На 9 август 2013 г. в болница “Здраве” във Велинград се роди Сена Кръсманович-Симич. Майката Зора и бащата Марко живеят и работят във френския град Лион и сръбската столица Белград. Избрали са тяхното второ дете - дъщеричката Сена, да се роди във Велинград “за да затворят кръга”.
Заедно с Марко Кръсманович-Симич тръгваме към началото на кръга, седнали на една от прекрасните тераси на жълтата къща на ул. “Ивайло” 9 във Велинград. Повечето велинградчани знаят красивата постройка на “Акропола” като “къщата на мадам Кантарджиева”, а за моя домакин и семейството му тя е “Вила “Райна”. Точно тук се преплитат времена, личности и съдби, които чертаят кръга...
СЕСТРИТЕ
В началото на историята са сестрите Елена и Райна Попови. Елена е бъдещата съпруга на дееца на ВМРО Чудомир Кантарджиев, която ще свърже живота си с Лъджене и Велинград и ще остане в паметта на много поколения ученици като “мадам Кантарджиева” - изключителната учителка по френски език и жена с безспорен авторитет и обаяние. Знак за общественото признание е улицата на нейно име във Велинград, както и фактът, че в допитването на нашия вестник за личности на ХХ век велинградчани наредиха мадам Кантарджиева на трето място след кмета Йосиф Шнитер и оперния гений Николай Гяуров.
Много малко обаче знаем за Райна Попова, за нейния живот и наследници. На границата между току-що завършилите Балкански войни и Първата световна, 16-17 годишната Райна Попова се запознава със Стоядин Стевович (1888-1945) на прием в сръбското посолство в София. Г-н Стевович иска ръката на Райна от нейния баща - протестански пастор с високи морални изисквания и около 1914 г. младото семейство заминава за Скопие, където се ражда дъщеря им Бранка (1915-1981). След войната заживяват в елегантната фамилна къща в центъра на Белград, а през 1934 г. Бранка отива в Лондон и там се запознава с Милорад Симич (1903-1976). На 15 август 1935 г. двамата се венчават в съборната църква в Белград, година по-късно се ражда първата им дъщеря Драга, а през 1941 г. и втората дъщеря Райна. Майката Бранка Симич говори български като матерен език и българска реч звучи постоянно в дома им.
Семейната хроника продължава. Райна Симич свързва живота си с белгийския барон Самуил Жилес де Пелиши (1929-2013) и двамата имат дъщеря Сара, магистър по история на изкуството в университета в Брюксел и сега археолог, която ги дарява с трима внуци - Милан, Лука и Матео. Драга Симич, която е професор по микробиология в белградски университет и сега пенсионер, се жени в Брюксел за професора по молекулярна биология Велибор Кръсманович, член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Техният син е моят събеседник Марко Кръсманович-Симич, който е баща на сина Миша и родената преди дни във Велинград дъщеря Сена Миряна Савина.
РОДОНАЧАЛНИКЪТ СТОЯДИН СТЕВОВИЧ
Стоядин Стевович заслужава специално място в нашия разказ, защото е изключителна личност. Занимава се със сериозен бизнес, от 1905 до 1941 г. инвестира в рудници за въглища в Сърбия, Македония и България и в добив на злато в Косово и Метохия. Той е един от първите европейски бизнесмени, който отива със самолет в Ню Йорк и играе на тамошната борса. Стевович е космополит, за него няма граници и е добре приет във висшите бизнес и политически кръгове в София, Белград и Загреб. Когато на 6 април 1941 г. нацистка Германия напада Сърбия, Стоядин Стевович веднага става важна личност в антинациското и роялистко движение в Източна Сърбия. Активната му антифашистка дейност привлича вниманието на Гестапо и през 1943 г. той е арестуван и изпратен в концлагер. По злощастна ирония на съдбата на 28 август 1944 г., само два месеца преди освобождението на Белград, шефът на Гестапо нарежда и Стевович е депортиран в един от концлагерите на смъртта - Дахау. Съдбата отново е жестока: на 22 февруари 1945 г., 40 дни преди освобождението на Дахау, Стоядин Стевович е екзекутиран в газова камера.
Сцената на смъртта му оживява благодарение на католически свещеник от Люксембург, също концлагерист. На честването на 45 г. от освобождението на Дахау той се свързва със семейството и казва: “Вашият прадядо ме научи какво е вяра!”. Разказва им как пред концлагеристите в Дахау Стоядин Стевович е отказал да изпълни нарежданията на нацистите и да вика “Хайл Хитлер”. Вместо това напсувал на сръбски и това преодпределило убийството му.
