

Българският цар Самуил - 1000 години по-късно
Публикувано на 28 Oct 2014 08:59
Цар Самуил от династията Комитопули управлява България от 997 до 1014 г. и по време на царуването му тя се простира отново на три морета. Завладява и подчинява Сърбия, Улцин, Котор, Далмация, Босна, Одрин, Тасалия, Лариса, Епир. Но сърцето му не издържа и спира пред покъртителната гледка от садизма на император Василий II Българоубиец, ослепил 14-15 000 български войници-пленници, като на голяма част от тях била отрязана и дясната ръка, а на всеки 100 оставял по едно око, за да води тази върволица от окаяни нещастници и да удължи агонията им. Последица от трагичната битка на 29 юли 1014 г. при село Ключ.
Цар Самуил издъхва на 6 октомври 1014 г. Не е известна годината на раждането му и поради това не е определена точната възраст, на която почива. Преди години в църквата на остров Ахил в малкото Преспанско езеро гръцкият професор Н. Муцопулос открива гроба на цар Самуил. Направена е реставрация на главата на царя по неговия череп, реставриран е и къс от златотъканата му дреха. Запазеният мотив е герб с две царствени птици, съединени помежду си и гледащи една към друга - символ на неделимите Източна и Западна България.
Няма да се спирам на делата на този велик български, а не македонски владетел, описани най-подробно в историята ни. А ще проследя генеалогическото (родословно) дърво на фамилията Миструци ди Фризинга от града-крепост Фризинга в Италия. Вековно дърво, доказващо, че кръвта на цар Самуил и днес е жива, но за голямо съжаление не тук, в България, а в чужда държава - Италия, където живеят днес наследниците на династията на Самуил.
Родителите на Самуил са: баща - комит Никола и майка Рипсимия. Съпругата му е Агата, с която имат три деца: син Гавраил Радомир и дъщери Теодора Косара и Мирослава. Негови братя са: Давид - загива при Кале Дрис в прохода между Костур и Преспа, Мойсей - умира при обсадата на гр. Сер и Арон - убит с цялото си семейство за предателство от Самуил, като оцелява само синът му Иван Владислав, изпросен от братовчед си, сина на Самуил, Гавраил Радомир. В 1015 г. Гавраил Радомир е убит от спасения от него Иван Владислав, влезнал в заговор с ромеите. Но остава жива Мария, дъщеря на Гавраил Радомир и внучка на цар Самуил. Тя се омъжва за сина на Йоан (1073 г.) - Андроник Декас, на който е нужна знатна царска линия при претенциите му за трона на Византия и си я осигурява чрез брака си с внучката на българския цар Самуил. Няма да се спирам подробно на династичните борби за трона на византийските императори. Но ще отбележа, че от 107 императори само 34 завършват живота си от естествена смърт; от тези, които не са убити, 18 са скопени, за да нямат наследници, ослепени или обезобразени, 12 са заточени в манастири и каторги, 11 са загинали при неясни обстоятелства.
От брака на Мария с Андроник Дукас през 1123 г. се ражда дъщеря им Ирина, кръстена на името на баба си, майката на Мария - Ирина, втора жена на Гавраил Радомир. Ирина Андроник Дукас се омъжва за Алексис I Комнин - император на Византия (1081 - 1118 г.). От брака им се ражда Теодора, която се омъжва за Константин Ангел и благодарение на който брак той се възкачва на престола. Раждат им се трима синове - севастократор Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II. Интерес за запазеното “коляно на цар Самуил” представлява третият син Михаил II - деспот на Епир и Солун, чиято дъщеря Елена в 1259 г. се омъжва за Манфред IV, маркиз се Салус (1266 - 1340 г.). Те имат дъщеря Виола, кръстена с характерно славянско име. Виола се омъжва за Лукио Висконти - владетел на Милано. Ражда им се дъщеря Катерина, която в 1342 г. се омъжва за Франческо II Д’Есте (от македонското Ачо), починал през 1415 г. Негова дъщеря е Орсина, която през 1422 г. се омъжва за Фредерик, граф на Порча. Неговата внучка Клара Дел Латора (тоест Бистра Дел Латоре, защото Клара в превод е Бистра) в 1695 г. се омъжва за Себастиян II Миструци Ди Фризинга. Прави впечатление, че предаване онаследяването на Самуил става предимно по женска линия на наследниците му. Последният, който се счита за наследник на фамилията на цар Самуил, е Андре (Андрей) III.
