Когато баща ми Йосиф Шнитер (адвокат и бивш кмет на Лъджене и сборната община, предтеча на Велинград) подаде оставката си през есента на 1938 година, бях в четвърто отделение. Като малък много често го придружавах при обхождането по график на съставните селища на сборната община, бил съм и на много заседания на Общинския съвет, между които и на прословутата разправия дали с отпуснатия от тогавашната лъдженска Популярна банка кредит да бъде павирана главната улица или да се съгради минералният плаж. От там някои от по-възрастните наши съграждани знаят за въпроса, зададен от случаен посетител на заседанието към съветниците: “Ако с тия пари се направи паваж, паважът ке направи ли плаж? А ако се направи плаж, плажът ке направили ли паваж?”, на което от немай къде съветниците отговориха, че второто е правилно. Старецът ги изгледа възмутено и им викна: “Как може да сте толкова неразбрани?! Кой ви избра таквиа?” Те се засмяха и отговориха: “Таквия като тебе!”
Скоро след това пък беше (по стар стил) Петровден. В църквата гостуваше за празника заместникът на тогавашния Пловдивски митрополит Максим дядо Харитон. След привършване на богослужението (бяхме с татко) дядо Харитон поздрави богомолците с празника и след това продължи с много нажален глас: “Искам да споделя една голяма тревога. Узнах, че във вашето село е построен... плаж! Това е дело на Сатаната и който го е направил, ще ври в ада с воденичен камък на врата в катрана!” Погледнах татко. Той ми направи знак да не реагирам; словото привърши, владиката слезе и се ръкува на изхода с всички богомолци. Ние бяхме последни. Татко каза: “Дядо владика, след три седмици ще избираме Мис Плаж. Да дойдеш!” Последва искрен смях. Дядо Харитон каза: “Ти ме познаваш и знаеш кои тукашни хора ме накараха да кажа това слово”
Плажът наистина се самоизплати и в срока на кредита направи и паважа.
Антон Шнитер

БЛАГОДАРНОСТ
Драга редакция,
Пиша ви, за да изразя дълбоката си благодарност към всички, които допринесоха за осъществяването на изложбата, посветена на 40-годишнината от кончината на баща ми, която беше открита в Историческия музей във Велинград на 11 юли 2013 г.
Йосиф Шнитер, адвокат и бивш кмет на село Лъджене, не за първи път става тема на обсъждане сред велинградчани - в края на миналия ХХ век в допитване, организирано от вестник “Темпо”, той беше избран за “Личност на столетието”. Трайният интерес на велинградската общественост към неговото дело за съграждането на облика на града като център на зимен и летен отдих още в далечните години преди Втората световна война, намери своята естествена кулминация в задълбочените проучвания на сътрудниците на музея, изготвили изложбата.
Тук искам непременно да спомена неуморния ентусиазъм на г-жа Снежана Велева, която в продължение на години не се отказа да издирва факти, документи и лични спомени, свързващи личността на баща ми с по-късната история на нашия прекрасен град. Тя и нейният екип (преди всичко художникът-оформител Юлия Димитрова) свършиха забележителна работа, за да експонират по най-убедителен и информативен начин съхраненото знание за една важна част от нашето минало.
Изложбата в нейния окончателен вид би била невъзможна и без щедрата финансова и логистична подкрепа, оказана от Община Велинград.
Позволете ми от името на всички наследници на Йосиф Шнитер (деца, внуци и правнуци) за благодаря сърдебно на всички, които допринесоха с ум, труд и сърце за реализирането на това начинание. Убеден съм, че примерът на Йосиф Шнитер като гражданин и общественик е ценен както днес, така и за идните поколения.
С уважение и признателност: Антон Шнитер