НОВ ОСМАНСКИ РЕГИСТЪР ОТ ПЪРВАТА ЧЕТВЪРТ НА ХVІ ВЕК ЗА НАСЕЛЕНИЕТО В ЧЕПИНСКАТА КОТЛОВИНА

В брой 5 от 28.01.2014 г. и брой 11 от 11 март 2014 г. на “Темпо” публикувахме информация за Каменица (дн. квартал на Велинград) и град Ракитово според нов регистър (дефтер) на османотурски език, създаден най-късно през 1523 г., по времето на султан Сюлейман Законодателят (1520-1566) и съхраняван в Османския архив в Истанбул (MAD 519).
В настоящия брой представяме информацията за следващото описано село - Дорково, предадено в регистъра под формата “Доркова”. То също е причислено към хасовете (най-големите поземлени владения) на кадъаскера (военен съдебен орган) на Румелия (балканските територии в Османската империя) и в административно отношение, както и останалите шест села от Чепинската котловина, също спада към каза (околия) Самоков, нахия (сборна селска община) Чепне. Както вече отбелязахме, документът е от вида на подробните регистри на ленните владения, в които са описвани поименно мъжкото население - глави на домакинства, неженените пълнолетни мъже и вдовиците.
Описът на населението на с. Дорково започва на страница 109, на която свършва текстът за Ракитово. Най-напред е отбелязан мюсюлманинът Бали Муса, бенак, чието име срещаме и в регистъра от 1515-1516 г. Информация и превод на този извор сме публикували в Първа книжка от поредица “Цепина” (“Извори за миналото на Чепинско”, 2006 г.), издадена от Исторически музей-Велинград и Дружество за защита на Родопите.
Според новата регистрация, в описа са включени още трима мюсюлмани: Юсуф син на Абдуллах, чифт; Ахмед син на Абдуллах, бенак и еничер Иляс, чифт.
В материала ни, посветен на с. Ракитово, дадохме подробно обяснение на понятията “чифт” и “бенак”. Отбелязахме, че съхранените до днес подробни данъчни регистри включват всички облагаеми с данък пълнолетни и задомени селяни (глави на домакинство), които владеят определен поземлен участък, обработван с помощта на два вола (чифт волски впряг). Това представлява отделната производствена единица - чифт-хане (или чифт-домакинство). Приема се също така, че чифт-домакинствата, които притежават чифт земя и двойка волове, са “зрели” семейства и плащат равностойността на една жълтица или 22 акчета (сребърни монети в обръщение до ХVIII век). Семейство, притежаващо по-малко от половин чифт, се нарича бенак и плаща по 9 акчета, а неженен селянин или вдовица във владение на земя дължи 6 акчета.
Двама от новорегистрираните са първо поколение мюсюлмани, тъй като са означени с патроним “Абдуллах”, буквално “раб Божи” (“раб на Аллах”). Както вече обяснихме в предишните ни публикации, това име се дава на лица, които са приели исляма наскоро. Интересен в случая е третият от новорегистрираните - Иляс. Той спада към т.нар. “селски еничери”, каквито се срещат в известните досега османски извори, главно за два района на Балканите - Западните Родопи и по-точно, каза Неврокоп, и Североизточна България (Шумен, Търговище и Разград с прилежащите им села). Въпросът за тези еничери все още не е достатъчно изследван, но едно от обясненията се търси в дейността на по-предприемчиви от тях да поемат събирането на поголовния данък “джизие”, плащан от християнското мъжско население. Те заминават за съответното място в качеството на данъчни агенти, дори като събирачи на данъка могат да се окажат бивши единоверци, даже земляци. В случая се има предвид фактът, че откъснати веднъж от семейната среда, младите еничери не потъват в неизвестност и забрава за близките си. Те се появяват там след време като представители именно на фиска.
Пълноценните християнски домакинства (стр. 110-111) са 122, между които едно лице - Ванчо, е пришелец. Отбелязани са и 15 души неженени и още две домакинства на вдовици. Тези цифри показват, че християнското население в Дорково към края на първата четвърт на ХVI век е между 630-755 души, ако приемем че едно домакинство, което включва лица от три поколения, е наброявало между 5 и 6 души, а едно вдовишко домакинство - 3 души. Според по-ранния регистър от 1515-1516 г. броят на християнските домакинства е 135, а на вдовишките - 5. Тези цифри показват известно намаление на християнското население на Дорково, което обаче не става за сметка на увеличение на мюсюлманите.
Между имената на мъжете - глави на домакинства, е регистрирана и вдовицата Рада, притежаваща “бащина”, чийто съпруг ще да е починал в годините след 1515-1516 г. Подобен случай срещнахме в описа за Каменица, където вдовица с “бащина” се оказа Руменка. Очевидно, и съпругът на Рада е принадлежал към т.нар. “рая със специални задължения”. Това са били около 45 категории хора, между които дервенджии (охранители на проходи), войнугани, соколари, солари, рудари, производители на масло, джелепи или джелепкешани и други, които поради специалните задължения, с които са били натоварени, са получавали за обработване и стопанисване на терен земя, наречен “бащина”, и са имали данъчни облекчения. Измежду тези категории рая с. Дорково е отбелязано единствено в подробен регистър от 1576 г. със 17 души джелепкешани (едри овцевъди и търговци на дребен добитък със задължение да доставят овце и кози за държавни нужди), които предават общо 560 овце. Между тях фигурира един поп - Поп Михо, един прищелец и двама мюсюлмани. За 10 души изрично е отбелязано, че са “нови”. Това означава, че останалите седем души са изпълнявали функциите на джелепкешани и преди таза дата или с други думи казано, тази длъжност се оказва характерна за населението на селото през цялото 16-то столетие. Ето защо можем да допуснем, че и съпругът на Рада е бил джелепкешан.
