Как Любомира стигна до Лос Анджелис и Холивуд
Публикувано на 23 Oct 2012 08:40
Любомира Кривулева вече близо две години живее и работи в САЩ, но не за някой американски работодател, а като кореспондент на българския вестник “Телеграф”. Тя е там заедно със своя съпруг Пламен и с малката си дъщеричка Ивона, която се ражда в Америка преди близо година. Интересен е пътят, който Любомира изминава от велинградския квартал Каменица до един друг квартал, но на американския град Лос Анджелис. От Холивуд, символ на американското кино и на телевизионната индустрия, младата журналистка изпраща репортажи за живота на филмовите звезди.
Тези, които познават Любомира от малка, сигурно си спомнят нейния период като плувкиня в ПК “Чепинец”. За първи път тя влиза в басейна на 7 години, като започва да тренира при Николай Петров, а след като завършва основното си образование, започва тренировки при доайена на българското плуване - Антон Митров (бате Тони), с когото постига и най-добрите си резултати - две 6-ти места на републиканското първенство по плуване за жени и девойки през 1999 г. в дисциплините 200 м свободен стил и 200 м гръб. За онова време постиженията и резултатите са много добри, като се отчете факта, че и конкуренцията тогава е била на много по- високо ниво. Но някак си плуването не е това, което Любомира е искала най-много. Тя се е чудела защо не може да отиде и да се занимава с танци, което я е привличало. Но родителите й много искали тя и нейният по-малък брат Александър да станат добри състезатели по плуване и се надяват те да постигнат успехите на техния вуйчо Георги Пандев, който е от видните спортисти на Велинград. Той е майстор на спорта и национален рекордьор на 100 м бътерфлай (първият човек в България, слязъл под 1 минута в дисциплината). Любомира не успява да постигне успехите на вуйчо си, но постига успехи в обучението и в реализацията си по-късно.
След като завършва основното си образование в ОУ “Христо Ботев”, където въпреки убежденията на учителя й по литература тогава, че е една от най-добрите му ученички, решава да кандидатства с математика. Завършва средното си образование в ТИТ “Алеко Константинов” през 2000 г. със специалност “Икономика и счетоводство”. Докато е в техникума, се готви и по английски език с учебниците за езиковата гимназия в Пазарджик, но така и не се явява на изпитите. За сметка на това завършва средното си образование с почти пълен отличен успех - 5,94. И най-неочаквано за всички Любомира решава да се завърне към литературата. Явява се на кандидат-студентските изпити само в Софийския университет и в УНСС, като мечтата й вече е да учи журналистика. И резултатите от изпитите в СУ “Св. Климент Охридски” са впечатляващи. Тя получава едни от най-високите оценки по литература и на изпита за журналистика - писмен, който е представлявал есе. Резултатите от изпитите в УНСС вече нямат никакво значение, защото Любомира е приета на първо класиране за мечтаната журналистика в СУ. Трябва да се отбележи, че никой не вярва, че тя ще успея в това си начинание, дори и родителите й. Всички смятат, че журналистиката е непостижима за кандидат-студентката от малкия град. Но реалността показала, че няма невъзможни неща!
От университета Любомира се дипломира като бакалавър по телевизионна журналистика, отново с отличен успех 5,75 от дипломната работа, която представлявала 5-минутен филм за електронната музика в България. Преди да започне да се занимавам с журналистика, е работила като продавачка, сервитьорка, воден спасител и учител по плуване. Първият й сблъсък с телевизията е стажът й в Нова ТВ през лятото на 2001 г. Тогава попада в екипа на новините, откъдето научава А и Б за телевизията. Година по-късно решава да смени новинарството и започва да се подвизава като асистент-сценарист в предаването за култура на бТВ тогава - “Иначе”. Работата й се състои в това да намира теми от международния обмен или да измисля такива от българския светски и културен живот. За известен период от време работи и като преводач от английски език на филми в тогавашната ТВ2. След близо 2 години в “Иначе” и кратка почивка се озовава в младия и прохождащ тогава вестник “Телеграф”. Попада във вестника, след като разбира, че се търсят журналисти за международния отдел. По онова време настройката и вижданията й за професионална реализация са далеч от новинарството, още повече от печатните издания, но се нуждае от работа и кандидатства. И тъй като владее отлично писмено и говоримо необходимия английски език и има интереси в геополитиката и международните отношения, се явява на интервю за работа, откъдето веднага получава предложение и още на другия ден започва с голям ентусиазъм. Въпреки стажа, който има зад гърба си в различни медии, първите няколко седмици и месеци се оказват тежки, тъй като трябва да настройва мисленето си от телевизионен във вестникарски стил. Без да се притеснява, Любомира заявява, че започва да пише хубавите си статии и дописки чак на третата година.
