Велинградското участие в Зимните олимпийски игри започва с Величка Пандева. Тя е в отбора на България, който представя нашата страна на Олимпиадата в Гренобъл (Франция) през 1968 г. и защитава спортната ни чест във всички дистанции на женското ски бягане.
За Величка Пандева не се знае много във Велинград и може би причината за това е, че тя твърде рано (1961 г.) напуска родното си място и заминава за София, където учи, състезава се и остава да работи и живее. Освен това данните от онова време са доста оскъдни и непълни. Със съдействието на Петко Качов, който посочи нейни роднини и близки хора, се срещнахме с тях за повече точна информация. И със съгласието на нейната сестра Иванка Пандева (Попова), дъщеря й Светла Попова, снахата Димка Пандева и нейната дъщеря Нонка Клинчева разбрахме повече за живота и спортната дейност за една от най-добрите български ски бегачки през 60-те години на миналия век.
Величка Пандева в родена през 1942 г. в тогавашното село Каменица. В семейството на нейния баща Георги Пандев и майка й Мария Пандева се раждат 6 деца: двама братя и 4 сестри. Едно от момчетата умира рано, едва на 8 г. Като повечето деца от онова време и Величка се пързаля с шейна през зимата по стръмните улици и на склоновете над Каменица. Но още тогава проявява интерес и към други зимни спортове, за което говори фактът, че сама е правила кънки и ски от извитите дъски на каци и от ребра на домашни животни. Още тогава е личало, че е спортна натура, жилава и издръжлива. Завършва основното си образование в ОУ “Христо Ботев”, а средното в ПГ “Васил Левски”. В старата сграда на гимназията (сега ПГИТ “Ал. Константинов”) дълго време стои нейна снимка като състезателка, за да показва и напомня какви успели хора са били възпитаници на училището. Като ученичка не се е занимавала организирано и под ръководството на треньори със ски бягане.
През 1960 г. Величка Пандева завършва средното си образование и започва да работи в тогавашното дървообработващо предприятие “Георги Димитров”. Именно от този завод тръгва нейното развитие като състезателка по ски бягане, защото участва на работнически спортни първенства. И на едно от тях, което се провежда на Юндола, я забелязват специалисти от тогавашния Висш институт по физкултура (ВИФ) “Георги Димитров” (сега Национална спортна академия (НСА) “Васил Левски”). Те виждат в това 18-годишно момиче качества на бъдеща спортистка и ски бегачка, като й препоръчват да кандидатства във висшето спортно училище на страната. Величка Пандева не се колебае дълго и след успешно издържани приемни изпити през есента на 1961 г. е вече студентка във ВИФ. Там тя попада при едни от най-добрите треньори от онова време като Георги Зографов и Иван Стойков. Започват нейните успехи като ски бегачка и като състезателка на физкултурно дружество “Левски” (след 1969 г. става “Левски-Спартак”) и на националния отбор.
Следват победи в републикански първенства на 5 и 10 км, както и в щафетите, участия в международни състезания, от които печели десетки медали и купи. Като студентка става шампионка на зимната Универсиада в Сестриере, Италия през 1964 г. ( по информация от Музея на ските и ски спорта в Чепеларе) в щафетата 3 x 5 км заедно с Кръстана Стоева и Надежда Василева.
През 1966 г. на световното първенство по ски северни дисциплини в Холменколен (Норвегия) родната женска щафета на 3 x 5 км в състав Кръстана Стоева, Величка Пандева и Надежда Василева се нарежда на шеста позиция в силната конкуренция на скандинавски, руски и германски ски бегачки.
На зимната олимпиада през 1968 г. в Гренобъл нашите жени участнички се класират след 24-то място и 8-ми на щафета. Величка Пандева участва на 5 км ски бягане и завършва на 30-то място. На 10 км заема 31-во място и в щафета на 3 х 5 км Величка Пандева, Надежда Василева и Цветана Сотирова стават осми.
След края на активната си състезателна дейност Величка Пандева започва да работи в София в системата на МВР, не се занимава с треньорска работа, но винаги се е интересувала от развитието на зимните спортове. Нейните близки си спомнят за доброто й отношение към Иван Лебанов или Ванката, както го е наричала. Доколкото е било по възможностите й, му е помагала и е следяла неговото спортно израстване. Искрено се е зарадвала на големия му успех в Лейк Плесид. Много често се е случвало да помага на различни хора, изпаднали в трудни ситуации или притискани от проблеми. Съученичката и приятелка Стойка Чолакова си спомня за нейния весел характер, винаги усмихната, с чувство за хумор и присъщата й жизнерадост.
През септември 1993 г. от София идва лошата вест за нейната смърт, когато е едва на 51 г. Погребана е в гробищния парк на кв. Каменица, а на надгробната плоча стои снимката й със спортен екип, запечатала любимото й занимание - да кара ски.
Навършват се повече от 20 г., откакто Величка Пандева е напуснала този свят и сега е подходящ момент да си спомним за нея като човек и спортист. Заедно с Кръстана Стоева, Надежда Василева, Роза Димова и Цветана Сотирова Величка Пандева е в основата на най-силния отбор в историята на българското женско ски бягане. Тя остава сред онези най-добри български ски бегачки от 60-те години на XX век, които прославяха България по белите писти в многобройни състезания и първенства.
Георги Дишлянов