Историята на една неизпята песен
Публикувано на 14 Aug 2012 08:56
Доста странни са понякога начините за създаването на една песен и особено, когато става дума за хора, чиито професии са далече от писането на стихове и композирането на музика. Подобен е и случаят с “Песен за Стража”, сътворена от майка и син - велинградчаните Зорка и Страшимир Попвасилеви.
Текстът е дело на Зорка Попвасилева, която е работила дълги години като аптекарка, в момента е пенсионерка, а нейните опити да пише стихове, са от ученическите й години. Това не й пречи преди години да се вдъхнови и да напише стихотворение за Стража. Малко спомени от детството, впечатляваща природна картина на залязващото есенно слънце над Стража и на белия лист се появяват стиховете.
Музиката пък създава нейният по-малък син Страшимир, който от доста време живее и работи в САЩ, като чете лекции по висша математика на студенти в различни американски университети. По-сериозният му интерес към музиката започва сравнително късно. Първо ходи едно лято на уроци по пиано при специалистката Стоянка Енчева, а преди 2 г. по негово желание завършва успешно в щата Луизиана курс по музикална теория и музикално композиране. Използвайки пиано, той започва да композира различни мелодии. И когато получава от майка си през пролетта на 2012 г. текста на “Песен за Стража”, решава да създаде музика към него.
Така се ражда една песен, която все още не е изпята от никого и пред никого. Едно от желанията на Страшимир Попвасилев, за което е помолил майка си, е да се предостави песента с текста и нотите на учители по музика от Велинград. И ако те преценят, че песента има качества и заслужава внимание, да я научат с учениците и да я изпълняват при подходящи случаи и поводи.
Георги Дишлянов
Песен за Стража
Текст: Зорка Попвасилева
Музика: Страшимир Попвасилев
Погалени от слънцето хълмове гористи,
колко ви обичам, колко сте ми близки?
От малка те помня, от малка те знам,
дете бях, когато ни водеха там.
Стражата се казваш, на стража стоиш,
радваш ми очите, топлиш ми сърцето.
Текстът е дело на Зорка Попвасилева, която е работила дълги години като аптекарка, в момента е пенсионерка, а нейните опити да пише стихове, са от ученическите й години. Това не й пречи преди години да се вдъхнови и да напише стихотворение за Стража. Малко спомени от детството, впечатляваща природна картина на залязващото есенно слънце над Стража и на белия лист се появяват стиховете.
Музиката пък създава нейният по-малък син Страшимир, който от доста време живее и работи в САЩ, като чете лекции по висша математика на студенти в различни американски университети. По-сериозният му интерес към музиката започва сравнително късно. Първо ходи едно лято на уроци по пиано при специалистката Стоянка Енчева, а преди 2 г. по негово желание завършва успешно в щата Луизиана курс по музикална теория и музикално композиране. Използвайки пиано, той започва да композира различни мелодии. И когато получава от майка си през пролетта на 2012 г. текста на “Песен за Стража”, решава да създаде музика към него.
Така се ражда една песен, която все още не е изпята от никого и пред никого. Едно от желанията на Страшимир Попвасилев, за което е помолил майка си, е да се предостави песента с текста и нотите на учители по музика от Велинград. И ако те преценят, че песента има качества и заслужава внимание, да я научат с учениците и да я изпълняват при подходящи случаи и поводи.
Георги Дишлянов
Песен за Стража
Текст: Зорка Попвасилева
Музика: Страшимир Попвасилев
Погалени от слънцето хълмове гористи,
колко ви обичам, колко сте ми близки?
От малка те помня, от малка те знам,
дете бях, когато ни водеха там.
Стражата се казваш, на стража стоиш,
радваш ми очите, топлиш ми сърцето.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023