Уважаеми съграждани, Обръщам се към Вас в качеството си на общински съветник и гражданин, запознат с проблемите на спорта във Велинград. През последните две седмици доста се изписа за т. нар. поблем с Покрития плувен басейн. В медиите, както и във обществото, излезе твърдението, че Общинският съвет, част от който съм и аз, е гласувал решението си без да е запознат с материалите по него. В бр. 32 на вестник “Темпо” от плувните клубове бе изнесено абсолютно лъжливото твърдение, че общинските съветници не са знаели какво гласуват! Подобна лъжа не може да бъде коментирана по никакъв друг начин освен като опит да се манипулира общественото мнение и да се сложи петно върху репутацията на Общински съвет - Велинград. Гражданите следва да знаят, че решението е гледно от комисиите на ОбС – Велинград, където се предоставени всички документи, идентифициращи молителя - сдружение с нестопанска цел „ФЛЕКС 04” като спортен клуб. В развихрилите се след това дебати и малкото неясноти, които имаше по въпроса бяха изяснени, и решението беше подкрепено с пълно мнозинство предвид пълната вътрешна убеденост на общинските съветници, че то е в интерес на гражданите на Велинград.
Срещу решението незнайно защо възроптаха хората, които нямат дори минимално морално право за това – представителите на плувните клубове! За да мога да защитя решението си като общински съветник, се разрових в историята на Покрития плувен басейн, за да мога да разбера къде точно се корени проблемът и евентуално, ако съм сгрешил в решението си, да мога да го коригирам при връщането му за повторно обсъждане.
Какво беше удивлението ми, когато още в първите 3 минути от диренето на истината се натъкнах на фрапиращо нарушение на Закона за общинската собственост (ЗОС) и по-специално на чл. 14, ал. 7 касаеща ползването на публична общинска собственост (ПОС), каквато е Покритият плувен басейн. Цитираният от мен член гласи, че ПОС се отдават за ползване единствено чрез търг или конкурс. След направена от мен справка в дирекция “Общинска собственост” се оказа, че такъв търг или конкурс никога не е имало и плувните клубове ползват ПОС на база нищожно решение на предишен състав на ОбС – Велинград без никакво правно основание! Издирих телефоните на колеги от общинските съвети в Сандански, София и Пловдив и на въпроса ми как е уредено ползването на плувната спортна база ми бе отговорено, че е съгласно ЗОС – наемна цена определена на търг или конкурс. Когато ме попитаха в каква връзка е въпросът ми и след като обясних, бяха просто потресени, че е от толкова години е допуснато подобно беззаконие!
Воден от любопитството си, реших поне да разбера как е уреден въпросът с плащането на консумативите на използваната огромна площ на Покрития басейн. При справка в ОП “Спортни имоти и пазари” (“СИП”) се оказа, че плувните клубове никога не са заплащали тези разходи, а от подробната справка ясно се вижда, че разходите за топла и студена вода, ток, препарати и подръжка на басейна възлизат на 6000 лв. месечно. В същото време печалбата на Покрития басейн за цялата миналата година е около 5000 лв., като дори една стотинка от тази сума не е внесена от спортните клубове. В бюджета на предприятието се отваря пасив от над 50 000 лв. за година! Това са пари, които не отиват в общинското предприятие и от там в Общинския бюджет. Това спонсориране продължава от 1997 г., когато басейнът като ПОС е включен активите на “СИП”. Велинградчани сами могат да си направят сметките какъв ущърб за общината е нанесен от противоправното владеене от страна на спортните клубове...
