Добри новини за производителите и търговците на климатици, лоши новини за пожарникарите и горските служители - и така могат да се обобщят изводите от дискусионната платформа “Климатичните промени и свързаните с това опасности от бедствия”, чийто домакин на 7 ноември 2013 г. бе хотел “Здравец” във Велинград. Организатор на събитието бе Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”, чийто зам.-директор Антоанета Байчева го откри. Сред гостите на откриването бяха заместник-кметът на Община Велинград Исмет Бабучи, главният архитект Тодор Енев, началникът на местното звено на СПБЗН Методи Ушев, представители на горски стопанства от региона. Поводът бе не само домакинството на Велинград, а и включването на общината като пилотен район в големия проект SEERISK (виж карето).
Темата какво ще бъде времето е вълнувала нашите предшественици още от дълбока древност, а през II в. пр.н.е. Хипарх пръв въвежда термина “климат” - от гръцки думата означава “наклон” и посочва пряката зависимост на климатичните явления от наклона на слънчевите лъчи спрямо хоризонта. През 1878 г. е създадена Международната метеорологична организация, която през 1947 г. прераства в световна и става специализирана агенция към ООН по въпросите на времето, климата и водите. Световната метеорологична организация изследва и сравнява резултати от 189 страни-членки на ООН, а през 1979 г. на първата световна конференция бие тревога за измененията в климата. Днес темата за климата е глобална, както са глобални и проблемите със затоплянето, засушаването, парниковия ефект, случващите се пред очите ни природни и екологични катаклизми.
Какви климатични промени настъпват на планетата и в частност в България и какви екстремни явления предстоят бе темата на лекцията на Тихомир Денев от Националния институт по хидрология и метеорология към БАН. Ученият представи графики и данни, които сочат ясно изразена тенденция към затопляне в световен мащаб. Климатът на Земята винаги се е променял, а днес са факт намаляващата площ на снежната покривка в повечето райони на света, трайно намаляване на теглото на полярните мечки, появата на “климатични бежанци” - животински видове, които променят местоживеене си заради изменения в климата. През последните 20 години средногодишните температури в Европа са се повишили с 0.8 - 1 градуса. В северната част на Стария континент валежите са се увеличили с 10 до 40%, а на юг са намалели с около 20%.
В България от края на 70-те години на ХХ век се наблюдава трайна тенденция за затопляне. 18 от последните 21 години бележат положителни аномалии на средната годишна температура спрямо базисните данни от 1961-1991 г. След 1990 г. се отчита ясно повишение на температурата на въздуха, като минималните температури се повишават по-бързо от максималните. На места в Южна България вече има “тропически нощи”, в които термометрите не падат под 25 градуса по Целзий. Тревожна е ситуацията с валежите - тяхното количество и интензивност се увеличава, но са неравномерно разпределени и се редуват с дълги периоди на голямо засушаване. Заради тази аномалия сме свидетели как при интензивни валежи реколтата е слаба, тъй като засушаването е съвпаднало с вегетативния период на земеделските култури. Други аномалии са пролетните и зимни градушки, 30-дневни периоди без валежи, които повишават опасността от пожари, изтъняването на снежната покривка, изместването на горната граница при широколистните гори, което вещае намален дърводобив и др.
На фона на последиците от глобалното затопляне е изключително важно да бъдем подготвени за последиците, а институциите на държавно и местно ниво да не вървят след събитията, а да имат нужната организация как да се справят в случаи на природни бедствия. Честотата и повторяемостта на пожарите ще става по-голяма, смятат специалистите. Пак те са изчислили, че горските пожари възникват най-често между 14 и 16 часа в сряда и четвъртък. А точно Велинград е пилотния регион, в който се изследва опасността от горски пожари, като данните ще бъдат обобщени в карта на риска в рамките на международни проект. Така и ние ставаме част не само от глобалния проблем с климата, а и от търсенето на верни решения.
Елена Баева

Община Велинград - пилотен район
Проект “Съвместна оценка на риска от бедствия и готовността в дунавския макроегион“ (SEERISK) се финансира по Програма за транснационално сътрудничество “Югоизточна Европа 2007-2013 г.“ В него участват 9 европейски страни: Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Унгария, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения. Избрани са 6 пилотни района: Арат (Румъния), Шиофок (Унгария), Србак (Босна и Херцеговина), Темерин (Сърбия), Търнава (Словакия) и Велинград (България). Ролята на Община Велинград е ключова за изпълнението на проекта, тъй като тя е пилотен район за изработването на единна методика за оценка на риска и последващо изработване на карта на риска, подобряване на информираността на населението по отношение на климатичните промени и осъзнаване на опасностите от това. Към момента, в България няма такава методика, карти на уязвимите райони и карти на риска. Проектът има национално значение, защото единната методика за оценка на риска, отнасяща се за общината, ще послужи за картографиране на цялата страна.