Междувременно завършва семестриално и магистратурата си “Електронни медии”, пак в СУ, но за нейно съжаление не успява да се дипломира по тази специалност. Причината е, колкото необичайна, толкова и приятна - среща мъжа на живота си и заради него се премества да живея не само в друга страна, но и на друг континент. Двамата се запознават през 2010 г. в родния Велинград, въпреки че той е от Враца. С Пламен почти веднага си допадат и решават да заживеят заедно, макар че все още не са сключили брак.
Преди 2 години Любомира решава да кандидатства за акредитация за церемонииите по връчването на “Златен глобус” и “Оскар” в Лос Анджелис. От Международната прес асоциация на Холивуд откликват и така получава шанс, както да посети една от най-известните и звездни церемонии на Холивуд, така и да се види с приятеля си на калифорнийска земя. В последствие взема решение да остане и днес живея в едно градче на 2 часа път от Лос Анджелис. Малко след като пристига в САЩ, разбира, че е бременна и резултатът е, както тя се изразява, “малкото ангелче на мама и тати” - Ивона Лалов (в САЩ е прието всички родени там деца да получават фамилиите на бащите си без промяна, незвисимо от каква националност са и какви са особеностите на родните им езици).
Днес все още Любомира работи за “Телеграф”, но вече като кореспондент. И понеже в Америка журналистиката не е особено платена професия, освен ако не си някой известен, тя мисли да се преориентира към вътрешен дизайн (с това се занимава мъжът й). Друга нейна идея е да стане учител по математика, тъй като в САЩ има изключителен недостиг на учители по математика, а самият предмет е на далеч по-ниско ниво от това, което имаме в България. Мисли и върху варианта да защити докторантура в САЩ, но все още не е решила коя да е специалността.
Сред многобройните интереси на Любомира са музиката и киното. С мъжа й имат завидна колекция от филми и музика. И двамата много обичат да пътуват, като тя е посетила повече от 50 града в 15 страни, предимно в Европа и Америка. Любимото й място за живеене е Лондон, който обаче има един голям недостатък - климатът. Любомира твърди с голяма убеденост, че в момента живее в райски условия със слънце 360 дни в годината. От местата, които е посетила в САЩ, любимото й е Сан Диего. Харесва още и Сан Франциско, но не би се заселила там пак заради студения климат. Обича да се разхожда из Лос Анджелис и Ориндж Каунти.
В момента най-голямата й мания се нарича зумба (това е микс от танци с елементи на аеробика. В хореографията й влизат няколко стила музика: хип-хоп, сока, самба, салса, меренге, мамбо, фламенко, ча-ча-ча, танго, кумбия, индийски танци, дори кючеци и движения от бойните изкуства). Благодарение на нея е свалила излишните килограми след бременността, пък и сякаш сбъдва и една от мечтата си - да се занимавам с танци. Дори мисли в най-скоро време да се яви на изпит за инструктори по зумба. Вкъщи обичат да гледат футбол и добре, че в Америка намират канали, по които излъчват европейски футбол. Не се увличат от никакъв американски спорт и остават верни на европейския си усет за любими спортове.
