Изказвам дълбокото си лично НЕ на евентуалното начало на откриване на рудник и на флотационна фабрика, които трябва да добиват и преработват руди със съдържание на волфрам в находище Грънчарица. След като нямам необходимата информация. Това свое лично НЕ изказах недвусмислено и преди време пред арх. Ст. Стайнов - председател на Комитета по териториално и селищно устройство и пред Т. Божинов - председател на Комитета по опазване на околната среда, както и на заседанията на експертните съвети към тези ведомства, защитавайки интересите на общината.
Раздвижването около находище Грънчарица силно ме обезпокои. То несъмнено предизвиква оправдана тревога сред една част от населението на Велинград. И има реално основание за това: прекалено бързото придвижване на проектните работи и на доклад за оценка на въздействието върху околната среда; някак си едностранчивото говорене само за плюсовете, които носи този проект. Най-вече ме изненадва особено пълната непрозрачност по неговото съдържание. Малцината по-запознатите с размера на мощностите, които изисква едно подобен металургичен комбинат в планината и неговите технико-икономически показатели, с породените неминуемо проблеми са против изпълнението на този проект. Примери като “има подобно находище в непосредствено до австрийския курорт Китцбюел“ или още, че “компанията предвижда да използва технологията на австрийката компания Wolfram, която разработва мина в непосредствена близост да националния резерват Hohe Tauern” смятам за силно подвеждащи. Изявлението, че “това са съвсем модерни технологии, нямат нищо общо със съветските методи отпреди 20 години”, без данни приемам като една празна декларация. Тук изразявам общото мнение на сдружение “Граждански ценности“, които представлявам - когато една технология е още експериментална за някакво неизползвано досега находище, ние сме против правенето на експерименти за минно-обогатително предприятие на територията на туристическия район Велинград, определен като такъв във всички национални планове и оперативни програми. Защо Против? - Защото подобен експеримент може да донесе унищожаването на част от природата на Чепинския район.
Да видим какво се случи преди малко повече от 25 години. Успоредно с проучванията на волфрамовото находище от Комитета по геология, М-вото на металургията и минералните ресурси (МММР), съгласувано с М-вото на цветната металургия на СССР, разработваше технико-икономическия доклад (ТИД) за МОК “Грънчарица”. Този доклад, утвърден от съответните експертни съвети на висшите държавни ведомства, осигуряваше своевременното развитие на подготвителните работи на находището, предвидени през втората половина и в края на 80-те години на миналия век.
На 8 април през далечната 1987 г. в почивната станция на геолозите, намираща се в края на кв. Чепино, се състоя първото запознаване с проекта за разработване на волфрамовото находище “Грънчарица“. По това време бях кмет на”община Велинград; водих си записки. На това представяне на проектните работи присъстваха група проектанти от Ташкент, СССР с водещ В. А. Ремиз, група проектанти от КНИПИ “Нипроруда“ с водещ Г. Шушулов, М. Маринов - директор на направление в стопанско обединение “Минерални суровини“, проф. В. Донов от катедра “Опазване на околната среда“ в ЛТУ - за екологичната експертиза, специалисти от други организации от София, Пазарджик, Велинград. На подробностите около доклада за разработването на находището и изграждането на предприятието няма да се спирам. Това, което искахме от общината да разберем, беше (1) доколко става дума за изграждане на едно максимално надеждно предприятие и дали с проекта са решени всички висящи въпроси около опазване на околната среда и (2) как този проект ще помогне за решаването на социалната програма на общината.
От стопанско обединение “Металургия“, комбинат “Цветна металургия“ тогава беше изпратено писмо, в което ни уведомяваха, че ще бъдат необходими близо 1600 души (в посока на евентуално намаление с 10%) и молеха общината във възможно най-кратък срок да изпрати разработки за ресурсното обезпечаване на тази работна сила, необходими за програмата им за подготовка на кадрите за бъдещото минно-обогатително и металургично предприятие. Ставаше дума за 175 подземни работници, пряко добиващи рудата, за още 400 подземни спомагателни работници и 150 надземни руднични работници, за обогатителната фабрика - 180, за хвостовото стопанство - 20, в общокомбинатските обекти - 355 (Ел, В и К, ремонт, складове, лаборатории и прочие), персонал извън основната дейност - 105 (ОХ, жилищно-комунално, медицинско обслужване и други), управленски персонал на комбината около 90 души (ИТР, служители, управление) и други. За съжаление сега няма и грам информация по такъв важен въпрос в новия проект, който касае местното общество.
Няколко години преди това (във връзка с докладна записка на народния представител ген.-полк. Ат. Семерджиев до министър Т. Божинов), с писмо от МММР се разпореждаше на ИСО “Металургпроект” да възложи на КНИПИ “Нипроруда“ при завършването на ТИД-а за МОК “Грънчарица“, в него да се предвидят задължително средства за построяване на път от разклона Велинград - Сърница до село Кръстава (минаващ в съседство с рудничната площадка), електропроводи, водопроводи и други съоръжения, оформящи необходимата структура на населения район. Дали нещо се предвижда да се прави по тази необходима техническа инфраструктура сега гражданите на общината също не са информирани.
