Днешните наследници на големия Топорчов род в кв. Каменица препълниха залата на читалище “Васил Левски” вечерта на 24 август 2013 г. Преди това пълна бе и църквата “Света Троица”, където бе отслужена панахида в памет на поп Илия Попатанасов (поп Топорчев) по повод 80 години от неговата кончина. С едноминутно мълчание в читалището бе почетено светлото име и памет на един от най-големите духовни и политически водачи в Чепинския край и бележит представител на рода.
Водещата на родовата среща Ани Станкова определи Топочовия род като “дъб вековен, стволоват” и припомни народната мъдрост, че дърво без корен лесно се пречупва и лесно се отсича и че няма как да знаеш докъде си стигнал, ако не знаеш откъде си тръгнал. Корените и семейството ни правят силни и ни помагат да устоим на всички житейски трудности, бащиното огнище и родната стряха ни събират и са нашата най-силна опора. За да съхранят и умножат родовата памет, провеждането на срещата са организирали Инициативният комитет, църквата “Света Троица”, Народно читалище “Васил Левски”, Историческият музей и Дружеството за защита на Родопите - Велинград.
Срещата протече в патриотичен дух, който бе зададен с обичани стихове в изпълнение на най-младите наследници на рода: Николай Боянов рецитира “Аз съм българче”, а Ива Веселинова изпълни “Родна стряха”. Правнучката на поп Топорчо Райна Топорчева в дует с Йорданка Масларова изпяха “Пуста младост”. Цялата зала аплодира читалищната Група за стари градски песни с ръководител Иван Пещерски, която откри програмата си с “Питат ли ме дей зората”. В концерта се включиха и възпитаниците на Музикална школа “Звънче” с ръководители сем. Казалиеви Иванка Алексиева, Радка Узунова и Николета Сачкова. Свое есе на тема “Родът” прочете прапраправнучката на поп Топорчо Мария Дюлгерова, която припомни думите на Раковски: “Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай”.
Историята на рода в синтезиран вид бе представена от г-жа Ангелина Веселинова. Преди 5 години с много голям ентусиазъм тя и Вили Веселинова започнаха сериозни проучвания, продължени след това от Росица и Симеон Симеонови и от Люба Шопова. Благодарение на колективния труд - ровене в летописи, черковни книги и архиви във Велинград и Пазарджик, бяха събрани много данни за родовата история, която започва около 1770 година с идването на Тоско Топорчев в Каменица. Той е коренът, от който тръгват клоните и вейките на поредицата родове Топорчеви, Попови, Веселинови, Самарджиеви, Пендарови, Петьови, Гълъбови. Ангелина Веселинова изброи множество имена на хора от рода, оставили следа в историята на Чепинския край и призова да помним завета на Паисий и да пазим българския род и език.
Огромното количество имена и данни са подредени в голямото родословно дърво, нарисувано по уникален начин от Симеон Симеонов. Залата видя многобройните “клонки и вейки” на Топорчовия род благодарение на презентацията, подготвена от г-жа Роза Ушева от Основно училище “Христо Ботев”.
Авторът на книгата “Родова памет” Симеон Симеонов отправи благодарност към всички, помогнали за събирането на информацията: Вили Веселинова, Ангелина Веселинова, Росица Симеонова, Люба Шопова, художника на корицата Заварин Веселинов, Кери Семерджиева, печатница “Бостон”, която успя да издаде първия сигнален екземпляр на книгата. Продължава събирането на заявки за закупуването й, за да може със събраните суми да се плати отпечатването.
“Изпълнихме нашия дълг, като почетохме паметта на поп Топорчо”, каза на финала Ани Станкова. А срещата продължи с десетки разговори и спомени, които ще продължат да крепят родовата памет.
Елена Баева