Горните генеалогически проучвания са представени от фамилията Маструци ди Фризинга и проверени от съществуващата и днес специална институция в Италия, която определя фамилиите, имащи право за бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Фамилията Миструци ди Фризинга е добила правото си на вписване между знатните родове благодарение на представените проучвания и документи. В 1955 г. й е издаден препис от стр. 103 в Златната книга, подпечатан с три държавни печата и заверен от министерството на вътрешните работи на Италия. Тази италианска фамилия се гордее, че носи в себе си кръвта и са наследници на българския цар Самуил. И тези негови потомци, съвсем естествено, се завръщат в родината на техния прародител, без никакви претенции и искания. През 1956 г. представители на фамилията, придружени от двама римски адвокати, в София се обръщат към българското външно министерство, където излагат историческите си проучвания. Но там са посрещнати съвсем хладно и въпросът е потулен и смачкан, документите са препратени към тогавашната Камара на културата, наследниците напускат България и добре, че председателят на камарата съхранява тези документи и до днес те са на разположение на българските историци. И няма как да не е така в онези мрачни за България години, когато се провежда линията на Коминтерна и Георги Димитров - да се отдели Македония от България и да се създаде македонска нация, език, интелигенция и култура, а защо не и един цар подарък. На България царе не са й нужни, като едва преди десетина години с проведения “референдум” са се отървали от царчето Н. П. Симеон II. Историческата истинност и фактология, българската националност са обявени за шовинистични, буржоазни уклони, вредни за народа.
Едва ли има друг такъв народ по света като българския, с такава богата и древна история. Народ, който сам се отказва или срамува от историята си или я изопачава, за да угоди на чужди интереси и цели. Като че са малко и не са ни били достатъчни чуждите унищожители и фалшификатори на нашата история, като започнеш от китайските императори, през гръцките, османските, руските и какви ли не щеш наши “доброжелатели”. И трябва дебело да се подчертае, че вината за това не е в народа ни, а в неговата интелигенция - псевдоучени, професори, историци, писатели и журналисти, фили и фоби, все чуждопоклоници.
Докато тече българската национална кампания за отбелязване на 1000 години от смъртта на цар Самуил, дано тя не остане в сянката на парламентарните избори и дано някой от управниците на България се досети да покани и живите наследници на цар Самуил, защото кръвта вода не става. А и за да не бъдат поканени в Р Македония и след това ние да се питаме защо и как.
Никола Тодев
Цар Самуил издъхва на 6 октомври 1014 г. Не е известна годината на раждането му и поради това не е определена точната възраст, на която почива. Преди години в църквата на остров Ахил в малкото Преспанско езеро гръцкият професор Н. Муцопулос открива гроба на цар Самуил. Направена е реставрация на главата на царя по неговия череп, реставриран е и къс от златотъканата му дреха. Запазеният мотив е герб с две царствени птици, съединени помежду си и гледащи една към друга - символ на неделимите Източна и Западна България.
Няма да се спирам на делата на този велик български, а не македонски владетел, описани най-подробно в историята ни. А ще проследя генеалогическото (родословно) дърво на фамилията Миструци ди Фризинга от града-крепост Фризинга в Италия. Вековно дърво, доказващо, че кръвта на цар Самуил и днес е жива, но за голямо съжаление не тук, в България, а в чужда държава - Италия, където живеят днес наследниците на династията на Самуил.
Родителите на Самуил са: баща - комит Никола и майка Рипсимия. Съпругата му е Агата, с която имат три деца: син Гавраил Радомир и дъщери Теодора Косара и Мирослава. Негови братя са: Давид - загива при Кале Дрис в прохода между Костур и Преспа, Мойсей - умира при обсадата на гр. Сер и Арон - убит с цялото си семейство за предателство от Самуил, като оцелява само синът му Иван Владислав, изпросен от братовчед си, сина на Самуил, Гавраил Радомир. В 1015 г. Гавраил Радомир е убит от спасения от него Иван Владислав, влезнал в заговор с ромеите. Но остава жива Мария, дъщеря на Гавраил Радомир и внучка на цар Самуил. Тя се омъжва за сина на Йоан (1073 г.) - Андроник Декас, на който е нужна знатна царска линия при претенциите му за трона на Византия и си я осигурява чрез брака си с внучката на българския цар Самуил. Няма да се спирам подробно на династичните борби за трона на византийските императори. Но ще отбележа, че от 107 императори само 34 завършват живота си от естествена смърт; от тези, които не са убити, 18 са скопени, за да нямат наследници, ослепени или обезобразени, 12 са заточени в манастири и каторги, 11 са загинали при неясни обстоятелства.
