Една година сдружението “Възпоменателен кръст - Велинград” не можа да получи строително разрешение от Общината. Многократните официални обещания пред медиите и обществото, че се работи, са абсолютна лъжа. Виновни няма, а лъжем националните медии и инстанции! Всичко се стопира! Прилагам документи, с които доказвам, че до 6 ноември 2001 г. в РУГ - Пазарджик не са получавали никакви документи от Община Велинград. На същата дата е получено писмо-заявление за водене на процедура. Какво означава това? Не е направена и първата крачка. Занапред трябва общината да представи 6 броя документи, което означава 6 години с темпото, с което работи. Радостта и красотата, която си създава творецът в себе си, от творческите си изяви, е голямата наслада на живота. Парите са по-евтини от нея. Аз в живота си съм го изпитал многократно. Струва ми се, че днес човек не може да приеме някой да създава нещо трайно, без да има далавера. Как зловещо звучи? Случаят ме задължава да се огледам в огледалото и то в огледалото на моя живот. Там се виждат отраженията и силуетите на моите творения, които съм дарил с любов на родния ми град. В такъв труден момент не считам, че е нескромно да изброя една част: паметника на Христо Ботев, проект “Възпоменателен кръст - Велинград”, пластика емблема на града, приз “50 години Велинград”, призове за юбилеите на училище “Хр. Ботев” и Горския техникум, статуетки, картини, плакети и др. Аз не искам реванш за нищо. В замяна получих заплаха за съд за публикувана статия, която е една аксиома. Каква награда, съграждани?! В семейството ми се получи невероятно напрежение! Нямам друг изход, освен да заявя официално: 1. Отказвам дарението “Възпоменателен кръст - Велинград”. 2. Отказвам дарението на уникалната дарителска книга - послание за бъдещото поколение. 3. Напускам дружеството “Възпоменателен кръст - Велинград”. Моля, разберете ме! Извинете ме! Решението ми категорично е подкрепено от семейството ми. Сумата, дарена за кръста, е съхранена в банка ОББ и е непокътната. Борис Костов