Изкуството сближи Велинград и Валево
Публикувано на 06 Sep 2004 08:32
На 28 август в град Валево, окръжен център на около 100 км югозападно от столицата Белград, на една от откритите сцени, при шепота на бълбукащата пълноводна река Калубара се извисиха мелодичните гласове на велинградчанките Маргарита Гергева, Таня Иванова, Йорданка Никова, Невена Стойнова, Ели Саздова, Ирина Балабанова. Това е групата за популярни песни при читалище “Отец Паисий” - Велинград.
Часът е 22. В този град животът започва сега. Събота - последният ден от Тешнярските вечери на културата, аналогични на нашите Празници на културута. Велинградските театрали бяха поканени да върнат визитата на артистите, които ни показаха спектакъла “Кощана” през юли. Посрещнаха ни ръководителите на културното дружество (КУД) “Абрашевич”.
Час след аплодисментите за вокалния концерт на друга сцена валевските зрители бяха покорени от актьорското дарование на Цветан Котев, Росица Паунова, Атанас Гушевилов, Величка Атанасова, Павел Гайдев, Гинка Кафеджиева, Бойчо Караилиев, Боряна Велева, Таня Иванова, Анета Станкова, Ани Нечитайлова. Въпреки хладното време публиката с най-голямо внимание следеше актьорските превъплъщения на сцената. Всяка поява на Цецо и Роси, както и на останалите герои, предизвикваше фурор. “Полевите” условия и бедните декори, донесени от Велинград, не намаляваха стойността и успеха на постановката. “Това безусловно е професионалист, той е фокусът, звеното на спектакъла”, многократно повтаряха домакините за Цветан Котев. “Но и другите не са за подценяване, особено пълничката прислужница”, добавяха други зрители за Росица Паунова.
По-късно на срещата с част от артистите на “Абрашевич” нашите отново доказаха, че са “от Бога дамгосани”. Павката с китарата поведе, а Бойчо завладя всички с неподозирани изпълнение на станалите “космически” родопски песни. Роси и Цецо бяха отново недостижими с “букет” от българско песенно творчество. Домакините ни отговаряха с оперни и популярни мелодии. Наистина изкуството сближава, вдъхновява, възвисява. Гостуването ни продължи с премиерата на романа “Въстание” на сръбската писателка Светлана Янкович. Председателят на Литературния клуб във Велинград изказа поздравления за успеха на романистката и подари една от книгите на нашите творци. Изненадата бе голяма и бурно аплодирана, с жеста си доказахме, че литературата е мост между народите.
Градските ръководители на Валево ни приеха с подчертано внимание и уважение. Воислав Сласенич, зам.-председател на Общинския съвет, Воислав Андрич, председател на Културното дружество и директор на гимназията, ни посрещнаха сърдечно, а секретарят на общината Миряна Стенич произнесе приветствие и ни покани отново да гостуваме догодина. Тя ни подари картина на старата Велевска чаршия Тешнарска, където са започнали тези вечери през 1986 г. и е дала името им. На приветствията отговориха зам.-кметът Реджеп Ходжов, зам.-председателят на читалище “Отец Паисий” Иван Тричков и председателят на литературния клуб Аврам Жерев, които подариха сувенири и книги.
На другия ден любезните домакини ни заведоха в културно-историческия комплекс Бранковина, на десетина километра от Валево. Там е истински рай, има и великолепен православен храм. С него са свързани бележити личности на Сърбия: Ненадович, княз Алекс, Матея - духовник и войвода, изрекъл впечатляващото “Аз попувах и войводувах”, книжовника Чика Люба, кралица Персида караджорджевич, майка на крал Петър Освободител. Там е гробът на световноизвестната поетеса Десанка Максимович, която има внушителен паметник във Валево, музей и богата библиотека, където също оставихме наши книги. На гроба й, внушаващ асоциация за могилата на Лев Толстой в Ясна поляна, има миниатюрно копие на църквата “Василий Блажени” в Москва, а между многото ордени видяхме и “Кирил и Методий”.
В програмата на Тешнярските вечери са включени още изложби, премиери на книги, срещи с издатели, фолклорни концерти, ромска поезия и музика, театър, филмови премиери, спектакли на гимназиални групи, ревюта, дискотеки, лекции на политически и научни теми, срещи с бележити хора и още, и още... Освен ежедневните информации по медиите в града (3 телевизии, 4 радиа и 1 вестник), по време на културните вечери излиза и специален вестник “Тешнярски гласове”. Във Валево непринудено и естествено наш гид стана иинж. Миливой Миливоевич, който е зам.-председател на КИД “Абрамович” и един от артистите в “Кощана”. Той ни запозна и историята и икономиката на града, която започва още от времето на келти и илири. Икономиката е дело на военната индустрия, животновъдство, производство на малини, царевица и др. Значителни финанасви средства се отделят за образование, култура и спорт.
Обобщавайки видяното и чутото и след посещението на Белград, направихме извода: умората се забравя, впечатленията и полезните изводи остават. Лаконично те са: в Сърбия видяхме икономически подем, дисциплина, спокойствие. Във Валево няма решетки на домовете и магазините, обработваемата земя не е запустяла, в стопанските дворове има трактори има машини, всичко е обработено и дава богата реколта. Хората се занимават с полезен труд, културата е в разцвет... Неволно възниква въпросът: “У нас така ли е? Защо не е?”.