От брака на Мария с Андроник Дукас през 1123 г. се ражда дъщеря им Ирина, кръстена на името на баба си, майката на Мария - Ирина, втора жена на Гавраил Радомир. Ирина Андроник Дукас се омъжва за Алексис I Комнин - император на Византия (1081 - 1118 г.). От брака им се ражда Теодора, която се омъжва за Константин Ангел и благодарение на който брак той се възкачва на престола. Раждат им се трима синове - севастократор Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II. Интерес за запазеното “коляно на цар Самуил” представлява третият син Михаил II - деспот на Епир и Солун, чиято дъщеря Елена в 1259 г. се омъжва за Манфред IV, маркиз се Салус (1266 - 1340 г.). Те имат дъщеря Виола, кръстена с характерно славянско име. Виола се омъжва за Лукио Висконти - владетел на Милано. Ражда им се дъщеря Катерина, която в 1342 г. се омъжва за Франческо II Д’Есте (от македонското Ачо), починал през 1415 г. Негова дъщеря е Орсина, която през 1422 г. се омъжва за Фредерик, граф на Порча. Неговата внучка Клара Дел Латора (тоест Бистра Дел Латоре, защото Клара в превод е Бистра) в 1695 г. се омъжва за Себастиян II Миструци Ди Фризинга. Прави впечатление, че предаване онаследяването на Самуил става предимно по женска линия на наследниците му. Последният, който се счита за наследник на фамилията на цар Самуил, е Андре (Андрей) III.
Горните генеалогически проучвания са представени от фамилията Маструци ди Фризинга и проверени от съществуващата и днес специална институция в Италия, която определя фамилиите, имащи право за бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Фамилията Миструци ди Фризинга е добила правото си на вписване между знатните родове благодарение на представените проучвания и документи. В 1955 г. й е издаден препис от стр. 103 в Златната книга, подпечатан с три държавни печата и заверен от министерството на вътрешните работи на Италия. Тази италианска фамилия се гордее, че носи в себе си кръвта и са наследници на българския цар Самуил. И тези негови потомци, съвсем естествено, се завръщат в родината на техния прародител, без никакви претенции и искания. През 1956 г. представители на фамилията, придружени от двама римски адвокати, в София се обръщат към българското външно министерство, където излагат историческите си проучвания. Но там са посрещнати съвсем хладно и въпросът е потулен и смачкан, документите са препратени към тогавашната Камара на културата, наследниците напускат България и добре, че председателят на камарата съхранява тези документи и до днес те са на разположение на българските историци. И няма как да не е така в онези мрачни за България години, когато се провежда линията на Коминтерна и Георги Димитров - да се отдели Македония от България и да се създаде македонска нация, език, интелигенция и култура, а защо не и един цар подарък. На България царе не са й нужни, като едва преди десетина години с проведения “референдум” са се отървали от царчето Н. П. Симеон II. Историческата истинност и фактология, българската националност са обявени за шовинистични, буржоазни уклони, вредни за народа.
Едва ли има друг такъв народ по света като българския, с такава богата и древна история. Народ, който сам се отказва или срамува от историята си или я изопачава, за да угоди на чужди интереси и цели. Като че са малко и не са ни били достатъчни чуждите унищожители и фалшификатори на нашата история, като започнеш от китайските императори, през гръцките, османските, руските и какви ли не щеш наши “доброжелатели”. И трябва дебело да се подчертае, че вината за това не е в народа ни, а в неговата интелигенция - псевдоучени, професори, историци, писатели и журналисти, фили и фоби, все чуждопоклоници.
Докато тече българската национална кампания за отбелязване на 1000 години от смъртта на цар Самуил, дано тя не остане в сянката на парламентарните избори и дано някой от управниците на България се досети да покани и живите наследници на цар Самуил, защото кръвта вода не става. А и за да не бъдат поканени в Р Македония и след това ние да се питаме защо и как.
Никола Тодев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023