Професор Диана Гергова продължава своята последователна и дългогодишна работа, свързана с две светилища на тракийското племе беси в близките околности на Велинград - на връх Острец и над Клептуза. Като част от усилията за популяризиране на тези свещени места в първите дни на 2026 г. излязоха от печат  „Бесите и прорицалището на Дионис“ и „Светилището на бесите над Клептуза IV-I  в. пр. Хр.“ с автор проф. Гергова. 

Те са насочени към широката читателска аудитория, за да може повече хора да се запознаят с историята, археологическите открития и значимостта на двете светилища.
С помощта на общината и СХР „Велинград и Западни Родопи“ първото издание на „Бесите и прорицалището на Дионис“ излезе през октомври 2023 г. В него проф. Гергова даде своя отговор на въпроса кое от всички тракийски светилища е споменатото от бащата на историята Херодот прорицалище на Дионис, посещавано от най-изтъкнати световни фигури като Александър Македонски и търсено десетилетия наред от учените в Родопите. Според автора археологическите разкопки на връх Острец сами налагат отговора - с откритите тук знакови свидетелства за култа към Дионис и със своето разположение, което съответства на Херодотовия разказ. Интересът от страна на читателите доведе до изчерпване на първото издание и до появата на второ, преработено и допълнено издание.
„Светилището на бесите над Клептуза IV-I  в. пр. Хр.“ разказва за мащабите и особеностите на уникалната свещена архитектура на бесите, пример за която е светилището в местността „Свети Илия“ над Клептуза. 

Светилището представлява свещен двор (теменос), ограден с дебели стени. В южната стена е сградата-загадка - квадратна кула, в която са открити подредени на едно ниво цели съдове, стотици фрагменти от натрошена култова керамика, фрагменти от глинени преносими олтари - дарове, поднасяни на най-почитания от бесите бог Дионис. Интересни са и намерените цедки/кадилници, свързани с вярването, че който успее да занесе вода на светилището в такъв съд, бил безгрешен.
Проф. Гергова сочи връзката между светилищата на бесите и издигнатите в по-късните векове раннохристиянски храмове - църквата „Свети Георги“ на Острец и параклисът „Свети Илия“ над Клептуза. Те са пример за съхранената традиция на свещените места от местното население - потомци на бесите. 
Голям плюс са многобройните илюстрации и оригинални снимки на откритите при разкопките археологически находки, които дават възможност на читателите сами да се докоснат до тайните на древността и културно-историческото богатство, съхранено в българската земя. Друг голям плюс е, че и двете издания са двуезични - текстът е на български и английски език, така че е достъпен и за чужденците с интерес към нашата история.
От години проф. Диана Гергова работи за това Велинград да бъде припознат и известен не само със своите минерални извори, а и със своята история, важна част от която е наследството на бесите. По нейните думи от популяризирането и експонирането на тази история Велинград може да спечели нова слава, но това изисква много усилия и целенасочена местна политика. През 2025 г. беше свършена полезна работа в тази посока. В началото на годината Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) към Министерството на културата реши статутът на археологическия обект „Култово място на връх Острец“ да бъде променен от „с местно значение“ в „с национално значение“. В края на годината Министерският съвет прие дългоочаквано решение за светилището на бесите в местността Свети Пророк Илия  - учредено бе безвъзмездно право на ползване за срок от 3 години за извършване на теренни проучвания и консервация на археологическите ценности. Да си пожелаем 2026 година да бъде още по-успешна за археолозите и за всички, които ценят богатството и уроците на историята.
Елена Баева