МОЯТА ЛЯТНА ПЪТЕКА:
Публикувано на 25 Sep 2012 08:13
За мини-групата туристи от ТД “Юндола” - Велинград лятото на 2012 година бе изпълнено с незабравими преживявания. Българският трибагреник се развя на три от най-високите балкански първенци. Представяме разказите на участниците:
НА НАЙ-ВИСОКИЯ ВРЪХ НА БАЛКАНИТЕ - МУСАЛА
Изкачването на най-високия балкански връх Мусала (2925.40 м.н.в.) бе от изходната точка на хижа Марица на 1900 м н.в. през Маричиния циркус. Пътеката ни води през поляни с клекови гнезда, пресича на места пенливи потоци и най-вече изпълва очите ни с алпийски пролетни цветя. Манчо показва суровата си красота постепенно, изникват островърхи Близнаци, ето и привидно заравненото било на Маришки връх. Изкачвайки се нагоре от езерета, постепенно се открива истинската хубост на скалистия Маричин циркус, по който има преспи сняг и сгушените в него езера, а пред нас застрашително изникваха зъберите на Трионите, свързващи Малка Мусала с големия й брат. На върха като че ли нищо не се е променило. Само Леденото езеро винаги е по-различно - по-красиво отвсякога.
В промеждутъците от облаци, слънце и мъгла от върха във всички посоки се открива необятен кръгозор към море от рилски върхове, към величествения Пирин, към Витоша , Средна гора и Стара планина, към Родопите. Преходът ни на 7 юли 2012 година остави в душите на Кирчо, Дани и Руми усещане за красотата и величието на планината.
НА НАЙ-ВИСОКИЯ ВРЪХ НА СЛОВЕНИЯ - ТРИГЛАВ
19 юли 2012 година. От хижа “Аляжев дом” в Юлийските Алпи на 1015 м н.в. предстоеше преход до най-високия връх на Словения - връх Триглав. Пътеката е маркирата навсякъде и криволичи ту по сипеи, ту между скали, в които са набити метални колчета, а изправи ли се срещу теб отвесен праг, той задължително е обезопасен с въже, осигурени са метални стъпки. Постепенно започнахме да надвиваме над стръмните скали, заобикалящи долината на “Аляжев дом”. Имаш усещането, че си попаднал на лунен пейзаж - навсякъде скали, кратери, върхове, но нашият е някъде “там”, все още невидим. Умората започва да си казва думата и все по-често правим минутни почивки. Изведнъж се чува звън на камбана и вик “Хижата-а-а!”. След още малко напън по стръмното и пред нас - хижа “Триглавски дом” на 2512 м н.в. Креарица е плато, на което се намира хижа “Триглавски дом”. Има страхотна видимост във всички посоки, виждаш как като мравки пъплят хора към върха, виещи се пътеки към съседни хижи и алпийски върхове.
В плана за деня е включено изказването на върха, няма мърдане - ще се борим със скалите, още повече, че няма оправдание - времето е чудесно. Дали защото вече имахме малко “опит” от сутринта или защото темпото бе по-бавно поради изкачването по стръмните скали, където разминаването е невъзможно, катеренето внесе и елемент на удоволствие. Не се наложи да ползваме карабинерите, въпреки силния, на пориви вятър. Мемориалните плочи на загинали планинари ни караха да бъдем съсредоточени и внимателни.
На върха сме! Връх Триглав, 2864 м н.в., е първенец на Словения и Юлийските Алпи. Преодолели сме 1800 м денивелация. Слънчево е, видимостта е добра, но на билото духа силен вятър. Виждаш наоколо десетки островърхи върхове, които сякаш изникват от дъното на море, шеметни урви, в далечината като венец е веригата на италианските Алпи.
Словенският Триглав ще заеме заслужено първенство в колекцията от върхове (основно български) на Дани по сложност, разнообразие на маршрута и най-вече по невероятния труд, положен по трасето, така че максимален брой туристи да могат да се изкачат - клинове, въжета, стъпала на най-трудните места. На сутринта с изгрева на слънцето рябваше да се сбогуваме със суровата красота на планината. По пътя имахме неочакван бонус - няколко диви кози. Най-малкото ни позира като фотомодел достатъчно време, за да извадим фотоапаратите преди да се оттегли с грациозна походка.
