоне, Трифоне, мъченико,
режи лозе, зарежи го,
да се лоза вие и превива,
да се реса реси, наедрява,
да се грозде грозди и узрява,
да се вино пие червено,
за здравето на децата,
та и на майките и бащите.
Те да пият, да се не упиват,
на децата да играят им сърцата.
В нареждането срещаме отново като основно действащо лице Мария Магдалена. Възможно е включване да се дължи на засилване влиянието на църковно-религиозния аспект в празниците през този период. Легендата и вярата в лечителските способности на Св. Трифон са определели необходимостта от поредицата обреди, сред които и основния - зарязването.
Обредното зарязване се е извършвало от възрастния мъж в семейството, обикновено на собствена асма, а ако не се отглежда в двора, то на асмата на съсед или роднина. Зарязаните няколко пръчки (обикновено 3) полива с вино и ги занася вкъщи. Поставят се трите лозинки в калена паница, поливат се пак с вино и се благославят (в използвания от мен разказ благославя бабата):
“Да се вие лозата за здравето на стопаните и децата, да се вие лозата, да не я хваща мъната. Да се роди гроздето, да не ходи по него американката с филоксерата, да не го чука градушка, да не гние зърното му, мухъл да не го лови. Да берем, да ядем, вино да пием за здраве и радост, за сладост и младост”.
После всеки от семейството отпива от купата червено вино с натопените три лозинки, подава се надясно по старшинство. Песента, която се е пяла след благословията и отпиването, е весела и игрива:
Винцето ми беше киселко,
сърце ми беше веселко,
чу ли Гроздо, Гроздано,
и ти моме, Маврудо,
че Трифон е вече къде нас,
къде нас и къде вас дошъл.
От разказа се разбира, че на младини бабата е пяла песента и на нея хоро са захващали. Разбира се, темите за раздумка на този ден, са били свързани с виното.
Така разгледания обред е твърде семпъл. По-пълното празнуване на Трифон Зарезан е било практикувано към началото на века. В този период все още са съществували лозята на Върлоз край Каменица. За мен беше много любопитен този факт - изненада, че е имало лозя и въпрос - защо са се загубили. Може би и тук, както и в други райони на страната, разразилата се тогава филоксера ги е покосила? Постепенното отмиране на празничната обредност и затваряне в рамките на семейството, дори само в отделни семейства, определя и трудното откриване на празничните обреди към средата на века.
През 30-40-те години в трите тукашни селища се утвържава друга форма на празнуване. Сведения за нея черпя от краткото описание в местния в. “Чепино” от 25.02.1940 г.: “Миналата седмица по общото решение на питиепродавското сдружение, празникът “Св.Трифон Зарезан” бе отпразнуван от питиепродавците на трите села в Каменица. Сдружениета на Лъжене и Чепино се отправиха сутринта за с. Каменица, където ведно с местното сдружение отидоха в църквата “Св.Троица”, гдето се отслужи божествена литургия. Поздравленията бяха поднесени в ресторант “Кьосът”. Тук говориха свещеник Георги п.Трендафилов и кметът на Каменица г. Никола Павлов. След дадения обед от питиепродавците, сдруженията направиха манифестация из с. Каменица с две гайди”.
И през последното десетилетие сме свидетели на промени и нововъведения на този ден - 14 февруари. Св.Валентин - празникът на влюбените, постепенно си извоюва място, особено сред младежите. Традиционен за Велинград е провежданият от ДЗПД блус-маратон с награди за най-дълго танцуваща двойка, който ще се състои и тази година. От сърце им желая много любов и радост на празника. Тези, които са привлечени от традицията, могат да се възползват от традицията и да включат в репертоара си старите песни и наричания.
Георги Куманов
Ще има ли Велинград първият регионален Природонаучен музей?
