Навършват се 116 години от Сръбско-българската война - събитие, колкото героично за нас българите, вероятно толкова и тъжно, защото нашите храбри деди бяха принудени да воюват срещу братски, славянски народ. Героичните подвизи на българските войници в тази наложена ни война могат да се сравняват само с тези на опълченците на Шипка. Какво всъщност стана през 1885 година? Изминали са само 8 години от Освобождението на България от турско робство. По блестящ начин е извършено Съединението под далновидното ръководство на българи-патриоти, което влиза в рязко противоречие с великите сили. Непосредствено след Съединението се очакваше опасността да дойде от южната ни граница. На нея бе струпана млада българска войска, ръководена от капитани - те са най-големите чинове в армията. Сръбският крал Милан, подкрепян от своите западни приятели, на 2 ноември 1885 г. заповядва на голямата си войска, командвана от генерали, изненадващо и коварно да настъпи и щурмува българските позиции на западната ни граница. Тук са разположени малки военни части. Нашите граничари се сражават мъжествено и задържат за известно време вражеските сили. Сраженията и боевете са неравни. Един българин застава срещу соттици сърби. Сръбският крал е уверен в победата си, планува за няколко дена да стигне до София. Княз Александър Батенберг в този момент е в командния пункт на българската войска в Сливница. Чрез телеграма той разпоредил държавното съкровище на България да се премести от столицата в друг град, а архивата на двореца - в германската легаиця и да започне евакуиране на държавните учреждения и военните складове. Но началник-щаба на войската капитан Рачо Петров се противопоставил на телеграмата на княза и решил по никакъв начин да не се отстъпва от Сливница. Министерският съвет се съгласил с капитана и още същата вечер упълномощил Стефан Стамболов лично да занесе на княза това решение. Наполеон казва: “Понякога на война един човек струва толкова, колкото и всички останали заедно”. Велик момент, пред велико изпитание! На седмия ден от войната става чудо, което отново смайва света. Основните български сили от турската граница за 2-3 денонощия извървяват повече от 300 км в дъжд, бури и снежна лапавица, стигат Сливница и без да отдъхнат, се хвърлят в боя. Балкана гръмва от марша “Шуми Марица”, високо се извисява българското “Ура! Напред, на нож!”. Насочените щикове на българската войска хвърлят в бяг сърбите, те панически отстъпват. Още биенето на първите църковни камбани, които възвестяват обща мобилизация, вместо уплаха от войната будят у българите неудържим устрем за спасяване на отечеството. С всеки изминат ден нашата войска расте, присъединяват се доброволци, водени от нови и от легендарни войводи като Панайот Хитов и мн.др. Във войната участват останалите живи опълченци. Целокупният български народ се надига като един. Над 100 ученици заедно с учителите си от Варненската гимназия стигат до Сливница - 17-8 годишни, без всяка подготовка, под командването на млади подпоручици от Военното училище, сформират ученически взводове и влизат в решителния бой - въпреки заповедта на командването да не участват в атаката. За съжаление, загиват всички те заедно със своите командири. “Българската войска едва ли може да бъде спряна”, пише германският военен историк кап. Мюлер. В боевете около Сливница, Гургулят, Граово и Знеполе денонощно тече потокът доброволци от всички български земи, от Тракия, Мизия и Македония. Освободени са завладените наскоро български територии, нашата войска се насочва към Белград. Но българското правителство и командване са предупредени от великите сили да спрат мощното настъпление и така те спасяват сръбския крал Милан от пълен разгром. Сръбско-българската война трае само 15 дни. За този кратък период българите смайват Европа, нашите воини дават добър пример как се пази род и родина. Стана вече традиция ръководството на Съюза на офицерите и сержантите от запаса - Велинград са организира автопоход до с. Гургулят, където и тази година ще поднесем венци и цветя на величествения паметник, издигнат в знак на признателност към българските войни и доброволци, загинали за Отечеството в Сръбско-българската война. о.з.полк. Даскалов, председател на СОСЗ - Велинград