Това лято Празниците на културата ще се проведат за 52-ри път. За Велинград те са истинска традиция, преминала и устояла не просто през различни години, а през различни епохи. Не са много градовете в България, които могат да се похвалят с подобно дълголетно културно събитие. 
За всяка традиция е важно да има своите корени и символи. 

А през последните години изгубихме един от символите на Празниците на културата - емблемата, която десетилетия наред винаги бе на сцената и бе част от цялостната визия на събитието. Велинградчани я помнят, защото тя съчетава това, с което нашият град е благословен: слънце, вода и чисто небе.
Създател на емблемата на велинградските Празници на културата е пазарджишкият художник, сценограф и изследовател на културния живот Марин Маринов. Преди години той сподели пред „Темпо“, че неговите контакти с с Велинград са от 80-те години на ХХ век. Тогава театралният режисьор Георги Пашов прави две постановки със самодейния театър в читалище „Отец Паисий”, на които Марин Маринов е сценограф. По образование Марин Маринов е театрален художник, 25 години работи като сценограф в театъра в Пазарджик, член е на Съюза на българските художници и на Групата на художниците в Пазарджик. От онова време е добър познат с Димитър Мечев и много читалищни деятели в нашия град.

Наред със знака на Велинградските празници на културата художникът прави и една от емблемите на читалището, рисува фоайетата и коридорите на гимназията „Васил Левски” и училище „Неофит Рилски” в кв. Чепино.
Събрахме снимки от архива на вестника, на които емблемата на Празниците ясно се вижда на сцената на централния площад. Потърсихме отговор на въпроса защо през последните години тази емблема изчезна. Според г-жа Илиана Гешева, която пряко отговаря за Празниците на културата в Общинската администрация, причината е прозаична: преди няколко години бил изгубен винилът от сцената на площада и така изчезнала и изобразената върху него емблема. Затова от няколко години вместо нея се използва статуята на входа на града, която обаче е символ не на Празниците на културата, а на Велинград като СПА столица на България и на Балканите. 
Зад организацията на Празниците на културата стои голям Организационен комитет. Хората в него се занимават с култура и знаят колко отличителен и стойностен е  знакът за една културна институция и събитие. Този знак е част от запазената марка на всяко читалище, фестивал, празник. Той е част от общата визия и посланието, начин събитието да бъде разпознаваемо и запомнено. 
Да погледнем емблемите на два от известните фестивали в страната като Аполония в Созопол и джаз фестивала в Банско - курорти, с които СПА столицата на България и на Балканите би трябвало да има самочувствието да се съизмерва. Те нямат зад гърба си 52-годишния опит и традиция на Велинградските Празници на културата. Ако тръгнем да се сравняваме с изградената от тях визия, с организацията и най-вече с рекламата и представянето им онлайн, то сравнението изобщо няма да бъде в наша полза, но това е тема на друг голям разговор, който във Велинград от години удобно и конюнктурно пропускаме. Тук само ще вметна, че ако искам да гледам Мария Бакалова в „Триумф“, ще го излъчат на 6 септември в Созопол, а ако искам да чуя Камелия Тодорова, тя ще пее на 10 август в Банско. Но на 20 юни все още не е обявена програмата на нашите Празници на културата, които ще започнат на 5 юли... 
Направената в миналия век емблема на Празниците на културата трябва да остане като част от традицията. Ако е изгубена, вестник „Темпо“ може да я предостави на общината в електронен вариант. Разбира се, тя има нужда от осъвременяване, за да си „свери часовника“ с новия век. Това би могло да се превърне в смислено творческо предизвикателство, общината може да обяви конкурс и се включат хора с добри идеи. Важното е да не губим корените, защото без тях някъде по пътя ще изгубим и традицията.
Елена Баева

В навечерието на поредните Празници на културата отваряме темата за проблемите на културата във Велинград. Това е много голяма тема, по която обаче липсва градивен разговор. Надяваме се да провокираме диалог и сме готови да публикуваме различни мнения.