Любомира Кривулева несъмнено е реализирала част от мечтите си, със сигурност ще успее да превърне в реалност и други от тях, но сега почти цялото й внимание е насочено към малката Ивона. И това е напълно естествено, защото за една млада и образована жена с възможности, е добре да се реализира в живота, но също така е много важно да бъде и добра майка, и съпруга.
Георги Дишлянов
Тези, които познават Любомира от малка, сигурно си спомнят нейния период като плувкиня в ПК “Чепинец”. За първи път тя влиза в басейна на 7 години, като започва да тренира при Николай Петров, а след като завършва основното си образование, започва тренировки при доайена на българското плуване - Антон Митров (бате Тони), с когото постига и най-добрите си резултати - две 6-ти места на републиканското първенство по плуване за жени и девойки през 1999 г. в дисциплините 200 м свободен стил и 200 м гръб. За онова време постиженията и резултатите са много добри, като се отчете факта, че и конкуренцията тогава е била на много по- високо ниво. Но някак си плуването не е това, което Любомира е искала най-много. Тя се е чудела защо не може да отиде и да се занимава с танци, което я е привличало. Но родителите й много искали тя и нейният по-малък брат Александър да станат добри състезатели по плуване и се надяват те да постигнат успехите на техния вуйчо Георги Пандев, който е от видните спортисти на Велинград. Той е майстор на спорта и национален рекордьор на 100 м бътерфлай (първият човек в България, слязъл под 1 минута в дисциплината). Любомира не успява да постигне успехите на вуйчо си, но постига успехи в обучението и в реализацията си по-късно.
След като завършва основното си образование в ОУ “Христо Ботев”, където въпреки убежденията на учителя й по литература тогава, че е една от най-добрите му ученички, решава да кандидатства с математика. Завършва средното си образование в ТИТ “Алеко Константинов” през 2000 г. със специалност “Икономика и счетоводство”. Докато е в техникума, се готви и по английски език с учебниците за езиковата гимназия в Пазарджик, но така и не се явява на изпитите. За сметка на това завършва средното си образование с почти пълен отличен успех - 5,94. И най-неочаквано за всички Любомира решава да се завърне към литературата. Явява се на кандидат-студентските изпити само в Софийския университет и в УНСС, като мечтата й вече е да учи журналистика. И резултатите от изпитите в СУ “Св. Климент Охридски” са впечатляващи. Тя получава едни от най-високите оценки по литература и на изпита за журналистика - писмен, който е представлявал есе. Резултатите от изпитите в УНСС вече нямат никакво значение, защото Любомира е приета на първо класиране за мечтаната журналистика в СУ. Трябва да се отбележи, че никой не вярва, че тя ще успея в това си начинание, дори и родителите й. Всички смятат, че журналистиката е непостижима за кандидат-студентката от малкия град. Но реалността показала, че няма невъзможни неща!
От университета Любомира се дипломира като бакалавър по телевизионна журналистика, отново с отличен успех 5,75 от дипломната работа, която представлявала 5-минутен филм за електронната музика в България. Преди да започне да се занимавам с журналистика, е работила като продавачка, сервитьорка, воден спасител и учител по плуване. Първият й сблъсък с телевизията е стажът й в Нова ТВ през лятото на 2001 г. Тогава попада в екипа на новините, откъдето научава А и Б за телевизията. Година по-късно решава да смени новинарството и започва да се подвизава като асистент-сценарист в предаването за култура на бТВ тогава - “Иначе”. Работата й се състои в това да намира теми от международния обмен или да измисля такива от българския светски и културен живот. За известен период от време работи и като преводач от английски език на филми в тогавашната ТВ2. След близо 2 години в “Иначе” и кратка почивка се озовава в младия и прохождащ тогава вестник “Телеграф”. Попада във вестника, след като разбира, че се търсят журналисти за международния отдел. По онова време настройката и вижданията й за професионална реализация са далеч от новинарството, още повече от печатните издания, но се нуждае от работа и кандидатства. И тъй като владее отлично писмено и говоримо необходимия английски език и има интереси в геополитиката и международните отношения, се явява на интервю за работа, откъдето веднага получава предложение и още на другия ден започва с голям ентусиазъм. Въпреки стажа, който има зад гърба си в различни медии, първите няколко седмици и месеци се оказват тежки, тъй като трябва да настройва мисленето си от телевизионен във вестникарски стил. Без да се притеснява, Любомира заявява, че започва да пише хубавите си статии и дописки чак на третата година.