Вниманието към нас беше изключително, дължим аналагично посрещане! Дължим благодарност на спонсора Димитър Праматаров, който пое разходите за пребиваването ни в Белград; на Красимир Мирчев, който беше наш музикален озвучител и на секретаря на читалището Иван Стоянов, който беше главният организатор на турнето ни в Сърбия и Черна гора.
Аврам Жерев
Часът е 22. В този град животът започва сега. Събота - последният ден от Тешнярските вечери на културата, аналогични на нашите Празници на културута. Велинградските театрали бяха поканени да върнат визитата на артистите, които ни показаха спектакъла “Кощана” през юли. Посрещнаха ни ръководителите на културното дружество (КУД) “Абрашевич”.
Час след аплодисментите за вокалния концерт на друга сцена валевските зрители бяха покорени от актьорското дарование на Цветан Котев, Росица Паунова, Атанас Гушевилов, Величка Атанасова, Павел Гайдев, Гинка Кафеджиева, Бойчо Караилиев, Боряна Велева, Таня Иванова, Анета Станкова, Ани Нечитайлова. Въпреки хладното време публиката с най-голямо внимание следеше актьорските превъплъщения на сцената. Всяка поява на Цецо и Роси, както и на останалите герои, предизвикваше фурор. “Полевите” условия и бедните декори, донесени от Велинград, не намаляваха стойността и успеха на постановката. “Това безусловно е професионалист, той е фокусът, звеното на спектакъла”, многократно повтаряха домакините за Цветан Котев. “Но и другите не са за подценяване, особено пълничката прислужница”, добавяха други зрители за Росица Паунова.
По-късно на срещата с част от артистите на “Абрашевич” нашите отново доказаха, че са “от Бога дамгосани”. Павката с китарата поведе, а Бойчо завладя всички с неподозирани изпълнение на станалите “космически” родопски песни. Роси и Цецо бяха отново недостижими с “букет” от българско песенно творчество. Домакините ни отговаряха с оперни и популярни мелодии. Наистина изкуството сближава, вдъхновява, възвисява. Гостуването ни продължи с премиерата на романа “Въстание” на сръбската писателка Светлана Янкович. Председателят на Литературния клуб във Велинград изказа поздравления за успеха на романистката и подари една от книгите на нашите творци. Изненадата бе голяма и бурно аплодирана, с жеста си доказахме, че литературата е мост между народите.
Градските ръководители на Валево ни приеха с подчертано внимание и уважение. Воислав Сласенич, зам.-председател на Общинския съвет, Воислав Андрич, председател на Културното дружество и директор на гимназията, ни посрещнаха сърдечно, а секретарят на общината Миряна Стенич произнесе приветствие и ни покани отново да гостуваме догодина. Тя ни подари картина на старата Велевска чаршия Тешнарска, където са започнали тези вечери през 1986 г. и е дала името им. На приветствията отговориха зам.-кметът Реджеп Ходжов, зам.-председателят на читалище “Отец Паисий” Иван Тричков и председателят на литературния клуб Аврам Жерев, които подариха сувенири и книги.
На другия ден любезните домакини ни заведоха в културно-историческия комплекс Бранковина, на десетина километра от Валево. Там е истински рай, има и великолепен православен храм. С него са свързани бележити личности на Сърбия: Ненадович, княз Алекс, Матея - духовник и войвода, изрекъл впечатляващото “Аз попувах и войводувах”, книжовника Чика Люба, кралица Персида караджорджевич, майка на крал Петър Освободител. Там е гробът на световноизвестната поетеса Десанка Максимович, която има внушителен паметник във Валево, музей и богата библиотека, където също оставихме наши книги. На гроба й, внушаващ асоциация за могилата на Лев Толстой в Ясна поляна, има миниатюрно копие на църквата “Василий Блажени” в Москва, а между многото ордени видяхме и “Кирил и Методий”.
В програмата на Тешнярските вечери са включени още изложби, премиери на книги, срещи с издатели, фолклорни концерти, ромска поезия и музика, театър, филмови премиери, спектакли на гимназиални групи, ревюта, дискотеки, лекции на политически и научни теми, срещи с бележити хора и още, и още... Освен ежедневните информации по медиите в града (3 телевизии, 4 радиа и 1 вестник), по време на културните вечери излиза и специален вестник “Тешнярски гласове”. Във Валево непринудено и естествено наш гид стана иинж. Миливой Миливоевич, който е зам.-председател на КИД “Абрамович” и един от артистите в “Кощана”. Той ни запозна и историята и икономиката на града, която започва още от времето на келти и илири. Икономиката е дело на военната индустрия, животновъдство, производство на малини, царевица и др. Значителни финанасви средства се отделят за образование, култура и спорт.
Обобщавайки видяното и чутото и след посещението на Белград, направихме извода: умората се забравя, впечатленията и полезните изводи остават. Лаконично те са: в Сърбия видяхме икономически подем, дисциплина, спокойствие. Във Валево няма решетки на домовете и магазините, обработваемата земя не е запустяла, в стопанските дворове има трактори има машини, всичко е обработено и дава богата реколта. Хората се занимават с полезен труд, културата е в разцвет... Неволно възниква въпросът: “У нас така ли е? Защо не е?”.
Вниманието към нас беше изключително, дължим аналагично посрещане! Дължим благодарност на спонсора Димитър Праматаров, който пое разходите за пребиваването ни в Белград; на Красимир Мирчев, който беше наш музикален озвучител и на секретаря на читалището Иван Стоянов, който беше главният организатор на турнето ни в Сърбия и Черна гора.
Аврам Жерев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023