Публикувано на 04 Feb 2002 21:41
Над 25 велинградчани откликнаха на идеята, подета от инж. Цветко Кънчев за създаване на Природонаучен музей в нашия град. Първата разширена среща се проведе на 31 януари в заседателната зала на общината. Сред инициаторите са почти всички директори от системата на държавните лесничейства, местни експ
Велинград става столица на Балкански фестивал
Публикувано на 04 Feb 2002 21:39
Една отдавнашна мечта Велинград да бъде столица на Балкански фестивал е на път да се сбъдне. От 3 до 7 април в нашия град предстои да се проведе Първият Балкански фестивал по класическа китара. Организатори са Община Велинград и Нов български университет - департамент “Музикално-сценични изкуства” с
Богати впечатления от Австрия
Публикувано на 04 Feb 2002 21:36
На 2 февруари от Австрия се завърнаха седем възпитаници на Техникума по икономика и туризъм “Алеко Константинов” и техните преподавателки по туризъм и немски език Мария Узунова и Соня Иванова. Те участваха в организиран от австрийското Министерство на образованието и КултурКонтакт семинар, с който б
Празниците на културата ще имат юбилей
Публикувано на 04 Feb 2002 21:35
На 1 февруари се събра Организационният комитет за провеждането на велинградските Празници на културата и изкуството. Работата му тази година е подчинена на 30-годишния юбилей на празниците. Желанието е да бъде спазена традицията, но и да има нещо ново, по-различно от досегашното.
Уточни се, че
Читалищата с най-ниски заплати в културата
Публикувано на 04 Feb 2002 21:34
Областният управител Иван Димитров покани на 28 януари в Пазарджик представители на всички читалища от областта. По негова идея в срещата участваха заместник-министърът на културата Г. Карабаджаков, експерти от министерството на културата и областната управа, депутати от НДСВ. Три читалища от нашата
Подкрепа на идеята за Природонаучен музей
Публикувано на 21 Jan 2002 16:08
В предишния брой на в. “Темпо” бе публикувана статията на инж. Цветко Кънчев “За необходимостта от Природонаучен музей във Велинград”. В нея уважаваният познавач и любител на природата обоснова идеята за създаване на такъв музей, който да представя пред велинградчани и гостите на курорта богата флор
Ансамбъл “Сърбия” изнесе концерт в Драгиново
Публикувано на 14 Jan 2002 10:57
Повече от час и половина продължи концертът на белградския ансамбъл за народни песни и танци “Сърбия” на 12 януари в читалището в Драгиново. Гостите бяха изключително радушно приети от публиката и я зарадваха с изпъления на своя детски състав.
Представяме енциклопедичен справочник “Чепино”
Публикувано на 07 Jan 2002 14:12
Първият по рода си енциклопедичен справочник “Чепино” ще излезе през март 2002 г. До края на януари неговите съставители начело с председателя на фондация “Граждански ценности” Михаил Алексиев очакват мнения, отзиви и бележи по съдържанието на книгата, която всеки интересуващ се може да намери в Цен
Историческият музей през юбилейната година: ремонт, равносметка и планове за бъд
Публикувано на 15 Dec 2001 18:30
Отиващата си 2001 г. бе юбилейна за Историческия музей във Велинград, който закръгли половин век. Официално и гръмко честване на годишнината нямаше въпреки предварителните планове на музейните работници. Причината е, че огромната част от средствата за музея бяха пренасочени към основния ремонт на сг
Започва обществено обсъждане на енциклопедия “Чепино”
Публикувано на 15 Dec 2001 18:24
След броени месеци Велинград ще има първата в България регионална енциклопедия (досега с подобни могат да се похвалят само Благоевградска и Кюстендилска област). През март догодина ще излязат първите броеве на енциклопедията, която е рожба на неуморен професионален труд на колектив от 40 човека в пр
Годината мина без трусове в образованието
Публикувано на 15 Dec 2001 18:23
Директорката на важния сектор “Хуманитарна политика” в общината Марияна Владимирова направи равносметка на свършеното през годината на 12 декември.
Етнографските изследвания в Чепинско
Публикувано на 09 Dec 2001 22:48
В разговор за фолклорното наследство на Чепинския край ме изненада една констатация, срещана и друг път от мен - няма такива изследвания. Този повдигнат въпрос - за неголямата популярност, да не кажа неизвестност на писаното за нашия край, а също и работата ми по материали за енциклопедичния справоч