В заключителната част на описа за селото е направена рекапитулация за броя на домакинствата и размера на данъците. Първоначално (т.е. според по-ранния регистър от 1515-1516 г.): пълночленни домакинства на мюсюлмани - 3; пълночленни домакинства на християни - 135, вдовици - 5; приход - 6383 акчета;
Понастоящем (т.е., според новия регистър): пълночленни домакинства на мюсюлмани - 4; пълночленни домакинства на християни - 122; неженени - 15, вдовици - 3; приход - 5662 акчета; недостиг - 721 акчета.
Зърнените култури са изчислени в мерната единица за тегло мудд, широко разпространена в тази част от българската етническа територия. През ХVI век един мудд пшеница е около 410 кг, а един мудд ечемик - около 369 кг. За разлика от данните за с. Каменица, където населението е изцяло християнско, тук е добавен и т.нар. райетски данък. Той се определя именно от размера и качеството на земята, която стопанисва и обработва мюсюлманското семейство. По-долу поместваме в таблица данните за количеството произведени зърнени култури и различните данъци, които плащат селяните от Дорково през 1515-1516 и съответно - през 1516-1523 г.

НАСЕЛЕНИЕТО НА СЕЛО ДОРКОВО СПОРЕД ПОДРОБЕН РЕГИСТЪР, СЪСТАВЕН В ПЕРИОДА 1516-1523 ГОДИНА
Стр. 109.
Мюсюлмани от споменатото село: 1. Бали Муса, бенак;
Понастоящем:
2. Юсуф, син на Абдуллах, чифт; Ахмед, син на Абдуллах, бенак; Йеничери Иляс, чифт. Стр. 110.
Християни от споменатото село: 1. Поп, син на Димитри, Бено (Пено, Пейо), син на Владислав, Никола, син на Бено (Пено, Пейо), Стойо Бено (Пено, Пейо), Стефан (?) Никола, Цено Васил,
2. Доброслав Васил, Радул Радо, Калин Рад, Влад Драговиш, Бано Бано, Димитри Дабижив, 3. Неделко Добре, Драгослав Добре, Душко Драгне, Димко (?) Драгне, Стано Станислав, Димо Станислав,
4. Стано Крайо, Герги Крайо, Драгне Райчо, Герги Райчо, Стано Стоян, Неделко Стайко, 5. Петре Герги, Райке Герги, Нестор Герги, Стойне Стайко, Драгне Стано (Стайо), Койчо Доброслав, 6. Дойко Дончо, Дойчин Драгне, Стойко Драгне, Рад, син на Стойчо, Тодор Грозьо, Елене (Илине) Тодор,
7. Райке Неделко, Райке Радослав, Ноджар (вероятно от Ножар) Радослав, Райке Манол, Герги Йован, Дойко Велчо,
8. Костадин Драган, Тодор Драган, Стойо Злат, ... (неясно) Влайко (Влатко), Тодор Влайко (Влатко), Гуде (Годе) Стойко,
9. Бено (Пено, Пейо) Влад, Пройо Янко (Банко), Петко Стано (Стойо), Стойке Лукан, Герги Лукан, Батко (Янко) Лукан,
10. Серко (Сирко) Радико, Тихошир Стойне Стано Черно, Бако (Нако) Стано, Стойо Минчо, Душко Стойо,
11. Добре Стойо, Велчо Дабижив, Стойке Стайо, Рахно Стано (Стайо), Стайко Добре, Стойо Черногор,
12. Станелар Йован, Стане Станелар, Тодор Дабижив, Велчо Стано (Стайо), Стопян (?) Драгне, Милко Райке,
13. Радослав Грозьо, Велчо Грозьа, Петри Добромир, Пенко (Ненко) Русо, Стойко Русо, Продан Русо,
14. Драгоч Русо, Стано (Стайо) Слав, Груйчо Слав, Дабижив Димитри, Сиве Димитри, Радул Койо,
15. Стойчо Минчо, Неделчо Минчо, Стойо Койо, Койо Стойо, Никола Бено (Пено, Пейо), Стайко (Станко) Стайко (Станко),
16. Вдовица Рада
Понастоящем:
17. Стойко Велко (Вълко), Бащина на вдовицата Рада, Костадин Драгобрат, Димитри Банин (Янин), Берко Стано (Стайо), Димитри Гьорги, 18. Милош Драгне, Вълкашин Стано (Стайо), Данко (Дайко) Грозьо, Драгослав Грозьо, Райко Пейо, Русо Неделко,
19. Милко Йован, Драйко Добре, Димитри Тодор, Бено (Пено, Пейо), син на Радослав, Грозьо Стойо, Минчо Вълкашин,
20. Сино Рад, Душко Калоян, Йован Стоян, Герги Добре, Грозьо Черно (Черньо), Димитри Стойо (Стойно),
21. Велко (Вълко) Главичко, Радослав Тихо, Ванчо Пришелец, Лукан Добре, Стано (Стайо) Димитри, Андроник Герг (?),
22. Герги Бройо (Бруйо, Бруно), Дончо Богдан, Станислав Йован, неженен, Велчо Петко (Пенко), неженен, Димитри Сино, неженен, Петко Драгобрат, неженен,
23. Бало Димитри , неженен, Домо Йован, неженен, Петко Перо (Пръв), неженен, Данко Димитри, неженен, Михал Герги, неженен, Рале (?) Герги, неженен,
24. Грозьо Драгослав, неженен, Драгоч Райко (Дайко), неженен, Стойко Станислав, неженен, Продан Милко, неженен, Стойко Драгно, неженен, Вдовицата на Бояджи (бояджията), 25. Вдовица Вина (Велина ?).
проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Румен Ковачев