НА НАЙ-ВИСОКИЯ ВРЪХ НА ОЛИМП - МИТИКАС
Към Митикас - върха на гръцките богове, сме се запътили Дани, Ива и Руми. Денят е 6 септември 2012 година. След нощен преход с автобус сме на източната точка - паркинг Приония, 1100 м н.в. в планината Олимп. Оттук нагоре към най-високата точка на Гърция - връх Митикас.
Олимп е суха планина, последната видима вода е малкият водопад на паркинга. Изкачвайки се нагоре, се откриват един след друг върховете на Олимп, но най-атрактивни са Митикас и съседният Стефани. За три часа и половина се добрахме до хижа А по прашни чакълести пътеки, по които всеки ден минават товарни магарета за хижата. Кратка почивка и отново по скалните пътеки на Олимп към връх Скала, 2865 м н.в. Видимостта в едната посока е добра и може да се види връх Сколио, 2911 м н.в. и други околни върхове. Мъглата, която ни съпътстваше от последната отсечка обаче се беше загнездила в посоката, където се намира Митикас и само от време на време откриваше лицето му. Трябваше да се взима решение дали да опитаме или да отложим за по-подходящо време.
Към върха тръгнахме девет души. Бавно, много внимателно по скалите, следейки маркировката, достигнахме до стръмната, почти отвесна скала. Качването е пълзейки нагоре, движим се близо един до друг, не се отклоняваме от точките. За радост слънцето надви над мъглата, сякаш боговете са искали да видят дали достатъчно много искаме да изкачим върха и тогава да ни допуснат. Върхът вече е видим, остава да преодолеем доста скални стръмнини с много внимание и благодарение на опита на водача. Встрани минаваме покрай едни цепнатини, през които се вижда шеметният циркус, заграден от Сколио, Скала, Митикас и Стефани. Вдясно надолу по сипея е хижата.
Последни метри и се покатерваме на 2917 м - връх Митикас. Мощно “Ура-а-а!” за поредната група българи, изкачили втория по височина връх на Балканите. Под нас на 3000 метра е Бяло море.
Основният метод за придвижване по обратния път до връх Скала бе “по дупе” надолу, по-трудно от качването, защото маркировката не е пред очите, а под краката ни. Не случайно радостта след прибирането на Скала беше даже по-голяма, отколкото на самия Митикас.
Доволни и щастливи се прибираме в България. Със сигурност можем да кажем, че нашите планини са много по-привлекателни от гръцкия Олимп - и с величествените върхове на Пирин, и с красивите езера на Рила, и с меките горски пътеки на Родопите.
НА НАЙ-ВИСОКИЯ ВРЪХ НА БАЛКАНИТЕ - МУСАЛА
Изкачването на най-високия балкански връх Мусала (2925.40 м.н.в.) бе от изходната точка на хижа Марица на 1900 м н.в. през Маричиния циркус. Пътеката ни води през поляни с клекови гнезда, пресича на места пенливи потоци и най-вече изпълва очите ни с алпийски пролетни цветя. Манчо показва суровата си красота постепенно, изникват островърхи Близнаци, ето и привидно заравненото било на Маришки връх. Изкачвайки се нагоре от езерета, постепенно се открива истинската хубост на скалистия Маричин циркус, по който има преспи сняг и сгушените в него езера, а пред нас застрашително изникваха зъберите на Трионите, свързващи Малка Мусала с големия й брат. На върха като че ли нищо не се е променило. Само Леденото езеро винаги е по-различно - по-красиво отвсякога.
В промеждутъците от облаци, слънце и мъгла от върха във всички посоки се открива необятен кръгозор към море от рилски върхове, към величествения Пирин, към Витоша , Средна гора и Стара планина, към Родопите. Преходът ни на 7 юли 2012 година остави в душите на Кирчо, Дани и Руми усещане за красотата и величието на планината.
НА НАЙ-ВИСОКИЯ ВРЪХ НА СЛОВЕНИЯ - ТРИГЛАВ
19 юли 2012 година. От хижа “Аляжев дом” в Юлийските Алпи на 1015 м н.в. предстоеше преход до най-високия връх на Словения - връх Триглав. Пътеката е маркирата навсякъде и криволичи ту по сипеи, ту между скали, в които са набити метални колчета, а изправи ли се срещу теб отвесен праг, той задължително е обезопасен с въже, осигурени са метални стъпки. Постепенно започнахме да надвиваме над стръмните скали, заобикалящи долината на “Аляжев дом”. Имаш усещането, че си попаднал на лунен пейзаж - навсякъде скали, кратери, върхове, но нашият е някъде “там”, все още невидим. Умората започва да си казва думата и все по-често правим минутни почивки. Изведнъж се чува звън на камбана и вик “Хижата-а-а!”. След още малко напън по стръмното и пред нас - хижа “Триглавски дом” на 2512 м н.в. Креарица е плато, на което се намира хижа “Триглавски дом”. Има страхотна видимост във всички посоки, виждаш как като мравки пъплят хора към върха, виещи се пътеки към съседни хижи и алпийски върхове.
