Живко Сахатчиев е роден през 1934 г. в Якоруда. Дългогодишен учител по география, краевед, изследовател, публицист, общественик и родолюбец, милеещ за българщината, той е автор на десетки статии и на книгите “Второто потурчване на Якоруда 1990-1995” и “Якоруда - българската драма”. В тях разглежда съдбата на българите, християни и мохамедани в родния си град и като цяло в Родопите. Интересна е връзката между Якоруда и Велинград. Оказва се, че след 1912 г. от Якоруда се преселват в Чепинския край 121 семейства, като 91 от тях се заселват в с. Лъджене, а 30 - в с. Баня Чепино (по-късно остава само името Чепино).
- Г- н Сахатчиев, осъзнава ли държавата ни с нейните институции и обществото ни за сериозността на проблема с българите, изповядващи исляма, и опитите на антибългарски центрове да откъснат тези хора от българската нация?
- Много далеч са отишли нещата и положението в Родопите е изключително сериозно! До такава степен, че Родопите си отиват неумолимо от България! Тя е като разграден двор, стадо без кучета, държава без имунна система! Защо смятам така? На 11 юни 1990 г. Ахмед Доган заявява на тогавашния турски посланик у нас, че една от неговите мисии е да направи от помаците турци, да ги научи на турски език и да ги приобщи към турската нация.Той открито заяви, че ще работи за откъсване на българите мохамедани от българския народ и никоя институция в държавата не му потърси сметка за тези изявления! И резултатите са налице. От тази антибългарска дейност на Ахмед Доган и на неговото ДПС само за няколко години в община Якоруда, в която никога не е имало турчин, на преброяването през 2001 г. се появиха 7826 души с български родов корен, с български майчин език, които бяха превърнати в турци! Така се случи и в община Велинград, където същата година 5618 души се определиха като турци, в община Белица техният брой беше 4657, а в община Гоце Делчев - 8111. Пред очите ни се откъсна жива част от майка България и за това голямо постижение на Доган президентът Георги Първанов го награди с най-високото държавно отличие - орден “Стара планина”. С това свое действие президентът Първанов сякаш ни казваше: “Ахмед Доган, продължавай да потурчваш българите в Родопите и да ги откъсваш от българския народ, а вие, българи патриоти, които със зъби и нокти отстоявате българщината, сте боклуци!” Толкова боли!
- Каква е ролята на държавата, за да бъдат спрени антибългарските процеси в Родопите?
- Досега българската държава не е потърсила съдебна отговорност от Ахмед Доган за антибългарските му действия. А знаем, че рибата се вмирисва от главата. Има от помаците хора с българско самосъзнание, някои от тях искат да имат български имена, но върху тях се упражнява натиск, те са притискани и заплашвани от емисари на ДПС. И тези хора не получават никаква закрила от държавата. Спомням си за един случай в Якоруда през 90-те години на миналия век, когато една група от 15 младежи, българи мохамедани, отиват при председателя на Общинския съвет и го молят да ги защити, защото искат да си запазятят български имена. Председателят им отговаря, че не може да ги пази и да ги закриля. И това потвърждава, че българската държава не дава защита на хора, кйоито се чувстват българи и имат българско самосъзнание.
- Има ли начин да се спрат тези опасни антибългарски процеси?
- Ако държавата не се намеси, ако няма държавна политика в тази посока, България загива! Продължава ли да си затваря очите, нищо добро не ни чака. Звучи твърде песимистично, но фактите от последните години го потвърждават. Това, което се случва в Якоруда, е показателно и за останалите места. Тази Якоруда, която е дала един участник в легията на Георги С. Раковски, двама души в четата на Христо Ботев, четирима опълченци в боевете на Шипка и 38 четници в македоно-одринското опълчение, сега вече не е същата Якоруда. Според някои данни в момента живеят около 500 българи християни, в повечето къщи има само по един възрастен човек, голяма част се преселиха на други места, а на тези, които останаха, им се заявява директно, че нищо добро не ги чака. За тях няма да има работа, чакат ги проблеми и по-добре да си търсят друго място за живеене. Много ми е болно, защото предишната българска Якоруда е само един спомен!
Георги Дишлянов

Васил Левски в разложкия край
По повод предстоящото отбелязване на 141 години от обесването на Васил Левски в училището, носещо неговото име във Велинград, се проведе среща на ученици от IX и XI клас с известния краевед и общественик Живко Сахатчиев от Якоруда. Известният родолюбец е председател на Общоародния комитет “Васил Левски” в родния си град и гостуваше по покана на директора Емил Моллов.
Живко Сахатчиев изнесе лекция за малко познати моменти от дейността на Васил Левски, свързани с първите му две обиколки на българските земи през 1869 г., когато той посещава няколко населени места в разложкия край под прикритието, че е търговец на гайтани и създава там революционни комитети. Това е станало в Баня, Мехомия (предишното име на Разлог) и в Белица, където е доведен от свещеника Васил Попвасилев. Пътуването на Левски е продължило по посока Солун и после към Охрид, което показва, че той се е срещал и с българите от тези части на Македония.
От интересната лекция станаха известни някои любопитни моменти от живота на Левски и неговите съратници и сподвижници. Един от тях е Иван Николов (Шекерджията), някъде от разложките села, който е бил близо до Левски при неговите обиколки и се е грижел за сигурността му. Други сътрудници на Васил Левски са двама души от Якоруда. Това са хаджи Никола Вардев и хаджи Стоян Табаков, които са живеели в София и са имали книжарница. Те са пренасяли тайно в сандъци с двойни дъна български вестници от Румъния и песнопойки с революционните песни на Добри Чинтулов. Друг, не толкова известен факт за Левски, е свързан с неговата рана, получена след операция от апендицит, направена през 1967 г. в Белград. Раната не се затваря напълно, а периодично се възпалява и това продължава чак до 1872 г., когато напълно зараства. Цели 5 г. Левски изпитва болки и се мъчи от тази рана, но това не го отказва от неговите обиколки и създаването на комитети. Само човек, отдаден изцяло на своето родолюбиво дело, може да превъзмогне личните си проблеми и да се бори за свободата на България! Такъв е бил роденият в Карлово българин Васил Иванов Кунчев, известен на всички като Левски.