ФАМИЛИЯТА СИМИЧ
Трябва да кажем нещо повече и за фамилията Симич, в която влиза дъщерята на Райна и Стоядин Стевович - Бранка. Симич е една от старите сръбски фамилии, чийто членове са наследствени юристи. След тях изпъкват имената на Йован Симич Бобовац (1775-1832) - първият съдия на освободена Сърбия през 1818 г., Михаило С. Симич (1837-1901) - председател на няколко общини в Белград, Василий М. Симич (1866-1931) - съдия от апелативен съд в Белград и задълго личен правен съветник на крал Милан IV Обренович (1854-1901). Съпругът на Бранка - Милорад В. Симич е професор по конституционно право и след 1945. по въведение в правото в Белградския факултет по право. Техният днешен наследник Марко Кръсманович-Симич също е юрист, който предоставя правни-консултантски и адвокатски услуги в рамките на Европейския съюз и бивша Югославия в областта на приватизацията.
ВИЛА “РАЙНА”

Днешната Вила “Райна” във Велинград става факт благодарение на Стоядин Стевович. Съпругата му Райна, въпреки че е много добре приета в Белград, остава завинаги привързана към българската си родина и към сестра си Елена. Всяка година поне 2-3 пъти Райна изминава дългия път до Лъджене, за да се види с Елена.
Стоядин Стевович решава да купи парцел и избира мястото на “Акропола”, където никой не искал да строи, защото теренът бил само камъни и гранит. Идват работници от София и Източна Сърбия, които с динамит са направили темелите на къщата. През 1929 г. къщата е построена по планове на най-известния по онова време сръбски архитект Милутин Бориславьевич (1889-1969) - отличен познавач на френската архитектура. Той избира за Вила “Райна” комбинация от декорации в стила на неокласицизма и структура в стил Арт деко - оригинална несиметрична конструкция, която прави вилата наистина уникална. В момента сръбският институт за паметниците на културата изследва сръбското архитектурно наследство в България. Част от това наследство е както сградата на нашето Народно събрание, изградено по планове на архитект Константин Йованович (1849-1923), така и Вила “Райна” във Велинград.
След построяването на къщата в Лъджене в нея заживява Елена Кантарджиева, а сестра й Райна продължава да идва всяка година. Вила “Райна” също попада под ударите на историята - след 9 септември 1944 г. сградата е национализирана от “народната власт” и превърната в санаториум, като за съжаление е променена и част от нейната оригинална фасада. През 1992 г. къщата е реституирана и върната на наследниците на Райна и Стоядин Стевович.
Марко Кръсманович-Симич с нескрито вълнение разказва както точно през 1992 г., в мрака на тежката югославянска война, са получили “дивна вест”, че им връщат Вила “Райна”. Това е първият от имотите на Стоядин Стевович, които ще бъдат реституирани през последващите години и наследниците приемат факта като знак, който остава в сърцата им за цял живот. “От 21 години всяка година сме тук, идваме през пролетта, лятото и есента. Духът на Райна и Елена е в нас, това е вътрешно усещане. Зарекохме се барем едно дете да е българин, велинградчанин - така кръгът ще се затвори. Искрено харесваме България, всяка година получавахме мартенички от Елена Кантарджиева, а като идвам тук, все едно чувам баба Бранка да говори на български”, казва Марко.
Още по-развълнуван е, когато разказва за раждането на малката Сена и от сърце благодари на д-р Жерев и неговия екип в болница “Здраве”: “Поликлиниката е първа класа по хигиена, знание и професионализъм на медиците. Най-важното е, че тук се почувствахме като в добрите стари времена, защото заедно с професионализма почувствахе хуманност и доброта, което на днешно време рядко се среща”. Заедно със съпругата Зора, професор по френски език в университета в Белград, баткото Миша и бабата Драга още веднъж благодарят на велинградските лекари и са щастливи, че са избрали Сена да се роди точно тук.
Рождената дата на Сена - 9 август 2013 г., ще стои върху паметната плоча, която ще бъде поставена на Вила “Райна”. На френски език, който се говори от цялото семейство, върху плочата е изписано най-важното от историята на лятната къща на семействата Стевович и Симич. Текстът обобщава: “Вилата представлява историческа, артистична и архитектурна забележителност - паметник на културата с регионална значимост”.
А името на дъщерята Сена не случайно е точно като на течащата през Париж река Сена. Това е “намигване” от наша страна към мадам Елена Кантарджиева, казва Марко Кръсманович-Симич.
Кръгът е затворен: след толкова превратности на времето и историята в къщата, построена от Стоядин Стевович за неговата съпруга Райна и сестра й Елена, се ражда нов живот...
Елена Баева