От дълго време българите празнуват 14 февруари като ден на Трифон Зарезан и виното, от по-скоро и като ден на любовта, но още от 1971 година датата е утвърдена като професионален празник на българските археолози. Хубав пример как тези празници могат да намерят път един към друг и да се съчетаят в едно беше срещата на 14 февруари в хотел „Деви“ под наслов „Траките и виното“. 

Идеята е на професор Диана Гергова, чиято работа като археолог доведе до ценни открития за миналото на Чепинско. В организацията се включиха членовете на Туристическо дружество „Юндола“ и така с общи усилия се стигна до вечерта, която започна с появата на бог Дионис - младият Емил Кондев и двете менади - проф. Гергова и Цвета Андонова. Техните венци от бръшлян върнаха времето векове назад - към епохата.
Идеята възникна спонтанно, разказа проф. Гергова, която първо благодари на доайена на велинградските археолози Асен Салкин и тогавашната директорка на музея Снежана Велева, че преди години са я поканили да започне да прави разкопки в околностите на Велинград. „Тук открихме светилището на Дионис, описано от бащата на историята Херодот. Разкопките на Острец показаха, че тук има множество предмети, свързани с Дионис - прешлен, жезъл, чаши за вино и др., каквито няма никъде другаде в Родопите. А и Херодот е писал, че светилището е „високо в планината“, а тук е нейната най-висока част“, сподели Д. Гергова. Тя бе категорична, че не измисля това, за да прави сензация, а  фактите го доказват - като откритата на Острец прекрасна култова керамика, която е ръчно изработена и с изрисувани сцени, свързани с Дионис.
Проф. Гергова благодари на Община Велинград и на медиите за подкрепата по отношение на друг важен археологически обект - светилището в местността „Свети Илия“ над Клептуза. Тя изрази съжаление, че през 2025 г. заради различни пречки не бяха подновени разкопките, но и надежда, тъй като Министерският съвет даде съгласие за проучване на обекта през следващите 3 години. Това е шанс светилището на бесите над Клептуза да се превърне в първия археологически обект във Велинград, експониран  за туристи.  Според г-жа Гергова е много важно и Острец да стане достъпен за повече туристи - обектът е притегателен център за мнозина, но достъпът е много труден. Професорката припомни своята стара идея за направата на лифт от местността „Свети Спас“ до Острец, която има огромен туристически потенциал, но е нужно мащабно финансиране. „Когато археолозите сме там, няма място за иманяри, които винаги са с по-големи възможности от нас“, каза проф. Гергова, обръщайки внимание на този важен аспект от опазването на археологическите обекти.

В разговора се включи и археологът Асен Салкин, който подчерта, че е радостен от факта, че преди време сме поканили проф. Гергова и че благодарение на нея в сферата на археологията във Велинград е постигнато много. Аз дойдох, когато Асен Салкин вече беше обиколил целия район и основата беше поставена, поясни Д. Гергова.
Като друг голям проблем тяпроф. Гергова посочи закона за културното наследство от 2009 г., с който по нейните думи са унищожени всички структури, които се занимават професионално с недвижимите културни паметници в България. Законът хвърли всички задачи по тяхното опазване на кметовете, но това не е тяхна работа. Сега е пусната петиция до Народното събрание, с която се настоява да бъдат създадени съответните институции по места, които да се грижат за недвижимите паметници на културата и да имат право да кандидатстват за финансиране.
В отговор на въпроси от присъстващите проф. Гергова обясни своите аргументи за тезата, че именно на Острец е светилището на Дионис, описано от Херодот: „Нямаше да посмея да кажа това, ако не бяха двата града Пистирос - единият в Гърция на морето и вторият в България - днешният Септември. Най-прекият път между тези два града минава оттук, а отвсякъде по този път се вижда Острец. Мисля, че сме на прав път, защото  само за два сезона разкопки на Острец и то на малка площ, открихме много интересни археологически находки, свързани с Дионис. Въпреки че няма директни доказателства, мисля, че и минералните води са изиграли роля“, отговори проф. Гергова. В отговор на друг въпрос тя говори и за връзката между Орфей и Дионис, както и за тежкото състояние на много от паметниците от времето на траките в България, за които няма болница и затова е нужна грижа от държавата.
От името на Община Велинград Цвета Спасова, която отговаря за туризмата и рекламата, увери, че общината е подкрепяла и ще продължи да подкрепя усилията на музея и на проф. Гергова в областта на археологията. Тя припомни, че след повече от 8 години съвместни усилия Острец вече е обявен за обект с национално значение и това ще позволи общината да кандидадства с по-големи проекти за финансиране. 
Председателят на Туристическо дружество „Юндола“ Огнян Златев отправи специални благодарности към проф. Гергова за нейните усилия да популяризира културното и историческо наследство на Велинград. Туристическото дружество продължава традицията да показва интересните археологически обекти на гостите на града, вече работи и по маршрут „По пътя на Александър Македонски“. Отбелязан бе и приносът на Васил Тодев, който по времето, когато беше народен представител, постави въпроса Острец да стане обект с национално значение пред Министерството на културата и съдейства за обявяването на Сютка за защитена зона.
Срещата завърши на чаша вино, а проф. Гергова раздаде автографи за читателите на нейните нови проучвания „Бесите и прорицалището на Дионис“ и „Светилището на бесите над Клептуза IV-I  в. пр. Хр.“ - две малки книжки, които на български и английски разказват за присъствието и наследството на на древното тракийско племе в Чепинско. Новите издания ще помогнат повече хора нас и в чужбина да научат за Острец, Клептуза и археологическите богатства, които пази нашата земя.
  Елена Баева