Учители, дипломати, летци, лекари, инженери, икономисти, музиканти, честни трудови хора - хора от различни поколения, с различни амбиции, постижения и бъдеще. Но въпреки многото разлики, те са обединени до живот от едно общо начало. Всички те са възпитаници на ОУ „Христо Ботев“. Това е училището, в което първо научават за родината, науката, културата, историята и света. Тук се зараждат мечтите за бъдещето, страхът от неуспехите и стремежът към съвършенство. Тук за пръв път осъзнават, че със знание, труд и упоритост няма невъзможни неща. Училището поставя здравата основа, на която се гради животът на неговите възпитаници. Наред с академичната подготовка, то изгражда личностни качества и ценности, които се пренасят в ежедневието и във всеки един успех и желание за развитие. ОУ „Христо Ботев“ учи възпитаниците си да бъдат горди личности, полагащи максимални усилия и стремящи се към най-доброто. То създава себеуважение, възпитание и показва пътя към сбъдването и на най-смелите мечти. 190 години огнище на знание и родолюбие! 190 години градене на характери и достойни граждани на България, Европа и света!


190 причини да се гордея
В училище “Христо Ботев” са се учили моите родители, техните родители, родителите на техните родители. То е тяхното родно училище и те с гордост и умиление разказват спомени от ученическите си години. Днес аз и сестра ми сме четвъртото поколение от нашето семейство, което учи в училището.
Историята на моето училище е богата - близо два века тук са получили знания, светлина и възпитание хиляди каменчани. Моето училище е било прозорец към света за много достойни българи, които са славели и славят името на Велинград - учители, лекари, певци, летци, професори, инженери. Тук е учила и националната героиня Вела Пеева - патрон на нашия град, както и други борци за народни правдини.
И днес в моето училище с помощта на моите учители оживяват българските традиции, които ме учат на родолюбие . Учителите ми дават знания за света- близък и далечен, умения да бъда полезен на себе си и околните, да отделям доброто от злото. Моите учители ме карат да мечтая и ме учат как да се боря за мечтите си. Моите учители ме даряват с топлина, сърдечност и ми подават ръка в трудни моменти. Моите учители възпитават в мене добродетели - трудолюбие и любознателност, стремеж към доброто и красивото, честност, воля и упоритост.
В моето училище се провеждат различни състезания и конкурси, в които участвам. Така аз се чувствам част от един голям колектив и виждам своето място в него.
В моето училище аз открих приятели. Те са до мен и аз им вярвам, крача по-уверено с тях, споделям съкровени желания, а понякога и разочарования.
В моето училище е уютно, с моите учители е вълнуващо, с моите приятели е прекрасно! Това е моят втори дом! Ето защо аз се гордея, че съм възпитаник на Основно училище “Христо Ботев” - Велинград!
Емилиян Десподски, ученик от VI Б клас


Моето първо училище
Всяко дете преживява с вълнение първия учебен ден. И до днес помня дългоочаквания миг, когато училищният звънец удари и за мен, като ученичка в първи “г” клас. Черната престилчица с бяла якичка и букет от есенни цветя за класната учителка - Величка Попова. Със страхопочитание и гордост, че вече съм голяма, се изкачих по парадното стълбище и навлязох в магията на учението. Всичко беше толкова вълнуващо - черната дъска, учебници, тетрадки, ченгелчета и букви. И нови приятелства.
И ето, в пети клас, сякаш всичко започна отначало, но на друго равнище. Нова класна учителка - Елена Стоянова, нови предмети и по всеки - различен учител. Магията се завъртя отново с алгебра и геометрия, съчинения и рецитали, посещения в библиотеката, пътешествия по света с географията, в животинския и растителен свят с биологията, възхода на българската държава и Златния век, димящите колбички в часовете по химия и наелектризираната ебонитова пръчица и уроците по физика. Екскурзиите, чрез които опознавахме България, духовата музика и лагерът в Унгария, есперанто, руски, френски - светът се отваряше с всеки нов урок все повече и повече. Магия! Искаше ми се да знам всичко и ходех на почти всички кръжоци. Рисуването, обаче, беше моята стихия. И дори когато написах в разказа си за есента на класното по български език, че някой ден ще стана голяма художничка и ще пресъздавам тези прекрасни пейзажи в картините си, не подозирах, че детската ми интуиция ме отправя към един неосъзнат, но сериозен избор, с който животът ми ще се изпълни с изкуство.
Помня добре всеки учител: Верка Гаджева от предучилищната група, класните ми, които вече споменах, учителя Кръстьо Кръстев, който ни разказваше под нощното небе за звездите и ни показваше съзвездията, Пейо Делиев по история, Катерина Коемджиева по български език и литература, Славка Генева и Заварин Маров по физика, Ганка Димитрова по химия, Иван Сергиев по музика и ръководител на духовия оркестър, Керана Европова по рисуване, Иван Захов по физическо, Ангел Захов по трудово и Райна Граданска, майка ми, по биология и география и ръководител на ТНТМ и зелените патрули. Не мога да опиша с няколко изречения какво са ми дали и колко голямо влияние са оказали върху моето духовно развитие, нито да им благодаря подобаващо. Мога да кажа, обаче, че всички те бяха призвани, учители в сърцето и душата - знаещи, сериозни, изискващи. Учители, които ни познаваха и успяваха да ни научат.
Светла Граданска, художник - реставратор


Скъп спомен
Непосредствено преди 190-годишнината на моето основно училище, аз се връщам 30 години назад във времето и се потапям в някои от най-ярките ми спомени от онова време. Най-напред в съзнанието ми изплува първата ми класна г-жа Шуманова, която първа ни отвори вратите към знанието. Спомням си първото състезание, в което участвах и спечелих второ място - състезание по конструиране в Пазарджик. Спомням си за безбройните интересни часове, разнообразните кръжоци, състезания и олимпиади. Няма да забравя трепетите и емоциите при подготовката на представянето на класа за празника на училището, даже намерихме театрални костюми и изнесохме постановката “Г-жа Министершата“. Учителите никога не ни оставяха да скучаем и да се шляем по улиците. Изпълнените със съдържание учебни часове заедно с многото извънкласни занимания ни ангажираха, развиваха нашите умения, учеха на дисциплина и ни помагаха постоянно да допълваме своите познания и представи за заобикалящата ни среда. Правейки първите си стъпки по пътя на моето обучение в ОУ ”Христо Ботев ”, аз получих стабилна основа за по-нататъшното си личностно усъвършенстване.
доц. д-р Йорданка Ямакова , д-р на медицинските науки