В плана за деня е включено изказването на върха, няма мърдане - ще се борим със скалите, още повече, че няма оправдание - времето е чудесно. Дали защото вече имахме малко “опит” от сутринта или защото темпото бе по-бавно поради изкачването по стръмните скали, където разминаването е невъзможно, катеренето внесе и елемент на удоволствие. Не се наложи да ползваме карабинерите, въпреки силния, на пориви вятър. Мемориалните плочи на загинали планинари ни караха да бъдем съсредоточени и внимателни.
На върха сме! Връх Триглав, 2864 м н.в., е първенец на Словения и Юлийските Алпи. Преодолели сме 1800 м денивелация. Слънчево е, видимостта е добра, но на билото духа силен вятър. Виждаш наоколо десетки островърхи върхове, които сякаш изникват от дъното на море, шеметни урви, в далечината като венец е веригата на италианските Алпи.
Словенският Триглав ще заеме заслужено първенство в колекцията от върхове (основно български) на Дани по сложност, разнообразие на маршрута и най-вече по невероятния труд, положен по трасето, така че максимален брой туристи да могат да се изкачат - клинове, въжета, стъпала на най-трудните места. На сутринта с изгрева на слънцето рябваше да се сбогуваме със суровата красота на планината. По пътя имахме неочакван бонус - няколко диви кози. Най-малкото ни позира като фотомодел достатъчно време, за да извадим фотоапаратите преди да се оттегли с грациозна походка.
НА НАЙ-ВИСОКИЯ ВРЪХ НА ОЛИМП - МИТИКАС
Към Митикас - върха на гръцките богове, сме се запътили Дани, Ива и Руми. Денят е 6 септември 2012 година. След нощен преход с автобус сме на източната точка - паркинг Приония, 1100 м н.в. в планината Олимп. Оттук нагоре към най-високата точка на Гърция - връх Митикас.
Олимп е суха планина, последната видима вода е малкият водопад на паркинга. Изкачвайки се нагоре, се откриват един след друг върховете на Олимп, но най-атрактивни са Митикас и съседният Стефани. За три часа и половина се добрахме до хижа А по прашни чакълести пътеки, по които всеки ден минават товарни магарета за хижата. Кратка почивка и отново по скалните пътеки на Олимп към връх Скала, 2865 м н.в. Видимостта в едната посока е добра и може да се види връх Сколио, 2911 м н.в. и други околни върхове. Мъглата, която ни съпътстваше от последната отсечка обаче се беше загнездила в посоката, където се намира Митикас и само от време на време откриваше лицето му. Трябваше да се взима решение дали да опитаме или да отложим за по-подходящо време.
Към върха тръгнахме девет души. Бавно, много внимателно по скалите, следейки маркировката, достигнахме до стръмната, почти отвесна скала. Качването е пълзейки нагоре, движим се близо един до друг, не се отклоняваме от точките. За радост слънцето надви над мъглата, сякаш боговете са искали да видят дали достатъчно много искаме да изкачим върха и тогава да ни допуснат. Върхът вече е видим, остава да преодолеем доста скални стръмнини с много внимание и благодарение на опита на водача. Встрани минаваме покрай едни цепнатини, през които се вижда шеметният циркус, заграден от Сколио, Скала, Митикас и Стефани. Вдясно надолу по сипея е хижата.
Последни метри и се покатерваме на 2917 м - връх Митикас. Мощно “Ура-а-а!” за поредната група българи, изкачили втория по височина връх на Балканите. Под нас на 3000 метра е Бяло море.
Основният метод за придвижване по обратния път до връх Скала бе “по дупе” надолу, по-трудно от качването, защото маркировката не е пред очите, а под краката ни. Не случайно радостта след прибирането на Скала беше даже по-голяма, отколкото на самия Митикас.
Доволни и щастливи се прибираме в България. Със сигурност можем да кажем, че нашите планини са много по-привлекателни от гръцкия Олимп - и с величествените върхове на Пирин, и с красивите езера на Рила, и с меките горски пътеки на Родопите.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023