НОВ ОСМАНСКИ РЕГИСТЪР ОТ ПЪРВАТА ЧЕТВЪРТ НА ХVІ ВЕК ЗА НАСЕЛЕНИЕТО В ЧЕПИНСКАТА КОТЛОВИНА
След три публикации на информацията, която новоустановен османски регистър, създаден най-късно през 1523 г., по времето на султан Сюлейман Законодателят (1520-1566) и съхраняван в Османския архив в Истанбул (MAD 519), предоставя за Каменица, Ракитово и Дорково, в настоящия брой предлагаме данните за с. Корова (дн. с. Драгиново). Селото също е причислено към хасовете (най-големите поземлени владения) на кадъаскера (военен съдебен орган) на Румелия (балканските територии в Османската империя) и в административно отношение, както и останалите шест села от Чепинската котловина, също спада към каза (околия) Самоков, нахия (сборна селска община) Чепне. Документът е от вида на подробните регистри на ленните владения, в които са описвани поименно мъжкото население - глави на домакинства, неженените пълнолетни мъже и вдовиците.
По-ранният регистър, който съдържа поименен списък на мъжкото население и на вдовиците от седемте села, е от 1515-1516 г. Информация и превод на този извор сме публикували в Първа книжка от поредица “Цепина” (“Извори за миналото на Чепинско”, 2006 г.), издадена от Исторически музей-Велинград и Дружество за защита на Родопите.
Описът на населението на с. Драгиново в тук представяния извор започва на стр. 111 от регистъра (на която страница свършва текстът за с. Дорково) и продължава на стр. 112. Както през 1515-1516 г., така и в края на първата четвърт на ХVІ век, населението е изцяло християнско.
НАСЕЛЕНИЕТО НА СЕЛО КОРОВА (ДН. ДРАГИНОВО) СПОРЕД ПОДРОБЕН РЕГИСТЪР, СЪСТАВЕН В ПЕРИОДА 1516-1523 ГОДИНА
Стр. 111.
1. Йован Доброслав, Димитри Новак, Новак Дайчо, Стоян Милко, Миле Станилкин, Тодор Радослав,
2. Русо Мильо, Данко Димитри, Стале Димитри, Станко Новак, Слав Райко, Драгуш Дошо (?), Стр. 112.
3. Радул Петри, Грозьо Станимир, Венко Велян (Делян), Милко Стано, Стано Дико, Дабак Вино, 4. Койо Велко, Велко Стайо, Стайко (Станко) Бако, Драгне Велко, Стано (Стайо) Ковач, Новак Ковач, 5. Райко Стойко, Драгуч Велкослав, Боро (Божо) Новак, Радул Новак, Мильо Стайко, Велко Стайко, 6. Михал Райко, Стано Петри, Крайо Бако, Радул Славко, Драгне Раян, Велко Добрико, Понастоящем:
7. Станише Милко, Марко Добрин, Драгне Новак, Калин Славко Велко Радослав, Димитри Стайко (Станко),
8. Добрин Стайко (Станко), Вълкашин Драгне, Бащина на вдовицата Керана, Стайо Йован, неженен, Кушле Дайчо, неженен, Тихомир Новак, неженен,
9. Драгно Стано, неженен, Момчак Доброслав, неженен, Стайко Стойко, Велко Строзо, неженен, Велко Драгне, неженен, Добре Димитри, неженен,
10. Грозьо Радо, неженен, Велко Стайо (Стано), неженен, Елине Алекси, неженен, вдовица Райка (Дайка),
Четейки имената, прави впечатление присъствието на двама ковачи, което в някаква степен е доказателство за развитие на занаятчийството в селото. Освен това, между имената на мъжете - глави на домакинства, е отбелязана и вдовицата Керана, която владее бащина, останала й по наследство от нейния покоен съпруг. Подобни случаи срещнахме и в описа на Каменица, където вдовица с бащина се оказа Руменка, а в с. Дорково в подобно положение открихме вдовицата Рада. Както вече имахме възможност да отбележим, техните съпрузи са принадлежали към т.нар. “рая със специални задължения”. Това са били около 45 категории хора, между които дервенджии (охранители на проходи), войнугани, соколари, солари, рудари, производители на масло, джелепи или джелепкешани и други, които поради специалните задължения, с които са били натоварени, са получавали за обработване и стопанисване терен земя, наречен “бащина”, и са имали данъчни облекчения.
