На 29 май 1961 г. бях на обиколка в участъка си. Времето беше пролетно. До обяд беше тихо и слънчево. След обяд започна леко да се заоблачава и се появи лек ветрец. След 16 часа облаците се увеличиха и започна да превалява слаб дъждец. Изведнъж към 17 часа се стъмни, започна страховито бучене и гърмене и стана чудото. Ние бяхме се подслонили в магазина на Побит камък заедно с горските надзиратели Иван Калпазанов и Муса Бичков. Към 17.30 часа започна да се просветлява и излезнахме навън, и какво да видим - цялата гора около нас до хоризонта беше повалена, дърветата изкоренени, изпочупени и невъобразимо преплетени в огромни купчини. Това стана само за минути - по късно уточнихме, че смерчът е бил от 16.55 до 17.02 ч. - всичко 7 минути. Спомням си, че този ден беше понеделник и започваше Курбан байрям. Хората излезнаха от колибите - тогава в Побит камък те живееха в дървени бараки и колиби - и всички бяха поразени от природната стихия. И тогава беше станало още едно чудо - само на няколко метра от колибите гората беше изкъртена и повалена, а на постройките им нямаше нищо, даже нито един прозорец не беше счупен.
За да се приберем до стопанството в Селище на 3 км., секаческата бригада на Муса Старков и всички мъже излязоха и започнахме да разчистваме дърветата от пътя. В Селище също служители и работници разчистваха пътя около постройките. Тук също те не бяха пострадали.
Голям късмет имахме всички, че тогава беше почивен ден поради празника Курбан байрям и нямаше работници в гората. Това беше причината да няма човешки жертви. Нямаше убити и домашни животни. По-късно се установи че има убита само едно крава в Нова махала и една сърна в Медени поляни.
Установи се, че смерчът е започнал от Вищерица и продължил през Нова махала, Медени поляни, Побит камък, Селище и тук се разклонява - десният клон достига Беглика, а левият през Кара тепе, Чадъра и Кондев чарк на Велинградското стопанство достига Стояново дере на Ракитовското стопанство.
На другия ден започнахме разчистването на пътя за Кара тепе, където имаше блокирани няколко камиона с дървен материал, а също и тези за Сърница и Нова махала. Уведомихме Окръжното управление на горите за станалото природно бедствие.
Издаде се 134 ПМС от 27 юни 1961 г., в което се предвиди създаването на спешна организация по усвояване на дървесината и изготвяне на проекти за ускорено залесяване на смерчовите площи. На 14 юли 1961 г. в Главно управление на горите към МС се провежда разширено съвещание, на което се набелязват конкретни мероприятия за изпълнение на постановлението.
Със заповед № 1689 / 15 юли 1961 г. се създава работна група с ръководител инж. Михаил Михайлов и членове д-р Желязко Георгиев от “Агролеспроект” и инж.Стефан Спасов от ОУГ Пазарджик. В скъсени срокове се изготвиха проектите за усвояването на ветровалната маса и залесяването в горските стопанства Селище, Беглика, Чехльово и Ракитово от “Агролеспроект”. Поради по-малкия обем Велинградското стопанство трябваше със свои сили да се справи с проектирането.
Още в края на юни ветровалната зона на Селище, широка около 2 км и дълга 28 км, беше разпределена на 6 участъка: Селище, Дерменка, Побит камък, Медени поляни, Рибите и Широк дол. Освен местните работници бяха командировани окомлектовани секачески и извозвачески от ГС Беслет и ГС Дик чан и от други горски стопанства от страната.
Имаше и работници от Трудови войски и затворници. От няколко горски стопанства бяха командировани и лесовъди за ръководство на дърводобивния процес. През август-септември бяха командировани допълнително товарни автомобили за транспорта на обработената дървесина до заводите в Ракиитово, Белово, Септември, Велинград, Пещера. Премина се и на нощно товарене. Темповете на усвояването на ветровалната маса бяха забележителни. На края на годината командированите работници и служители си отидоха. От 1 януари 1962 г. ветровалният район беше преразпределен в три участъка - Селище с н-к на участъка Цанко Илиев, Медени поляни с Никола Сачков и Сърница с Васил Сергиев.
Дърводобивът продължи със ненамаляващи темпове. Бяха назначени нови служители на различни длъжности-горски надзиратели, ръководители на сечища, диспечери, техници-– Страхил Лазаров, Александър Китов, Ангел Маринков, Илия Калпазанов, Никола Вригазов, Мария Баракова, Мария Малинова , Георги Чилов и др.
Дървените материали се извозваха с държавен обоз, с който разполагаше стопанството от 80 чифта волове и частен обоз. Беше построена и една въжена линия в Широк дол и две въжени лебедки, които изтегляха материалите от р. Усойна на пътя за Кара тепе. Дървата се извозваха с коне на самар.
През пролетта на 1962 г. започна почистването на сечищата от отпадъци и се отпочна подготовка на почвата, а по-късно и залесяването. В подготовката на почвата се включиха и младежка бригада от Велинград, а през 1963 г. по подготовка на почвата и отглеждане на културите работиха 3 бригади - Велинградска, окръжна и национална, за което бяха построени от сглобяеми бараки бригадирски лагери със столови, лекарски и зъболекарски кабинети и пр.
През целия период на усвояването на ветровала не се допусна нито един пожар, благодарение на стройната организация от противопожарни групи, изградена от инж. Иван Шаламанов. Беше построена и пожаронаблюдателна кула между Селище и Кара тепе, на която имаше денонощно наблюдение.
Така с усилията на стотици работници, служители и специалисти през 1964 г. приключи една велика битка за оползотворяването на повалената гора, недопускане на похабяването й, без пожари и наново залесяване на оголените площи. Бяха добити 340 000 куб.м. дървесина и залесени 15 000 декара нови гори. Трябва да подчертая, че за това допринесоха грижите и вниманието на правителството, горското ведомство и горските стопанства от страната ни. Стопанството беше посетено от Антон Югов - министър-председател по това време и Иван Абаджиев - първи секретар на ЦК на Комсомола.
Естествено, най-много усилия, денонощен труд и себеотрицание вложиха директорите по това време на горското стопанство Илия Кадинов и Филип Суганов, началниците на участъци Никола Сачков, Цанко Илиев, Васил Сергев, ръководителите на сечище и складове Исмет Юсбашиев, Борис Фирков, Галин Венин, Иван Калпазанов, Георги Чилов, Илия Карталов, Муса Скендеров, горските надзиратели Владимир Попов, Иван Драев, Муса Бичков, Мехмед Двуяков, Муса Дренков, Стою Петаков, Муса Толупов и десетките още служители и служителки, работници, шофьори, имената на които не е възможно да се изброят. На труда на всички тях се дължи, че на мястото на опустошените хиляди декара, днес расте прекрасна петдесет годишна гора.
Цанко Илиев