В източната част на Халкидическия полуостров на Егейско море в Гърция, който прилича на голям тризъбец, се намира Атон или Света гора, наричана още и Градината на Св. Богородица. Там е разположена автономната монашеска общност, състояща се от 20 православни манастира (17 гръцки и по един български - Зограф, руски - “Св. Пантелеймон” и сръбски - Хилендар). Те имат своето самостоятелно управление, макар да са под гръцки сувернитет и духовно да са подчинени директно на Цариградската патриаршия в Истанбул и на вселенския патриарх. Тази своеобразна монашеска държава има своя столица, наречена Карея и орган за управление - Светия Кинотис, в който участват представители на всички манастири.
Освен тях на територията на Света гора има още 12 скита (места извън манастирите, в които живеят отделни групи монаси). В скита “Св. Йоан Продрум”, който е към манастира Великата лавра, пребивават румънски монаси. На различни места в Атон са разположени и множество килии, малки къщи, колиби и пещери, в които живеят като отшелници и подвижници отделни монаси, пребиваващи в бдения, пост и молитви. Те търсят уединение и вярват, че колкото са по-далече от хората, толкова по-близо ще бъдат до Бога.
Посещението на жени в Света гора е забранено с императорски указ още в средата на XI век. Единствената жена, която може да стъпва на Атон, е Божията майка, която е получила Света гора като свое земно кътче за закрила и владичество. Дори и животни от женски пол не могат да живеят в монашеската република с изключение на котки и на кокошки, чиито яйца служат за приготвянето на бои, използвани пре изписването на икони. Единственият начин жени да се доближат до Атон, но без да слизат на брега му, е чрез туристическите круизи с корабчета, които обикалят около Света гора.
Отиването до Атон е възможно със специална виза или разрешително (диамонитирион), което се издава от гръцките власти и се получава в градчето Уранополи, след като се заплатят 25 евро. Точно от Уранополи тръгват фериботите, които откарват поклонниците до пристанищата на манастирите. От пристана на Зограф до самия манастир разстоянието е около 3-4 км, но за работниците бе изпратено камионче с монтирани пейки на каросерията да ни вземе и да натовари багажа.
Посрещането на монасите беше повече от радушно и това се усещаше още в новата стая за приемане на гости (архондарик), където бяхме почерпени с вода, кафе, чай и локум. И в следващите дни се убедихме, че монасите са любезни, учтиви и добронамерени. Те бяха винаги готови да се отзоват на нашите желания да разговаряме с тях и да отговарят на наши въпроси за вярата и всякакви духовни теми. Най-близо до нас бяха монасите Исаак, Георгий, Климент, Дамян, Никодим, както и йеромонах Висарион. Архимандрит Амвросий, игумен на Зографския манастир, също беше сред нас, за да ни даде благословия или да отговори на наши питания. На няколко пъти бяха организирани беседи с монаси, които по достъпен и разбираем начин обясниха всички онези въпроси, които им бяха поставени.
Отзоваха се и на молбата ни да видим оригинала на “История славанобългарска”от Св. Паисий Хилендарски, която се съхраняа в манастирската библиотека на българския манастир. По повод 250 г. от написването на Историята е отпечатано двутомно издание, резултат от съвместния труд на монасите и специалисти историци и филолози от СУ “Св. Климент Охридски”. В библиотеката видяхме и свитък, написан и оставен лично от Св. патриарх Евтимий Търновски, който в един определен период от време е бил монах точно в Зограф.
Библиотеката разполага с много богат архив от книги и документи на пергамент и хартия, написани на гръцки и старобългарски език, но няма почти никакъв интерес от страна на българските учени и историци да ги изследват и проучат. Това сподели йеромонах Висарион, който е автор на книга за Петър Дънов и Ванга. В нея в разкрил православната гледна точка за тези “пророци и предтечи на антихриста”, прокарващи заблуждения чрез теософия и окултизъм.
При престоя ни в Атон успяхме да посетим манастирите Ватопед и Хилендар. В църквата на първия се съхранява чудотворна икона на Св. Богородица, която лекува болни от рак. Там е и поясът на Божията майка, както и запазеното вече повече от 16 века нетленно ухо на Св. Йоан Златоуст. В Хилендар пък се намира оригиналът на друга чудотворна икона - “Св. Богородица Троеручица”, а едно от нейните копия е в Троянския манастир. Друга реликва в Хилендар е посребрен ковчег с нетленното тяло (мощите) на един от първите сръбски светци Св. Симеон Мироточиви. За съжаление в Хилендар не можахме да видим килията на Св. Паисий - странно защо тя е превърната в склад. В момента манастирът се възстановява след големия пожар преди две години.
Славянобългарският манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” е основан от трима братя от Охрид - Мойсей, Аарон и Йоан, които в началото на X век решили да съградят манастир на Атон. И тъй като се чудели как да го нарекат, решили да оставят една дъска и да се помолят Бог да им посочи. Легнали да спят и на сутринта видели, че на дъската е изобразен ликът на Св. Георги Победоносец, създаден по чудодеен начин от самия светец. И манастирът бил наречен на негово име с добавката Зограф (живописец).