В бр. 32 на вестник „Темпо” с големи букви беше отбелязано, че пристройката, в която се намира залата за сухи тренировки, е построена със собствени средства от плувните клубове през 1996–97 г. за сумата от 47 500 лв. Това “благородно” начинание няма как да бъде отминато с друго освен с благодарност за положения труд, ако не съществуваше фактът, че до 1997 г. Покритият басейн и Минералният плаж са стопанисвани от плувците с цел самоиздръжка. Това са години, в които общинската собственост е ползвана за извличане на баснословни дивиденти, без от това да е влязъл и един лев в общинската хазна и без да са плащани разходите. Същата тази пристройка е изградена с пари от използвана общинска собственост, тоест собственост на гражданите на Велинград, за личностна облага на определени лица, които сега се бият в гърдите как това е “единственият спортен обект във Велинград изграден през последните 20 години”. Срамно и тъжно...
Аз отправям апел към тези спортни клубове да предоставят разходооправдателни документи за това от къде са намерили тази сума при положение, че сдружение с нестопанска цел може да извършва търговска дейност само за издръжка на съответното сдружение. От къде е генерирана тази огромна печалба, има ли ги декларирани през съответната година тези доходи, платени ли са данъци за тях? Убеден съм, че от Икономическа полиция и Прокуратурата ще проявят интерес към данните за вложените средства и противозаконното ползване на общинска собственост.
Но това е само част от общата картинка – същите тези спортни “дейци” изведнъж възроптават срещу едно обикновено момче от Велинград, което за разлика от тях е решило да развива спортна дейност, което също е представител на спортен клуб като тях и което иска да си плаща на общината за това, че ползва общинска собственост, а на всичко отгоре и декларира, че ще предостави на същите тези хора, които се изправят срещу него, правото да ползват безвъзмездно спортното съоръжение, в което ще инвестира времето си, знанията си, а и не малко пари. Именно това аз намирам за връх на безочието и арогантността...
За решението ми да подкрепя създавенето на този нов спортен клуб повлия и това, че желаех съгражданите ми, особено по-младите, да могат да ползват достъпни спортни услуги, каквито в момента не се предлагат в града ни. Фитнесите в четири и петзвездните хотели предвид цените им са непостижим разкош за преобладаващото мнозинство от предимно млади хора, желаещи да се занимават с подобни спортове. Като общински съветник посетих т.нар. зала за сухи тренировки (име измислено незнайно от кой) и видях единствено една обикновена фитнес зала с разбити и ръждясали железа, имаше единствено 2 сравнително годни уреда, на които липсваха основни конструктивни елементи, които да ги правят годни за използване. След като попитах от къде са и чия собственост са се оказа, отново че плувните клубове нямат дори минимално участие в получаването им, както се твърди в писмото. Същите са бракувани от Спортна база Белмекен и са дарени на Община Велинград след съдействие от страна на кмета г-н Лебанов. От закупените от самото общинско предприятие “СИП” два уреда – степер и кростренажор, които са били чисто нови, са останали само железата и двата са строшени. Това е заслуга единствено на занижения треньорски контрол върху подрастващите състезатели и това, че децата безконтролно трошат спортните съоръжения. Дори за дете е видно, че това оборудване не е поддържано дори минимално, а е оставено безстопанствено на добрата воля на децата.
Същите тези хора, които не могат да стопанисват дори една зала с уреди, настояват да бъдат извадени от актива на “СИП” двата басейна и да им се предадат за управление. Та нима за това им бяха взети в далечната 1997, защото бяха доказали, че не могат да се грижат за тях. Същите тези спортни дейци не са вкарали и една стотинка в ремонт и облагородяване на Покрития плувен басейн, а същият беше ремонтиран по програма с общинско участие.
Зад желанието им да се отделят басейните прозира това, което те се опитват да вменят на други – а именно заграбването на апетитните хапки – Покрит плувен басейн и Минерален плаж, от които в миналото са имали големи и необлагаеми доходи. И типично в техен стил ще манипулират спортуващите при тях и родителите им със заплахи как басейнът ще бъде обсебен и децата няма къде да тренират. Това е още една от причините да се обърна към гражданите на Велинград, за да бъдат информирани и да не се поддават на нездравите внушения на определени загрижени само за собственото си финансово благосъстояние спортни “дейци”.
