Село Лъджене, представено в регистъра под формата Лъжани, е последното от седемте села, спадащи към сборната селска община (нахия) Чепне (или Чепине), за което не е специално отбелязано да е спадало към хаса на кадъаскера на Румелия. В новия подробен регистър, създаден в края на първата четвърт на ХVI век по времето на султан Сюлейман Законодателя (1520-1566) и съхраняван в Османския архив в Истанбул (MAD 519), то е описано на стр. 116 и 117.
Общият брой на домакинствата (ханета) в онзи момент в селото е 118, за 25 от които е посочено, че са на неженени мъже. Това позволява да се изрази мнението, че броят на жителите е бил между 490-580 души, ако приемем, че едно домакинство, което е включвало представители на три поколения, е наброявало 5-6 души. От тези общо 118 домакинства четири пълноценни домакинства са на мюсюлмани, към които се прибавят и петима все още незадомени млади родопчани. В случая прави впечатление, че всички мюсюлмани са синове на Абдуллах (буквално “раб Божи”, “раб на Аллах”), т.е., те са първо поколение мюсюлмани. Освен това те са приели съвсем наскоро новата за тях религия, след като регистраторът не ги е отделил в самостоятелен списък, а ги е отбелязал между представителите на християнското население.
Двама от мюсюлманите плащат пълен поземлен данък “чифт”, а други двама - половин “чифт”. Както вече имахме възможност да поясним в текста ни за селата Ракитово и Дорково, подробните данъчни регистри включват всички облагаеми с данък пълнолетни и задомени селяни (глави на домакинство), които владеят определен поземлен участък, обработван с помощта на два вола (чифт волски впряг). Това представлява отделната производствена единица - чифт-хане (или чифт-домакинство). Приема се също така, че чифт-домакинствата, които притежават чифт земя и двойка волове, са “зрели” семейства и плащат равностойността на една жълтица или най-често 22 акчета (сребърни монети в обръщение до ХVIII век).
Според настоящия регистър броят на християнските домакинства е 89, към които ще добавим и 20 души неженени. В регистър от ХVII век за поголовния данък-джизие, плащан от немюсюлманското мъжко население, съхраняван също в Османския архив в Истанбул (D 1529), откриваме, че броят на ханетата в с. Лъджене е 91. Това показва, че християнското население на селото леко се увеличава през следващото столетие. Едно лице от неговите представители - невестата на Кралич, притежава бащина, т.е. нейният съпруг е спадал към т.нар. “рая със специални задължения”, за което му е дадена земя, наречена “бащина” и освободена от данъци. Засега е трудно да се каже какво точно е изпълнявал приживе, най-вероятно е спадал към войнуците или лицата, които са се грижели са султанските конюшни, а във военно време са се движели с обоза. Войнуци откриваме за с. Бане (Чепино) в регистър от 1693 г.
Втора бащина е записана на името на Ахмед. По всяка вероятност Ахмед е потомък на християни, поради което той не е включен към броя на мюсюлманите, а бащината му е все още правно неуредена.
В настоящия документ са отбелязани и имената на 17 души зердеваджии, които се занимават с лов на златки и с предаване на техните ценни кожи. В регистъра от 1515-1516 г. броят им е 16, като към тях са добавени и вдовиците Добра и Петка.
В Лъджене са се заселили и две лица, дошли от другаде и отбелязани като „пришълци”. За развитието на занаятите в селото свидетелстват и отбелязаните в регистъра воденици и една валявица, както и двамата грънчари, чиито имена откриваме в списъка.

СПИСЪК НА НАСЕЛЕНИЕТО НА СЕЛО ЛЪДЖЕНЕ:
Стр. 116
1. Али, син на Абдуллах, чифт; Мустафа, син на Абдуллах, чифт; Петко Радул; Поп Йован; Нено (Тено) Банук (?); Герги, син на Драгобрат;
2. Тоде Душо; Димо, син на Грозьо; Стойко Енвер (?); Радика Саркун (?); Бойчо Радул;
3. Петко Радено; Лекослав Петко; Бонеч (Бонец) Стано; Димитри Спано; Драгослав Радослав; Петри Богослав;
4. Петко Богослав; Стойко Петри; Димо Русо; Стойо Крайо; Станислав Петри; Тодор Станко;
5. Цойне Йован; Станко Йован; Душко Петко; Радан Калейо (Калено); Доброслав Петко; Велко Калейо (Калено);
6. Койо Петко; Койо Дойчин; Прокоп Петко; Петко Радул; Стоян Миле; Гергоше (Гъргуше) Никослав; 7. Стоян Тихомир; Петко Никослав; Станислав Койо; Стано Стайко; Радо Радойко; Слав Радойко;
8. Добри Койо; Петри Койо; Селмак (Селмава) Драгослав; Минчо Драгослав; Петко Драгослав; Понилик (?) Драгослав;
9. Йован Радко; Радослав Стале; Петко Доброслав; Денко (Данко) Радо; Стойко Инослав (?); Дако Радено;
10. Лалко Радено; Цветко Русо; Петко Дойчин; Стало Сивен.
Понастоящем:
11. Доно Велчо; Станко (Стайко) Вельо; Радослав Инослав; Стойчо Радено; Стойко Радико; Тихан Радослав;
12. Петко Стойо, неженен; Радул пришелец; Стойо Мильо; Петко Калидино (?), неженен; Петко Прокоп, неженен; Лобин (?) Радой, неженен;
13. Койо Милко; Стойо Коспотин; Станише Старозо; Богдан пришелец; Бончо Радено; Петко Герги;
14. Гьорго Драно, неженен; Бончо Петко, неженен; Цончо Мильо, неженен; Радул Костандин, неженен; Драгослав Тодор, неженен; Петри Димитри;
15. Петко Дойчин; Минчо Димитри; Петко Стойо, неженен; Хюсеин Абдуллах, неженен; Юсуф Абдуллах, неженен; друг Юсуф Абдуллах, неженен;
16. Бащина на Кралич Невеста; Мустафа Абдуллах, неженен; Кайме (?) Абдуллах, неженен; Хюсеин, син на Абдуллах, половина чифт; Али, негов брат, половин чифт; Герко, пришелец; 17. Велко Петко, неженен; Коста Грънчар; Димитри Грънчар; Бащина на Ахмед; Койо Станислав, неженен; Радено Лалко, неженен; 18. Радул Манчо, неженен;
Стр. 117.
Зердеваджии, които [от стари времена предават златки], след това остава [да плащат данък] харач (джизие):
19. Грозьо Донин; Велко Петко; Петри Лалко; Никола Радослав; Йован Петко; Венко Венко; 20. Милчо Стайко; Минчо Михал;
Понастоящем:
21. Доброслав Грозьо; Стоян Дусман (Душман); Герги Добро; Мълчан Душан; Стайко Милчо, неженен; Койо Петро, неженен;
22. Драгослав Велко, неженен; Балин Грозьо, неженен; Драгоште Радослав, неженен.
проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Румен Ковачев