Нито една от двете общини Велинград и Ракитово не разполага с документацията за проекта за зимен туристически център “Сютка”. Това стана ясно на срещата на 14 април, на която в ролята на символичен домакин и автор на идеята за рестрат на проекта Община Велинград покани общините Ракитово и Пазарджик, с които преди 14 години учреди акционерното дружество “Сютка 2000”. В срещата участваха кметът на община Ракитово Любомир Петков, зам.-кметовете на община Велинград Георги Янчев, Атанаска Хрисчева и Даниела Салкина, изпълнителният директор на “Сютка 2000” Костадин Мъгев и представители на ОА. Община Пазарджик не изпрати свой представител.
Още в самото начало юристът на община Велинград Владимир Деспотски и Костадин Мъгев обявиха, че дейността на “Сютка 2000” е прекратена, акционерното дружество не е пререгистрирано и юридически не съществува. С това акционерно дружество проектът не може да тръгне отново, бе мнението на юристите.
Главият архитект на Велинград Тодор Енев се върна към предисторията: през 2000 г. трите общини Ракитово, Велинград и Пазарджик създадоха “Сютка 2000” АД, след което дружеството възложи и екипите на проф. Никифоров и проф. Чипев изработиха първия вариант на проекта. Тогавашното Министерство на регионалното развитие одобри така нареченият “голям” вариант на проекта с множество ски-писти и хотелски бази в района на Чукурска поляна. Министерството на екологията обаче отказа да одобри този вариант и след преработка се стигна до “малкия” вариант на проекта “Сютка” - без бази за настаняване и само с около 18 километра ски-писти по северните склонове откъм Качаков чарк. Но и този вариант получи отрицателно становище от РИОСВ - Пазарджик с явната намеса на сдружение “Зелени Балкани”. “Сютка 2000” оспори отказа по съдебен ред, но 3-членен състав на ВАС го потвърди с основен аргумент, че се навлиза в територия на Държавното ловно стопанство “Чепино”. До обжалване пред последната инстанция - 5-членен състав на ВАС не се стигна. През 2011 г. проектът понесе още един удар с разширяването на зоната НАТУРА. Междувременно РИОСВ - Пазарджик даде положителто становище по общия устройствен план на Велинград, в който обаче проектът “Сютка” не фигурира. Според арх. Енев, за да тръгне проектът, общините Велинград и Ракитово трябва да създадат ново дружество и то да възложи изготвянето на нов проект, който да е съвместим с общите устройствени планове и мрежата НАТУРА.
Че не трябва да се възстановява стария проект, а да се започне отначало смята и Костадин Мъгев, който каза: “Минах през всички проблеми с държавната администрация и съм убеден, че без лоби на местно и правителствено ниво и без сериозен инвеститор всичко ще бъде излишно хабене на време и нерви. Екологичната оценка на нашия проект “Сютка” се гледаше в МОСВ по едно и също време с проекта на Банско. Те трябваше да строят в природен парк, но техният проект мина, а нашият не - ясно защо. Проектът “Сютка” е уникален и затова мнозина имат притестения какво може да се случи с туристопотока, ако бъде осъществен. Видят ли “Сютка”, от РИСВ - Пазарджик веднага скачат, но общините нямат силата сами да се справят”.
Най-прагматично подходи към ситуацията ракитовският кмет Любомир Петков, според когото може да се върви към решения на общинските съвети за създаване на ново дружество чак когато се изясни ситуацията. На първо място той постави въпроса има ли реален инвеститор, за какъвто преди време спомена кметът Иван Лебанов или трябва да се търси такъв инвеститор. Г-н Лебанов обаче не приссътваше на срещата и този въпрос остана без директен отговор (да припомним, че при обявяването на рестарта на “Сютка” велинградския кмет съобщи за интерес от страна на инвеститори като “Лукойл” и “Корпоративна търговска банка”, но на пресконференция на 21 март 2014 г. отрече да води преговори с тях).
Г-н Петков попита и защо общините не разполагат с документацията на проекта “Сютка”, а К. Мъгев увери, че е оставил копия от проекта на тогавашните общински ръководства. Оказа се обаче, че в Общинска администрация - Велинград нямат такива копия, а ракитовският кмет се пошегува, че е по дирите на проекта и вече е открил следа, която може да го доведе до документацията.
Срещата завърши без конкретни решения за следващи стъпки. Обсъдено бе, че при разговорите с потенциални инвеститори основно ще се коментира “малкия” вариант, въпреки че според К. Мъгев туристопотокът ще е много голям и този вариант бързо ще изчерпи своя потенциал. Чуха се и мнения, че бъдещият инвеститор сам ще избере варианта.
Докато не бъде заявен реален инвестиционен интерес и то от силен играч по българските стандарти, ситуацията около проекта “Сютка” ще продължи да прилича на авантюрата да сложиш тигана на огъня, преди да си хванал рибата. Да не говорим, че в случая ни трябва изпълняващата поне 3 желания златна рибка.
Елена Баева