Както “Темпо” информира преди две седмици, един от участниците в конкурса за нова визия на Клептуза - арх. Георги Сарамбелиев от Пазарджик, подаде жалба пред Комисията за защита на конкуренцията. Впоследствие арх. Сарамбелиев съобщи, че няма да даде ход на жалбата и изпрати отворено писмо до председателя, общинските съветници и велинградската общественост. В писмото си арх. Сарамбелиев изтъква, че в своите коментари относно качествата и недостатъците на представените шест проекта журито е пропуснало да отбележи основното качество на проекта на архитектурно ателие “Георги Сарамбелиев” - подчертаната връзка на езерото със започващата непосредствено от него вековна гора; сливането на двата природни елемента на средата езеро-гора и вплитането на архитектурната композиция с тях. Той оспорва твърдението на журито, че проектът предвижда цялостно събаряне на съществуващата сграда и замяната й с нов акцент - кула. “Не мога да коментирам метода на работа на журито, защото не съм присъствал, но цитираното заключение на журито и то като мотив за отпадане на проекта, много компрометира неговата работа.”, пише архитектът. Според него автентичния облик на комплекса не е това, което виждаме в момента, а това, което се вижда на показаната в проекта снимка от 1952 г. (от личен архив): водопада, образуван от извора, терасите на оригиналната сграда, отрупани с хора, седнали на маси сред цветя, отраженията на крайбрежните дървета и на целия горист хълм във водата. Изворът е най-характерен елемент на средата. Характерни са терасите с оживлението върху тях, характерна е гората надвиснала над езерото, характерни са отраженията на всичко това във водата. От оригиналната стара сграда няма и помен. Но извора личи, макар и под друга форма - скатен бързей. Гората, макар и високо горе, си стои на мястото, но откъсната от езерото от тази дълга сграда на източния скат (от 70 г. на миналия век), която в проекта частично събарям и която журито погрешно приема за “автентичен облик на комплекса”. Приемствеността е търсена и показана, подчертава арх. Сарамбелиев. Ето още от писмото: “Да се върнем на Клептуза. Паркът при Клептуза, от западната страна на реката е хубав, но откъснат от езерото. Този парк е един вид преддверие; хората преминават и бързат към езерото. Зелената площ между двете езера е малка, а и както е отрупана сега от “временни” павилиони за хранене, въобще не може да бъде парк. Езерото се нуждае от обширна паркова среда, голяма поне колкото него, непосредствено прилежаща, с алеи за разходка, места за почивка, цветни кътове, наблюдателни площадки и други градински елементи. Такъв парк може да се развие прекрасно на източния скат в подножието на гората и постепенно да прерасне в лесопарк, в който човек може да се разхожда колкото иска и докъдето може да достигне... “Оставете терена така, както го е моделирала ръката на Бога“ - Васил Беязов. Дали искаме действително да запазим уникалната природа или ще превърнем езерото в придатък на търговския комплекс? Предлагания проект на архитектурно ателие “Г. Сарамбелиев” показва и защитава първата алтернатива!”
В послепис арх. Сарамбелиев отбелязва: “По-скоро искам да покажа на велинградската общественост съществуването на по-добра перспектива за Клептуза и Велинград. Тя може да се развие независимо от решението на журито. За да има правилно решение, е необходимо да има избор между най-малкото две алтернативи.”
Темпо