От няколко години е въведена практика да се организират групи от поклонници, които отиват до Атон не само да се поклонят на светите места, но и да дадат своя доброволен, безвъзмезден труд в помощ на манастирите. Такава сборна група с хора от Кърджали, Асеновград, Пловдив, София и Велинград посети българския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” в средата на октомври и в продължение на една седмица се включи в различни трудови дейности. Манастирът е внушителен, с голямо землище и разполага с площи, засети с лозя, маслини, ябълки, праскови, орехи и др. Всичко това изисква много грижи от доста хора, а в момента в Зограф има само 37 монаси (35 българи и двама руснаци) и 7 послушници ( двама от тях руснаци). Усилията ни бяха насочени към премахване на тревите и бурените около овощните дръвчета, пренасяне на дърва за огрев, подреждане на складови помещения, изкопаване на канали и подготовка за засаждане на специален вид кактуси, чиито плодове се ядат, помощ в кухнята и столовата. За положения труд работниците не получават никакви възнаграждения и така манастирът спестява средства, защото иначе трябва да се наемат работници срещу заплащане. Монасите подсигуряват безплатния престой и храна на харизаните, както тук наричат доброволците. За тях е осигурена закуска, обяд и вечеря, докато монасите се хранят два пъти на ден, а в постните дни (освен сряда и петък постен ден в Зограф е и понеделник) – само веднъж. Монасите не ядат месо, в опредени дни могат да се хранят с риба, а блажните храни са мляко, сирене, кашкавал, масло и яйца. Времето за хранене се нарича “трапеза” и се спазва точно. Монасите сами си пекат хляба, но не го приготвят с мая, а с квас. Произвеждат и собствени вино, ракия и зехтин. В Зограф са с 1 час назад от официалното време в България и Гърция. Там то не преминава в лятно часово време, както в целия Атон се е запазил старият православен църковен календар (отбелязване на празниците по стар стил, 13 дни по-късно от календара на новия стил, който е в сила сега само в Гърция, България и Румъния).
В Зограф има няколко чудотворни икони на Св. Георги и на Св. Богородица, а пред олтара на голямата църква са подредени мощи на десетки светци. На двора се издига паметник в чест на Св.26 Зографски мъченици (22 монаси и 4 поклонници). които през 1278 г. са били изгорени от рицарите-латинци, защото са отказали да приемат папската уния, която налагала диктат на католицизма над православието. След близо 600 г. в останките на изгорялата кула е открита непокътната икона на Св. Богородица, която поради тази причина е наречена Неопалима и сега се намира в малката църква на манастира. Същата тази икона е сторила чудо през миналата година, когато българският манастир е бил застрашен от огромен пожар. Гората между Хилендар и Зограф се запалва и огнената стихия наближава. Изпратените от Гърция пожарни коли и вертолети не могат да се справят, защото изсипаната вода буквално се изпарява от високата температура на силния огън. И се налага монасите да бъдат евакуирани. Тогава игуменът дядо Амвросий заедно с монасите се обръща с гореща молитва към иконата на Св. Богородица Неопалима и тя се отзовава. Не след дълго в небето се появяват гъсти облаци и се излива пороен дъжд, който напълно спира пожара. Още едно потвърждение, че и в наши дни се случват чудеса, стига вярата на хората да е достатъчно силна.
Всеки от поклонниците можеше да присъства на църковните служби, които се провеждат всеки ден. Започва се с Утреня в 04.00 часа българско време, а в Зограф е 03.00. Тя продължава с литургията и приключва малко преди 8.00 ч. Следобед в 17.00 ч. започва Вечерня, която е последвана от Повечерие. Впечатляващо и въздействащо беше участието в службите на няколко гръцки младежи, които са изучавали църковнославянско песнопение в Русия и показаха как звучи то с византийски елементи. Беше дадена възможност на всеки, който желае, да взема Свето причастие, за което игуменът дядо Амвросий нареди да се пости 4 дни, а последният ден да бъде строг пост (само растителна храна, дори без олио и зехтин). 10 души отидоха на изповед, но не всички получиха разрешение да вземат причастие. Изчистването на някои грехове изискват повече усилия и изпълнение на наложените от изповедника послушания.
В деня преди заминаването ни от Атон част от поклонниците посетихме още два от манстирите, които се намират на юг от Зограф и са изградени на брега. Дохияр е на около 30-40 минути нормално ходене от пристанището на Зограф. Там се намира чудотворната икона на Св. Богородица Скоропослушница. Наречена е така, защото бързо изпълнява молитвите на хората и им помага. Следващият манастир, до който се стига след около половин час ходене, беше Ксенофонт. Без да сме планирали да пренощуваме в него, се случи така, че останахме. Оказа се, че точно в този ден е престолният празник на храма, в който се намира иконата на Св. Богородица Пътеводителка. Нищо случайно не беше се случило, Св. Богородица ни бе довела на това място и трябваше да останем. Последва празнична вечеря, а след нея нощно Бдение (от 19.00 до 03.30 ч.). Станахме свидетели на изключително тържествена служба с църковни песнопения, изпълнени от гръцките монаси по начин, който само те могат. След литургията потеглихме обратно за Зограф, за да приготвим багажа си и да хванем ферибота.
Напуснахме Атон, но в нас останаха всички моменти от преживяното в тази свята земя. И една надежда, че пак ще посетим градината на Божията майка, защото всеки, който е бил там, иска отново да се върне.
Георги Дишлянов