В книгата “Казано на каменски”, издадена през 2008 г., авторите проф. Георги Пухалев, Славка Керемидчиева и Илияна Генев-Пухалева правят задълбочено етнолингвистично изследване на кв. Каменица – Велинград. Голям интерес предизвикват характерните особености на каменския диалект, който попада към родопските (рупски) говори.
Според различни изследвания и проучвания на наши диалектолози (например на Стойко Стойков в “Българска диалектология”, макар и непълно разгледан), каменският говор има черти, както на западните български диалекти, така и на източните, които са преобладаващи. Разделението на западни и източни диалекти става на основата на т.н. старобългарска ятова гласна (ят) и нейното сегашно произнасяне. На запад тя се произнася като “е” (бел, голем, ветър), а на изток като “я” - “а” с предходна мекост на съгласния звук - бял, голям, вятър (бьал, гольам, вьатър). Разположението на ятовата граница е определено географски като мислена линия, която на север започва от устието на река Вит, минава западно от Никопол, спуска се на запад от Плевен, Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Велинградско, Разложко, Гоцеделчевско и Петричко в България. После продължава в Егейска Македония (Гърция) към Серес (с българско име Сяр) и свършва в района на Солун, където също има диалекти на българския език.
В каменския говор ятовата гласна се е развила като “е” и това го прави близък до западните български диалекти (млеко, нема, бел, гулем). По отношение на старобългарската голяма носовка (звук, звучащ носово като “он”) в книжовния език е гласната “ъ”, а в Каменица се изговаря като “о”, което го прави част от т.н. “о-говори”, характерни за голяма част от Родопите и принадлежащи към източните диалекти. Книжовните думи къща, мъж, зъб, дъб в Каменица стават кошта, мош, зоп, доп.
Има и доста други особености характерни за каменския говор, но не тяхното изреждане е целта, а търсенето и откриването на каменската „азбука”, което не беше толкова лесна работа. Оказа се, че в местния Исторически музей, както и в читалището в кв. Каменица, няма екземпляр на тази специфична и интересна азбука, обясняваща всяка буква с типична каменска дума. За намирането на тази азбука ни съдействаха Георги Куманов, Илияна Капсъзова, Любка Шопова и особено Петко Качов, който бе съхранил писмен вариант. Има различни истории за това как е създадена каменската “азбука” и една от тях разказва, че някоя си баба се грижела за внучето си и докато се занимавала с него, взела букварчето и започнала да му обяснява за всяка буква кои думи да казва. И така като каже “йегне” да се сеща за “а”, а като рече “топань” да си мисли за “б” и т.н. По-вероятно е обаче каменската „азбука” да е плод на остроумни шегаджии и хора с чувство за хумор, с пъргав ум, които са намерили оригинален начин да свържат родната азбука (кирилица) с местния каменски говор. Важно е да се отбележи, че към всяка буква от българската азбука има диалектни думи, които започват с различни от кирилицата букви. Публикуваме един вариант, което не означава, че е единствен, защото са възможни и други хрумвания за съответната буква. Главната буква посочва на коя гласна пада ударението в думата, а „ь” показва мекост на съгласната, след която стои.
Интересно е да се види как изглеждат личните местоимения и спомагателния глагол “съм” в сегашно време на каменски:
СЪМ (СОМ): ес сом , ти си, той йъ, тьа йъ, то йъ, нЕе сме, вЕе сте, те съ
Има една любопитна подробност, която не е свързана пряко с каменския говор, но има отношение към названието Каменица. Така се нарича една от най-известните марки бира в България. В Каменица се говори, че преди повече от 130 г. в тогавашното село дошъл да се лекува на извор “Власа” един от собствениците на пивоварната в Пловдив Рудолф Фрик, шшвейцарец с немски произход. Останал много доволен от лечебните свойства на минералната вода и от доброто отношение на местните хора, той решил да нарече фабриката си “Каменица” на името на гостоприемното родопско село. Като потвърждение на тази история може да се отбележи и фактът, че в Пловдив и около града няма местност, тепе или някакъв друг географски обект с това име и логиката сочи, че най-вероятно точно село Каменица е станало име на пивоварната и по-късно на бирата.
Георги Дишлянов

Каменската “азбука”
А като “йЕгне” - агне, “ес” - аз
Б като “тОпАнь” - барабан, “вАпцвам” - боядисвам
В като “нАбодньа” - вила, “бунЕла” - вилица, “рОпа” - варница
Г като “ушАтка”, “дУда” - гърне, “пискУнь” - гайда
Д като “шкЕндра” - дръжка, “кърпУс” - диня
Е като “ичимИк” - ечемик, “изИкь” - език,
“брусАль” - едър
Ж като “джилЕтка” - жилетка, “алтОн” - жълтица
З като “лАана” - зеле, “дзимбИль” - зюмбюл,
“шикЕр” - захар И като “зимник” - изба, “бласкУнка” - искра
Й като “Дана” - Йордана
К като “маджУнь” - картоф, “цУка” - кана, “жълвО” - костенурка
Л като “чибУк” - лула, “цер”, “ильАч” - лекарство
М като “бърдОква” - маруля, “суфрО” - маса
Н като “малОнь” - налъм, “кръшИлка” - нарцис
О като “джулЕй” - охлюв, “трем” - обор, “папуци” - обувки
П като “джам” - прозорец, “каУнь” - пъпеш, “месАль” - покривка
Р като “мусАндра” - ракла, “плЕаф” - рус
С като “гагАльки” - сърми, “карЕкла” - стол, “курабИи” - сладки
Т като “кьукьУнь” - тютюн, “гвАцам” - тъпча
У като “брЪнза’ - устна, “льУскам” - удрям
Ф като “васУль” - фасул, “дървИче” - фиданка, “Инка” - фуния
Х като “фУрка’ - хурка, “фурнАт”, “питАр”, “леп” - хляб, “ълвО” - халва
Ц като “кИтка’ - цвете, “чурУлек” - цицина
Ч като “саАт” - час, “саАтник” - часовник, “рудАнь” - чекрък
Ш като “табАнь” - шина, “саньО” - шейна, “гУша” - шия
Щ като “шрЪкель” - щъркел, “благАт” - щастлив
Ъ като “кишЕ” - ъгъл, “в кОтът” - в ъгъла
ь - няма думи, които започват с “ь”
Ю като “тумурУк” - юмрук
Я като “йЕбълка” - ябълка, “ицЕ” - яйце, “йЕре” - яре, “брусУк” - язовец