На 18 март 2026 г. Велинград се превърна в център на важна дискусия за биоразнообразието в България. Тематичен семинар представи резултатите от уникален за страната проект, посветен на македонската (егейска) пъстърва (Salmo macedonicus) – вид, който доскоро оставаше в сянка, въпреки присъствието му в Закона за рибарство и аквакултури.
Научният пробив
Изследванията от последните две десетилетия на Балканите категорично доказват, че именно това е местният вид пъстърва във водосборите на реките Струма, Места и Марица. Проектът (2023–2026 г.), иницииран от Сдружение „Балканка“ с финансовата подкрепа на „Лидл България“, обединява експертизата на Националния природонаучен музей (НПМ-БАН) и опита на рибовъдно стопанство „Тошков чарк“.
Среща на експерти и бъдещи лесовъди
Семинарът бе открит от Иван Пандъков, председател на Сдружение „Балканка“, а основните научни данни бяха изнесени от доц. Тихомир Стефанов и Пенчо Пандъков от НПМ-БАН. В дискусиите се включиха ключови фигури като инж. Веселин Урумов (собственик на рибовъдно стопанство „Тошков чарк“) и инж. Антон Бояджиев (председател на Рибарско сдружение „Ниллет“).
Особено ценно бе присъствието на четирима ученици от XI и XII клас на Националната ПГГС „Христо Ботев“ – гр. Велинград, водени от техния преподавател по рибовъдство д-р инж. Филип Устабашиев. Васил Дардов, Александър Гърков, Емил Дремалов и Виктор Хаджиасанов представиха новото и обещаващо поколение специалисти в сектора.
Сред участниците в събитието се откроиха още гл. ас. д-р Николай Коджабашев и негови възпитаници от Лесотехническия университет, инж. Ангел Ангелов от РДГ – Пазарджик, представители на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и др.
Иновации в опазването
Акцент в програмата бе приложението на иновативния метод за зарибяване чрез оплоден хайвер от диви донори в специални биоразградими люпилни кутийки на дъното на реката. Тази технология позволява на малките рибки да се адаптират към естествената среда от първия момент на излюпването си, което е критично за възстановяването на популациите в деградирали местообитания.
Проектът е доказателство, че успешното опазване на българската природа преминава през тясното сътрудничество между научната общност, неправителствения сектор и отговорния бизнес.
НПГГС „Христо Ботев“
