Проф. д-р инж. Ганчо Димитров е преподавател в Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) - София и директор на Центъра за международни научно-изследователски и инвестиционни проекти към университета. Той е сред най-големите авторитети в областта на проблеми като загубата и пречистването на водите. Дълги години е работил в един кабинет с велинградчанина Иван Тричков, с когото го свързат не само написаните заедно книги и научни публикации, а и голямо приятелство.
През миналата седмица проф. Димитров бе във Велинград по покана на ръководството на общинската фирма “ВКТВ” във връзка с търсенето на решения за задълбочаващия се проблем с липсата на вода за кв. Каменица и честите замътвания на питейната вода във Велинград. “Търсим сериозна консултация и конкретни мерки”, подчерта управителят на “ВКТВ” Борис Голомехов.
Ето какво сподели проф. Ганчо Димитров за читателите на “Темпо”:

- Проф. Димитров, когато преди повече от 10 години нашият вестник съобщи, че загубите на вода по водопреносната мрежа във Велинград са около 70%, получихме много упреци, че сме сбъркали числото. Хората и сега се шокират, когато научат, че загубите на вода заради старата мрежа най-често са над 60%. Има ли ефективни решения на този проблем?
- През 1979 г. аз защитих дисертация, в която изследвах загубите на вода от неизправни водочерпещи уреди и прибори в сградите. Средно за София само от тези уреди загубите са около 25%. Работя в тази сфера около 40 години и предстои през януари да излезе моя книга със заглавие “Намаляване загубите на вода от водоснабдителните системи”, която обобщава международния опит. Благодарение на Международната организация по водоснабдяване и нашия български опит познаваме проблемите и можем да предложим решения с кратък срок за възстановяване на капиталовите вложения.
ВиК мрежата във всички селища в България е амортизирана, с изтекъл срок, заради което няма амортизационни отчисления. Преди време, най-вече при масовата миграция от селата към градовете, ВиК мрежите са изградени с много ентусиазъм, но с азбестови и нискокачествени тръби, които са оставени да работят при големи налягания. Решенията са на първо място в подмяната на водопроводната мрежа, за което са нужни значителни инвестиции плюс дълъг период за откупуването на тези инвестиции. Ако например сменим изцяло водопроводната мрежа на Велинград, това ще доведе до значително повишаване на цената на водата.
По-целесъобразният подход при малки инвестиционни възможности е да се регулира налягането във водопроводните мрежи. Те са проектирани навремето за налягане от 8 атмосфери, но по новите норми максималното налягане трябва да е 6 атмосфери. Голямото налягане при ниско застрояване, както е във Велинград, е ненужно. Има много решения, които се изплащат за година - година и половина.
През 2001 г. аз работих по определяне загубите на вода във Велинград и в нашето изследване посочихме къде, колко и с какви диаметри регулатори трябва да се поставят. Това изследване се дължи на Иван Тричков - един изключително ерудиран човек, с когото имахме много добра връзка и на разбирането на тогавашната управа на Велинград, че трябва да се търсят решения. Но днес загубите не са по-малки от преди. (Тук в разговора се включва управителят на “ВКТВ” Борис Голомехов, който пояснява, че по тази задача преди време са направени само първи стъпки, сложени са няколко регулатора, но заради липсата на приемственост на практика дори и малкото направено “се е изляло в канала”).
Допустимите загуби според европейските норми са 6 кубически метра на ден на километър. В България загубите са от 100 до 400 куб. метра на ден на километър. Ние сме с десетки пъти извън пределите на европейските норми и затова са нужни спешни мерки на всички нива. А загубите на вода в мрежата на Велинград се доближават по-скоро до максималните посочени стойности.
- Кои са най-спешните и най-неотложни мерки?
- На политическо ниво водата се управлява от няколко министерства. Министерството на околната среда и водите определя таксите за водоползване и възможните количества, извършва контрол върху качеството на водата в мрежата и след пречиствателните станции за отпадни води. Министерството на регионалното развитие е принципал и отоваря за управлението на фирмите от ВиК сектора и новите асоциации по водоснабдяване, които се предвижда да се ръководят от областните управители, които не са специалисти в тази област. Основен фактор, който регулира условията и приема бизнес-програмите на ВиК дружествата, е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която е на пряко подчинение на Министерския съвет. Голяма част от язовирите са към Министерството на земеделието, а Министерството на здравеопазването също контролира качеството на водата.
Водата е една, но всички отговарят за нея. Вселдствие на всичко това стигаме до резултата, че много хора отговарят за един ресурс, който е стратегически. Водата трябва да се управлява само от един орган, който да има компетентност, да може да създава директиви и да изисква ефективно използване на средствата.
Трябва да допълним, че проектите за ВиК сектора, по които чакаме пари от европейските фондове, се изработват от общините. Това е още едно разцентроване по отношение на водата като стратегически ресурс. В Европа има много примери за пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ), които обслужват няколко общини, защото това е по-евтиният и по-ефективен вариант, но при нас всеки кмет иска да вземе от баницата и това слага отпечатък върху проектирането на ПСОВ.
- Велинградчани и гостите на курорта се радват на хубавата ни питейна вода, но в същото време сме свидетели на все по-честото й замътняване. Какви ще са вашите предложения за преодоляване на този проблем?
- Пречиствателната станция на Велинград е проектирана и изпълнена преди повече от 30 години и е със стари, морално остарели уплътнители, филтри и съоръжения. Мътността на водата във водосбора на пречиствателната станция расте заради сечта в горите и повечето механични замърсявания. (Още една скоба: лабораторията на пречиствателната станция на “ВКТВ” извършва ежечасен мониторинг на химическия и биологичен състав на водата).
Решението на проблема е да се инвестира в съвременна апаратура. Вие сте 30-40 години назад. Водата във Велинград е хубава, планинска и не са нужни сложни схеми за пречистване. Ние ще предложим решение за мътността на водата и за пречиствателната станция. Оборудването е цялостно остаряло, издържало е проверката на времето, но вече служи примитивно. Първото стъпало - утаителят, също е примитивно и трябва да се преработи по нова схема. Важен въпрос е и това, че тук много хора гледат на водата като на Божи дар и са свикнали с ниската й цена.
- Вашата прогноза за цената на водата в близко бъдеще?
- Ако се въведат мерки за ограничаване на загубите на вода и решаване на проблема с повишената мътност, цената на водата ще стане по-скъпа. В бъдеще прогнозите са, че цените на водата и ел. ток може да се изравнят. В Германия например водата струва 10 евро на кубик и е съизмерима с цената на тока.
Още веднъж ще подчертая, че водата е стратегически ресурс, който у нас се цени недостатъчно. България е с най-беден воден ресурс в сравнение със съседните ни страни. В доста населени места у нас има воден режим. Липсата на сняг тази зима също ще създаде проблеми. Трябва да се учим на икономии и да ценим водата, без която животът е невъзможен.
Елена Баева