От противниците на решението бе повдигнат и въпроса, защо именно 22 лв. е месечната наемна цена? Отговорът е, че тя е нормативно определена в тарифата за минималните наемни такси и е 20 стотинки на квадратен метър, когато собствеността ще се ползва за спортни цели. Сега аз искам да попитам - колко плащате вие, господа от плувните клубове, за цялата тази изградена и финансирана от общината собственост? Както се оказа от справките – нито една стотинка!
А не може да се каже, че плувните ни клубове не генерират печалби, общоизвестен факт е, че така обявените 150 състезатели плащат всеки месец по 20–25 лева на месец, за да плуват. Колко заплата на треньор се пада читателят може да сметне и сам, като нека не забравя, че същите тези треньори нямат и една стотинка разход по спортната база. Искам да попитам колко родители са получили разходооправдателен документ за платените такси? А предвид това, че ако не е ОП ”СИП” и неговата управителка г-жа Ася Хрисчева няма да има има дори и врати на съблекалните (пак платени от нашите джобове)? Къде отиват дадените от децата хиляди левове на месец? Дори за слепец е ясно къде.
Атаката срещу решението е логична по няколко причини:
Ако бъде допуснато един спортен клуб да плаща наем и разходи, това неминуемо скоро ще доведе до това всички да плащат. На сесията кметът Лебанов много ясно се изрази по въпроса, че общината няма да прави подаръци на никой, но както се оказва за някои хора в спортните среди от доста години всеки ден е Коледа!
Евентуално участие на конкурс би довело до това сега безгрижно съществуващите спортни клубове да правят разходи за наеми, битови разходи, подръжка. Все неща, които в момента се поемат от общината – тоест от джобовета на всеки един от нас. Спокойното ползване, носещо добри финансови приходи, съчетано с мегаломания и простичка българска злоба и завист към опитващия се да направи нещо сънародник и навика да смучеш като паразит, без да даваш нищо в замяна, също не са фактор за подценяване.
За всеки от твърдените от мен факти мога да представя писмени доказателства до заинтерпесованите от това държавни органи и институции. Надявам се, че по темата е внесена достатъчно яснота и това ще сложи край на инсинуациите по въпроса. Нека съгражданите ни сами преценят на кого да вярват и кого да подкрепят в този спор - момчето, което желае Велинград да има достъпна зала за силови спортове или хората, които от години безвъзмездно и противозаконно са обсебили Покрития плувен басейн.
Лазар Белев, общински съветник

Обидно е да поставят един спорт над друг Уважаеми съграждани,
Настоящото ми обръщение към въс е провокирано от изнесените неверни факти в бр. 31 и 32 на вестник “Темпо”. В града бе подета небивала кампания срещу желанието на представлявания от мен спортен клуб да изгради съвременна и добре обурудвана зала за силови спортове в помещение на Покрития плувен басейн. Необяснима е съпротивата на плувните клубове във връзка с това предложение и предвид изнесените неверни факти съм длъжен да дам някои уточнения, които да внесат яснота и да покажат на гражданите на Велинград, че това е една общественополезна идея.
В бр. 31 неправилно е написано, че софийско сдружение се опитва едва ли не да открадне плувния басейн. В това няма нищо вярно. Сдружението с нестопанска цел „ФЛЕКС 04”, на което аз съм представител за Велинград, е член на Българска федерация по вдигане на щанга от лег, която до момента има осем клуба в страната.
Целите на федерацията и спортния клуб са: развитие и утвърждаване на физическата култура и духовните ценности в областта на спорта, развитие и подпомагане на вдигането на щанга от лег и сродните му спортове, подпомагане на социалната интеграция и на реализацията на личностните качества на спортуващите, подпомагане на социално слаби групи и лица, подпомагане на физическото възпитание и образованието. Средствата, с които федерацията ще постигне своите цели, са закупуване на необходимата екипировка и приспособления за съответния спорт, осигуряване на база за спортна подготовка и отдих на спортуващите към клуба, организиране на състезания по вдигане на щанга от лег, привличане на спонсори за осигуряване на награден фонд за победители и за поощряване на спортуващите в клуба, развитие на конкретни социални програми и проекти за подпомагане на социално слабите състезатели в съответствие с нуждите им.
