ПРЯКА РЕЧ: За културата, политиката и отговорността
Публикувано на 26 Jun 2012 09:28
Ако се обърнем към съвременния тълковен речник на българския език, ще прочетем, че:
КУЛТУРАТА е: съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало; образованост, знания и възпитание; състояние на обществения, стопанския и духовния живот в една или друга епоха, в една или друга страна.
ПОЛИТИКАТА е: от латински - изкуство за управление на държавата; дейност на партия, обществена група или на органите за управление под ръководството на държавата; въпроси и събития от обществено-държавния живот; определен начин на действие на отделно лице за постигането на неговите цели.
ОТГОВОРНОСТТА е: съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение; особено социално, морално-правно задължение на личността към обществото.
Обърнах се към значението на тези думички (може да ги разбираме и като философски категории) по повод решението на Общинска администрация да внесе предложение на сесията на Общинския съвет да бъде преместена Градската художествена галерия. Причината е всеизвестна: неуредени взаимоотношения със собствениците на сградата (Къщата на Цвета) - Националния дарителски фонд “13 века България”.
Не бях потърсен нито за да бъда уведомен, нито пък за да ми бъде поискано мнението на специалист.
При разговора ми с отговорните за внасянето на точката в Общинския съвет, та общинските съветници да вземат това отговорно решение, в края на разговора ми беше зададен риторичния въпрос: “Какво чак толкова се прави там, в тази къща?”, та да бъдат поемани такива разходи (за сведение - разходите с наема, който досега не е плащан и е с договор за заплащане от една година, са на стойност не по-голяма от половината заплата на един средно заплатен общински служител).
Излязох без да кажа нищо повече. Съзнанието ми не можеше да приеме това бягство от отговорност, този риторичен въпрос.
В тази сграда от 20 години са откривани поне по 10 изложби годишно от местни творци и гостуващи художници от страната и чужбина. Ами срещите с известни личности, политическите срещи, представянето на книги на едни от най-известните български писатели и поети. Всички книги, създавани от велинградските поети и писатели, са представяни в тази къща, в залата на галерията. Тук в продължение на 8 години се провеждаще Балканският фестивал на класическата китара...
В тези трудни времна е трудно за всички ни. Трудно е и на нашите съграждани, поели политическа и административна отговорност, особено когато трябва да вземат ножиците и да орязват значими и не толкова значими неща.
Трудно е и за работещите в културата служители и не е тайна, че те взимат най-ниските заплати, че институциите в културата са с най-орязаните бюджети. Не е тайна и фактът, че културните институции никога не са стачкували. Та как да стачкуват музеите, галериите, читалищата, библиотеките, след като там се съхраняват и разпространяват творбите на хората, чийто Божи дар е да отразяват духа на един народ и да определят неговото самочувстние и достойноство.
Реших да споделя на страниците на вестник “Темпо”, воден от съзнанието, че велинградчани и велинградската общественост трябва да знаят всичко това. А ще бъде добре всички, които са съпричастни към съдбата на тази културна институция, да изразят своето мнение и отношение.
Бранко Манушев, художник и уредник на галерията
P.S. Спасителният пояс беше хвърлен от директора на Историческия музей Снежана Велева, която пое отговорността да осигури финансовите разходи на галерията и е възможно тази точка да бъде изтегленаот дневния ред на сесията на 28 юни 2012 г.
КУЛТУРАТА е: съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало; образованост, знания и възпитание; състояние на обществения, стопанския и духовния живот в една или друга епоха, в една или друга страна.
ПОЛИТИКАТА е: от латински - изкуство за управление на държавата; дейност на партия, обществена група или на органите за управление под ръководството на държавата; въпроси и събития от обществено-държавния живот; определен начин на действие на отделно лице за постигането на неговите цели.
ОТГОВОРНОСТТА е: съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение; особено социално, морално-правно задължение на личността към обществото.
Обърнах се към значението на тези думички (може да ги разбираме и като философски категории) по повод решението на Общинска администрация да внесе предложение на сесията на Общинския съвет да бъде преместена Градската художествена галерия. Причината е всеизвестна: неуредени взаимоотношения със собствениците на сградата (Къщата на Цвета) - Националния дарителски фонд “13 века България”.
Не бях потърсен нито за да бъда уведомен, нито пък за да ми бъде поискано мнението на специалист.
При разговора ми с отговорните за внасянето на точката в Общинския съвет, та общинските съветници да вземат това отговорно решение, в края на разговора ми беше зададен риторичния въпрос: “Какво чак толкова се прави там, в тази къща?”, та да бъдат поемани такива разходи (за сведение - разходите с наема, който досега не е плащан и е с договор за заплащане от една година, са на стойност не по-голяма от половината заплата на един средно заплатен общински служител).
Излязох без да кажа нищо повече. Съзнанието ми не можеше да приеме това бягство от отговорност, този риторичен въпрос.
В тази сграда от 20 години са откривани поне по 10 изложби годишно от местни творци и гостуващи художници от страната и чужбина. Ами срещите с известни личности, политическите срещи, представянето на книги на едни от най-известните български писатели и поети. Всички книги, създавани от велинградските поети и писатели, са представяни в тази къща, в залата на галерията. Тук в продължение на 8 години се провеждаще Балканският фестивал на класическата китара...
В тези трудни времна е трудно за всички ни. Трудно е и на нашите съграждани, поели политическа и административна отговорност, особено когато трябва да вземат ножиците и да орязват значими и не толкова значими неща.
Трудно е и за работещите в културата служители и не е тайна, че те взимат най-ниските заплати, че институциите в културата са с най-орязаните бюджети. Не е тайна и фактът, че културните институции никога не са стачкували. Та как да стачкуват музеите, галериите, читалищата, библиотеките, след като там се съхраняват и разпространяват творбите на хората, чийто Божи дар е да отразяват духа на един народ и да определят неговото самочувстние и достойноство.
Реших да споделя на страниците на вестник “Темпо”, воден от съзнанието, че велинградчани и велинградската общественост трябва да знаят всичко това. А ще бъде добре всички, които са съпричастни към съдбата на тази културна институция, да изразят своето мнение и отношение.
Бранко Манушев, художник и уредник на галерията
P.S. Спасителният пояс беше хвърлен от директора на Историческия музей Снежана Велева, която пое отговорността да осигури финансовите разходи на галерията и е възможно тази точка да бъде изтегленаот дневния ред на сесията на 28 юни 2012 г.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023