От провежданите срещи и разговори с инвеститорите и проектантите във Велинград ние разполагахме с достатъчно документи, справки и цифри за обекта. Сега, след като отново се поставя този въпрос, си мисля, че тогава имаше поне 3 подводни камъка, които не позволиха това предприятие да заработи. Първият, разбира се е, че след промените в края на 1989 г. този проект се изостави и забрави, въпреки напредналата фаза на проучване и проектиране. Вторият - на срещата преди години се изтъкнаха техническите и технологичните проблеми относно този обект за промишлено усвояване: има повече руда (запаси от 18 млн. т.), но е трудна за усвояване; сложно месторождение, вариант с дълбочина 500 м. Търсеха се най-ефективните варианти и за трудната разкривка и за технологичната преработка на рудата (шиелит с 0.258 съдържание (ако не греша), което се посочи като средно или добро в рамките на света), както и различните проблеми при цикъла на флотацията.
Третият главен въпрос за усвояването, обаче, който изникна като несигурен и неразрешен, за нас беше екологията: замърсяването на водите и запрашаването на голяма територия (само общата концесионна площ, която се иска да се вземе сега е 5603 дка); крупната инфраструктурна инвестиционна програма, който имаше да се изпълнява, влизайки в разрез с природата. По този въпрос от общината разпратихме писма, в което категорично възразявахме срещу строежа на металургичния комбинат, ако няма пречиствателни съоръжения, пречистващи водата до изискващия се висок клас на чистота. Мотивите ни, дълбоко осмислени и добре аргументирани, ясно доказваха, че строителството и експлоатацията на рудодобивен и преработващ комплекс в една територия на България с определено доказана водеща курортно-туристическа функция ще породи веднага цяла поредица от количествени и качествени проблеми за този район, специално за града и курорта Велинград, а и за цялото поречие на река Чепинска. Помня, че тогава ме подкрепиха както местното партийно ръководство и гражданите на Велинград, така и председателят на окръжния народен съвет Пазарджик Александър Цветански, които изразиха решителното си несъгласие, писмено и устно, пред всички висшестоящи органи в София, имащи отношение по въпроса. Имаше опасност курортът да престане да буди интерес и да изчезне. Защо?
1. Замърсяване на водите на река Чепинска от отпадните води на комбината. Оказа се, че неминуемо ще има води, които ще изтичат от предприятието към реката. Рудните (шахтните) и дъждовните води, попадащи там, няма да станат по-чисти, от това което са. Те изискват дълбоко очистване. Когато не е гарантиран пълен затворен воден цикъл и когато не е предвидена пречиствателна станция, която да пречиства водата до клас, подобен на този за водата за пиене, това ще води до замърсяване на речните води, с които се напоява полето на Чепинско и около река Марица. Не ставаше известно, когато има въпрос за чистотата на водата за пиене и за чистотата на водите на река Чепинска, как всички проблемни въпроси са сведени до абсолютния минимум. Не се знаеше какъв ще е последващият контрол след хвостохранилищата. Не беше известно как ще се гарантира чистотата на въздуха и при наличие на запрашаемост в производствените процеси, в каква посока вятърът ще отнася вредните примеси.
2. Замърсяване на водата за пиене. В непосредствена близост до разкритията и площите, върху които ще се разположат новите мощности - рудник, производствени площадки, депа за концентрат, хвостохранилища има каптирани води с открито водохващане, които се отвеждат по деривация Бистрица до Баташкия язовир. А от тези води Велинград получава 220 л/сек за питейни нужди и няма откъде другаде да ги вземе. Това де факто е вододайна зона на Велинград. Не е ясно въобще какво ще гарантира тяхната чистота. Тук твърда бариера няма.
3. Земетръсният район. По време на строителството и експлоатацията е възможно да се появят сеизмични трусове с непредсказуеми последици. Нашата местност е карстова, а природата празни пространства не търпи. Науката е категорична, че това са идеални условия за земни трусове, свличания, наводнения и други природни стихии и кризи.
4. Със своите строителни работи обектът ще доведе до силно нарушаване на екологичното равновесие в района. Районът е екологично нарушен от оголени горски площи, от разширеното и изоставено използване на находищата на Мрамор в Лепеница и други. Микроклиматът, който вече неблагоприятно понася съществуването на язовири наоколо, промените във водния баланс и чистотата на въздуха рязко ще се измени в неблагоприятна посока за вечни времена.
5. Трафикът на транспорта, превозващ обогатения материал, минаващ през града и котловината, силно ще нарастне. Няма къде по друг път да мине. Инфраструктурната програма на общината ще се наруши. Ще дойде нов приток на население в без това вече гъсто населения град, в който няма място за блокови жилища. Всичко това води до нови проблеми, които се трупат за разрешаване не другаде, а пред населението, общината и нейното ръководство.
6. Изпълнението на плана за развитие на община Велинград ще се наруши. Достатъчно е само да споменем, че този проект е в пълно екологично, социално и инфраструктурно противоречие и с проекта за спортно-туристически комплекс “Сютка“ в съседство, представляващ естествен излаз и отдих в планината на велинградчани и ракитовци, и на туристите и отпочиващите си в многобройните хотели. А днес СТК “Сютка“ е заложен в общия устройствен план и общинския план за развитие на общината.
Прави са гражданите, които казват, че Общината има правото сама да избере какво е по-доброто решение за нея. Велинград се развива добре като туристическа дестинация и затова сме признати за район със силен потенциал за развитие. Рудодобивът, когато е в противоречие, не ни е жизненоважен. Не може всеки път заради интересите на някой инвеститор да се пренебрегват желанията на хората. Казаното няма за цел да представи нещата с най-черни краски. Това е една реална перспектива, която зове местното ръководство, съветниците, гражданите на Велинград и неговите народни представители да преценят дали да дадат съгласието си за това строителство.
Михаил Алексиев