Видно от гореизложеното представляваното от мен сдружение и федерация в никакъв случай не са търговец по смисъла на Търговския закон, а чист спортен клуб с нестопанска цел. Обидно е колегите от спортните клубове да поставят един спорт (плуването) като по-висш от друг спорт (вдигането от лег) и едва ли не да упрекват в опит за извличане на чисто финасова изгода от подетото от мен начинание.
Необяснима е и позицията на Инициативния комитет “Да поработим за Велинград” в лицето на г-жа София Ключкова, която завършва обращението си в бр. 32 на вестника с „нека тези господа се настанят в СПА-хотел с наем 22 лева на месец”. Представляваното от мен дружество спази всички законови процедури по кандидатстване за наем на общинска собственост съгласно ЗОС. Като новосъздаден спортен клуб, член на спортна федерация, поставящ Велинград на картата на силовите спортове в България, това изявление на госпожата ме обижда, приравнявайки спортната дейност на една регистрирана спортна федерация с дейност на търговско дружество. В тази връзка бихме желали г-жа Ключкова да си прочете какво е това сдружение с нестопанска цел, спортен клуб и спортна федерация.
Помещението, за което кандидатствам, в момента е задръстено с морално остаряла, ръждясала и в 90% негодна за експлоатация тренировъчна техника, която е опасна за практикуващите, още повече че в залата без надзор от треньори обикалят непълнолетни деца.
Публично декларирах при подаването на документите, че на помещението и прилежащите две помещания, използвани за баня и съблекалня, ще бъде направен ремонт за сметка на федерацията, ще бъдат поставени нови и функциониращи уреди, както и че ще заплащам всичките консумативи на използваните от трениращите помещения.
Основно условие, което беше поставено от общинското ръководство, с което се съгласих, още повече, че то е и заложено в устава на дружеството, беше ПРЕСТАВИТЕЛИТЕ НА СПОРТНИТЕ КЛУБОВЕ ВЪВ ВЕЛИНГРАД И СПОРТИСТИТЕ ВЕТЕРАНИ ДА ТРЕНИРАТ БЕЗПЛАТНО и което беше предвидено да залегне в договора за наем. Подобно безвъзмездно предоставяне на спортна техника за ползване от спортистите на Велинград не се практикува от никой от представените в града ни спортни клубове. Въпреки откровено неравностойното положение, в което е поставен представляваният от мен клуб, аз приех предложението с радост, виждайки възможността с това, което правя, да помогна и на други спортисти нуждаещи се от качествено обурудвана зала за силови спортове. Какво беше разочарованието и обидата ми от прочетените и изговорени в града твърдения, че едва ли не това е опит за превръщане на ОП „СИП” в търговско дружество и едва ли не опит за подмолна политическа игра, за да се случи това.
Декларирам пред цялата гражданска общественост на Велинград, че желанието ми да отворя спортна зала за слови тренировки е продиктувано единствено от желанието ми да се занимавам с любимия си спорт и да помагам предвид дългогодишния си опит и на други хора ,желаещи да се занимават с него. За сведение на гражданите във Велинград в момента няма зала за силови спортове, която да осигурява на обикновения велинградчанин достъпна тренировка. Единствените фитнес зали са в хотелите, като минималната месечна карта е 120 лева, нещо недостъпно за повечето ни съграждани. Не на последно място общината има приети програми за борба с наркоманиите и развитие на спорта, в които като основно средство за справяне с тези тежки обществени проблеми е залегнал именно спортът. И когато Велинград има шанса да направи нещо в тази насока, прът в колелата става дребнава човешка завист и егоцентризъм на хора, които би следвало да подадат ръка - още повече, че подобна спортна зала е и в техен интерес.
Илия Малинов, представител на сдружение „ФЛЕКС 04”