Междувременно завършва семестриално и магистратурата си “Електронни медии”, пак в СУ, но за нейно съжаление не успява да се дипломира по тази специалност. Причината е, колкото необичайна, толкова и приятна - среща мъжа на живота си и заради него се премества да живея не само в друга страна, но и на друг континент. Двамата се запознават през 2010 г. в родния Велинград, въпреки че той е от Враца. С Пламен почти веднага си допадат и решават да заживеят заедно, макар че все още не са сключили брак.
Преди 2 години Любомира решава да кандидатства за акредитация за церемонииите по връчването на “Златен глобус” и “Оскар” в Лос Анджелис. От Международната прес асоциация на Холивуд откликват и така получава шанс, както да посети една от най-известните и звездни церемонии на Холивуд, така и да се види с приятеля си на калифорнийска земя. В последствие взема решение да остане и днес живея в едно градче на 2 часа път от Лос Анджелис. Малко след като пристига в САЩ, разбира, че е бременна и резултатът е, както тя се изразява, “малкото ангелче на мама и тати” - Ивона Лалов (в САЩ е прието всички родени там деца да получават фамилиите на бащите си без промяна, незвисимо от каква националност са и какви са особеностите на родните им езици).
Днес все още Любомира работи за “Телеграф”, но вече като кореспондент. И понеже в Америка журналистиката не е особено платена професия, освен ако не си някой известен, тя мисли да се преориентира към вътрешен дизайн (с това се занимава мъжът й). Друга нейна идея е да стане учител по математика, тъй като в САЩ има изключителен недостиг на учители по математика, а самият предмет е на далеч по-ниско ниво от това, което имаме в България. Мисли и върху варианта да защити докторантура в САЩ, но все още не е решила коя да е специалността.
Сред многобройните интереси на Любомира са музиката и киното. С мъжа й имат завидна колекция от филми и музика. И двамата много обичат да пътуват, като тя е посетила повече от 50 града в 15 страни, предимно в Европа и Америка. Любимото й място за живеене е Лондон, който обаче има един голям недостатък - климатът. Любомира твърди с голяма убеденост, че в момента живее в райски условия със слънце 360 дни в годината. От местата, които е посетила в САЩ, любимото й е Сан Диего. Харесва още и Сан Франциско, но не би се заселила там пак заради студения климат. Обича да се разхожда из Лос Анджелис и Ориндж Каунти.
В момента най-голямата й мания се нарича зумба (това е микс от танци с елементи на аеробика. В хореографията й влизат няколко стила музика: хип-хоп, сока, самба, салса, меренге, мамбо, фламенко, ча-ча-ча, танго, кумбия, индийски танци, дори кючеци и движения от бойните изкуства). Благодарение на нея е свалила излишните килограми след бременността, пък и сякаш сбъдва и една от мечтата си - да се занимавам с танци. Дори мисли в най-скоро време да се яви на изпит за инструктори по зумба. Вкъщи обичат да гледат футбол и добре, че в Америка намират канали, по които излъчват европейски футбол. Не се увличат от никакъв американски спорт и остават верни на европейския си усет за любими спортове.
Любомира Кривулева несъмнено е реализирала част от мечтите си, със сигурност ще успее да превърне в реалност и други от тях, но сега почти цялото й внимание е насочено към малката Ивона. И това е напълно естествено, защото за една млада и образована жена с възможности, е добре да се реализира в живота, но също така е много важно да бъде и добра майка, и съпруга.
Георги Дишлянов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023