Ако трябва да гадаем какъв е бил съпругът на Керана, то най-близко до ума е той да е изпълнявал функцията на соколар. В цитираната по-гора Първа книжка от поредица “Цепина” публикувахме информация за соколарите от Драгиново и изразихме мнението, че това е потомствен за някои семейства занаят. Най-ранните сведения за соколари от селото се откриват в специален опис на доганджиите (соколарите) в Румелия от ХV в. Там са посочени имената на Лалко, син на Радул; Радул, син на Радул и Драгослав, син на Лалюк. От средата на ХVI век (1559-1560 г.) е друг подробен регистър, съхраняван в Османския архив в Истанбул (ТД 317). Той представя общо 15 души специална категория соколари, тъй като ловят малки соколчета по скалисти места, всички с български имена: Велчо Велко Папас, Велчо Радослав, Велко Доле, Велко Стано (Стайо), Райко Став, Михал Драгослав, Гроз Велко, Стойко Радул, Стойко Койко, Балин Радул, Стано (Стайо) Радул, Радул Ланджо, Стано (Стайо) Драгине, Дончо Ланджо и Радул Радослав. Бащините им включват терени обработваема земя, ливади и пасбища, разположени в местности с изцяло славянски имена: Райова, Доляне, Крушинче, Брегова, Борце, Пасбище, Хранов лесак, Дранак, Треволяк и други.
В подробен регистър от 1576 г., съхраняван в Националната библиотека в София, откриваме и 7 души джелепкешани (едри овцевъди и търговци на дребен добитък със задължение да доставят овце и кози за държавни нужди), които предават общо 235 овце. Това са Русин Малин, Велчо Йован, Новак Влад, Новак Велко, Дойчо Лалко и двама свещеника - Поп Велчо и Поп Стайо. Вече отбелязахме, че броят на джепекешаниете от с. Дорково е по-голям - общо 17 души, които предават на държавата 560 овце.
Но и самото село Корова е значително по-малко по брой на жителите. Регистърът от 1515-1516 г. фиксира 48 домакинства, от които две са вдовишки. Според новия регистър броят на пълноценните домакинства е отново 46, отбелязана е една вдовица, но вече 11 души са навършили възраст, поради което са отбелязани като неженени. Тези цифри позволяват да се приеме с известна степен на условност, че към края на първата четвърт на ХVI век населението на с. Корова е било между 230-280 души, при положение, че едно домакинство, което включва лица от три поколения, е наброявало между 5 и 6 души, а едно вдовишко домакинство - 3 души.
По-долу поместваме в таблица данните за количеството произведени зърнени култури и различните данъци, които плащат селяните от Корова през 1515-1516 и съответно - през периода 1516-1523 г. Зърнените култури са изчислени в мерната единица за тегло мудд, широко разпространена в тази част от българската етническа територия. През ХVI век един мудд пшеница е около 410 кг, а един мудд ечемик - около 369 кг.
При анализ на отразените в таблицата данни две неща правят впечатление. В оригинала на регистъра от 1515-1516 г. са посочени 20 акчета данък-леща, които в представения сега документ не са отбелязани. Поради това цифрата е поставена от нас в прави скоби.
На второ място, ако съберем данните за 1515-1516 г., се получава сумата от 2 823 акчета, без да е добавен данък-леща, или 2 843 акчета с този данък. Османският чиновник обаче е отразил сума от 2 364 акчета, т.е., с 459 или 479 акчета по-малко. Тази цифра е посочена като сбор и в оригинала на регистъра от 1515-1516 г., а така също и в съкратен регистър от 1530 г. (ТД 370), където тя все пак окончава на 3 - 2 363 акчета. Според нас, или чиновникът не е събрал правилно цифрите за отделните данъци, или, още в един по-ранен регистър е пропуснат данък-сено, който би могъл да бъде около 480 акчета. Едва тогава се получава сумата от 2 363 акчета (заедно с данък-леща). И при единия и при другия случай грешката в сбора или пропускът да бъде отбелязан данък-сено са повторени в последващите регистри.
проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Румен Ковачев