За духа, който вае
Публикувано на 14 Sep 2004 07:14
По повод интервюто със скулптура Владимир Гиновски във в. “Темпо” от 26 август 2004 г.
От години професията ми е с свързана с Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Посещавам я често. Уреждам си срещи в градинката пред внушителната статуя на светите братя. Не ми се е случвало нито веднъж да мина покрай нея с равнодушие. Винаги изпитвам дълбок трепет и възхита. Св. св. Кирил и Методий достолепно се изправят пред входа на националната книгохранителница като нейни патрони и вдъхновители. “Какво величие и достойнство!” – съм чувала да възкликват чужденци. Наистина, има ли по-силен символ на България от въплътения в изящна форма култ на българския народ към неговите първоучители? Ние сме свикнали със статуята и мнозина не я забелязват, но чужденците с техния поглед “отстрани” вярно долавят необикновената й сила. Творбата на скулптора Владимир Гиновски, издигната през 1975 година, изразява духовна мощ и вечност. Тя стои като отрицание на чувството ни за малоценност, като потвърждение на духовния потенциал на нацията ни. Трябва да сме благодарни на твореца Гиновски за това внушение.
Леко приведеното чело на Константин Философ е осенено от благородство и възвишени мисли, които безмълвно предава на нас, а далече отправеният взор на Методий изразява апостолска отдаденост и сила. Двете фигури са братски споени от общо чувство за дълг и посвещение на първоучители - бащинска опора в духовните ни търсения.
Защо св. св. Кирил и Методий са толкова живи и въздействащи? Виждала съм и други паметници на светите братя, които не внушават мисли, не възвисяват духа. Опитвах се да анализирам изразните средства на тази творба. Наблюдавала съм дълго отделни фрагменти и линии, но доникъде не стигнах! Докато не зърнах на живо автора й през 1996 година...
В коридора на Народната библиотека погледът ми се спря на човек, излъчващ достойнство, ум и благост. Направи ми впечатление, защото сме заобиколени от навъсени и притеснени хора, а той създаваше усещане за просветление и спокойствие. Попитах колегите кой е той. Обясниха ми, че това е скулпторът, изваял св. св. Кирил и Методий пред входа на библиотеката.
Не е достатъчно да си завършил художествена академия и да владееш техниката, за да сътвориш значима творба, която да вълнува млади и стари. Трябва да си личност с богата и чиста душевност. Колко много културни натрупвания са необходими, какъв артистичен нерв, за да пресъздадеш твоето усещане за дадена личност или събитие - да вникнеш в духа на историята, да усетиш неповторимото във всеки човек.
Духовната хармония на скулптора и неговото преклонение пред светите братя са се излели в класически стройна и непреходна творба. Съкровеното му усещане за първоучителите се излъчва и предава на всеки. То е тяхна аура. То възпитава. Затова светите братя са толкова живи и въздействащи.
По-късно ретроспективната изложба на Гиновски в галерията на Велинград разкри поредица от портрети: на Левски, Катя Попова, Борис Христов, Илия Петров, Дечко Узунов, Боян Пенев, Неофит Рилски. Не знаех, че величественият Ботев във Враца е също негово дело. Това бе изложба от портрети на разнородни личности, всеки със своя блясък, темпераментно уловен от ръката на Гиновски.
Прекрасна е идеята на община Велинград да отдаде почит на Николай Гяуров, като му издигне бюст-паметник. Кой ще го извае? Има стотици ваятели, но малко майстори на най-трудния жанр – портретния.
Владимир Гиновски, доказал се с 50 паметника в България и чужбина, има ателие в Ракитово. По мое мнение, споделяно и от други представители на обществеността, градът ни трябва да се възползва от това щастливо обстоятелство и да го покани да изпълни проекта за бронзов бюст на Николай Гяуров.
Когато една творба на изкуството пресъздава образ на голяма личност, има риск от субективно изкривяване или дори принизяване на портрета. Всичко зависи от личността на пресъздаващия: от неговите проникновени очи и емоционалното му отношение към изобразяваната личност. Убедена съм, че портретът на Гяуров, роден от въображението на Гиновски, ще бъде съизмерим със звездното присъствие на Николай Гяуров на оперната сцена. Надявам се, че Велинград ще предостави шанса за духовна “среща” между двама големи творци – единия в музиката, другия – в пластичното изкуство.
С този бюст-паметник Велинград ще стане за нас още по-свиден, а за гостите му – още по-привлекателен и културно значим.
Ани Попова