В разговор за фолклорното наследство на Чепинския край ме изненада една констатация, срещана и друг път от мен - няма такива изследвания. Този повдигнат въпрос - за неголямата популярност, да не кажа неизвестност на писаното за нашия край, а също и работата ми по материали за енциклопедичния справочник “Чепино”, ме подтикнаха за събера в кратък проследяващ материал етнографските проучвания и изследвания, посветени на Чепинско. Както сами ще се убедите, техният брой е внушителен и разнообразен като засегната тематика. Тук няма да се включат многобройни изследвания на Родопите, в които по един или друг повод се споменава Чепинско, защото това би отнело твърде много време и място. И така: започвам с периода, през който в България се заражда интересът към етнографските проучвания и се правят първите фолклорни записи - XIX век. Първият запис на легендата за образуването на Чепинското корито и сведения за поминъка на населението се съдържат в “Описание на Т. Пазарджишката кааза” от Стефан Захариев, отпечатано през 1870 г. във Виена. С него се поставя началото на траен интерес към етнографските проучвания на Чепинско. През 1884 г. в Периодическото списание кн. VIII излизат “Помашки песни от Чепинско” на К. Иречек. Неговите впечатления от посещението му в този район са публикувани най-напред самостоятелно в Периодическо списание - “Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини”, а след това като част от “Пътувания по България”. В тях се съдържат описания на Курбан Байрям в Баня, Чепино, споменава се легендата за образуването на котловината, дават се сведения за бита, топонимията и историята на населението от този район. Няколко години по-късно Хр. Попконстантинов започва публикуването в томовете на СбНУ на събраните от него песенен и прозаичен фолклор, семейни празници и обреди, описания на Чепино и Бабяк. Така този изследовател на Родопите оформя една сравнително пълна картина на фолклорната култура на населението в Северозападния дял на планината. В това време - 1892 г., Иван Вазов публикува своя блестящ пътепис “В недрата на Родопите”, посветен на Чепинско. В него се съдържа както описание на бита на населението, така и записи на някои песни, сред които е все още незаписаната повторно, но многократно цитирана “Вахо мори”. Тук нашият именит писател среща Ст. Веркович, тръгнал по следите на певците от Корово (Драгиново). Босненският изследовател, свързал трайно съдбата си с България, издава двутомника “Веда Словена”. Този корпус повече от столетие предизвиква дискусии сред изследователите на българския фолклор относно достоверността си. Включените в сборника песни са свързани чрез изпълнителите и в двете краища - Чепино и Доспат. През тези години записи от района, направени от Н. Попов, публикува Кузман Шапкарев. Макар и като единични опити, трябва да се посочат първите събирачи на фолклор от Чепинско - Мехмед Тумбев и Юсуф Синапов, записали песни и приказки, публикувани в първите томове на СбНУ. Георги Куманов продължение в следващия брой