За никого не е тайна, че аз със сърцето, душата и авторитета си съм свързан с идеята за строежа на Културния дом във Велинград.
Поздравявам инициативния комитет и подкрепям битката му за спасяване от събаряне на неизградения Културен дом и предоставяне терена му на бизнес мафията за търговски цели.
Не зная какви са тайните и премълчаните мотиви на общинските съветници, подкрепили тази идея. Но не мога да се съглася с твърдението на пълномощника на дружеството “Културен център” - Деян Лазаров, че недовършената сграда е “обществено опасна” и трябва да се събори. За мене това е подмамен и смешен мотив. За господин Лазаров и за всички съветници, които са гласували за събарянето на Културния дом: архитектурният проект беше консултиран с наши и чужди експерти и специалисти. При това неговото дълголетие беше гарантирано с подпис и печат. Затова аз по-скоро приемам оценката на инициативния комитет, че това е позорно решение на Общинския съвет и престъпен акт. Някои оцениха това съгласие като престъпен акт спрямо интересите и потребностите на града. Към тази оценка ще добавя, че това решение е недомислено посегателство срещу бъдещето на Велинград като СПА столица на Балканите. Лично приемам това решение като загърбване, потъпкване и гавра с една голяма мечта на велинградчани и цялото население на Чепинската котловина.
Знам, че някои ще ме упрекнат и обвинят в носталгия по миналото, но ще припомня, че още в далечното минало село Лъджене беше средище на много културни прояви и музикални инициативи. По-старите поколения помнят, че в лъженското читалище, чиято 120-годишнина ще се чества тази есен, беше базиран така нареченият “Южнобългарски театър”, който със своите постановки и театрални прояви не само обогатяваше и разнообразяваше културния живот в града, но привлече много приятели и почитатели на културата и музиката като изкуства. Само като информация ще изброя някои теми, които сами по себе си говорят за всичко това. Имам предвид: „Ема 14” от С. Челебиев, “Краят на Бетьонов” от Бобич; “Укротяване на опърничавата” от Шекспир; “Царска милост” от Камен Зидаров и др.
Бързам да допълня, че и в читалищата в село Каменица и в село Чепино се разгръщаше много активни полезна и обществена дейност. В цялата тая културна среда се родиха, израснаха и изявиха някои бележити местни и културни дейци като Тодор Пеев, Христо Семерджиев, Минка Попова и други, които бяха моторът и сърцето на културните и музикални изяви. Специално искам да спомена имената на Ангел Герин и Димитър Мечев. Първият, макар и не кореняк велинградчанин, успя с умение и педагогически такт да събере и пристрасти към музиката толкова много бедни младежи, с които създаде първия духов оркестър в града, станал гордост за цялото Чепинско корито. Ще допълня и това, че Ангел Герин е човекът, който усети и откри закодирания музикален талант у младия Николай Гяуров. Той го отклони от неговите увлечения и пристрастия към театралното изкуство и безотказно го спечели за духовия оркестър и музикалното изкуство. Сигурно някои велинградчани са позабравили този всеотдаен културен деец. Може общинските управи по време на трагичния преход да не са набрали кураж да му отдадат полагащото му се признание и обезсмъртяване, защото той беше активен комунист, заразил толкова млади хора с лявата идея. Нека този грях им бъде простен. Сигурен съм обаче, че в народната памет на хората и в историческата летопис на Велинград Ангел Герин ще си остане създателят на първия духов оркестър и откривателят на музикалния талант на Николай Гяуров, той отвори вратата му към неговата световна и планетарна слава като бас №1 с пророческите думи към Николай: “Можеш да обичаш театралното изкуство, но ти си роден за музиката и музикалното изкуство”.
Пиша тези редове с голямо вълнение, защото някога и аз заедно с повече от 200 души младежи преминахме през този оркестър, който за радост на всички след смъртта на Ангел Герин беше унаследен от Димитър Мечев, под чието диригентство той се разви като регионален духов оркестър с национална известност и забележимо присъствие в културния живот на България.
Припомням тези факти, свързани с някои културни изяви на културни дейци на Велинград. Припомням ги и дълбоко в душата и сърцето си се питам, ако те бяха живи, как щяха да посрещнат решението на Общинския съвет за посегателството му върху тяхната най-голяма мечта и гордост, свързана с уникалния Културен дом във Велинград.
Позволих си да припомня тези факти от миналото, за да покажа, че идеята за построяването на Културния дом във Велинград са роди не случайно и не на гола културна поляна. Тя се роди на основата на богатата културна дейност и музикални традиции във Велинград. Ако трябва да бъда още по-конкретен, ще кажа, че тази идея се роди и оформи като културна потребност за града, при едно честване годишнината на Николай Гяуров в Гранд хотел ”Шератон” в София. Тук да почетат тази годишнина дойдоха: Хосе Карерас, Пиатро Капучини (баритон), Мирела Френи и много други наши и чужди музикални таланти и културни дейци. Не помня кой подхвърли идеята, че Велинград заслужава да има културен център от ранга и класата на Залцбург. Но помня, че тази идея бързо завладя елита на нашия културен свят. Благоразположени към идеята станаха Людмила Живкова и Георги Йорданов, министърът на финансите Белчо Белчев и председателят на Комитета по туризма Георги Евтимов. Не мога да премълча и да не кажа, че Людмила Живкова не само прегърна идеята за изграждането на Културен център във Велинград, но възложи на своя най-опитен сътрудник - Стефан Ганев от Пазарджишко да разработи цялостна програма за развитието на културата в града и цялото Чепинско корито. Надявам се този план заедно с оригиналния архитектурен проект да са съхранени някъде в архивите на общината. Дано под някаква форма и повод те станат достояние на цялата велинградска общественост. Още повече, че архитектурният проект беше уникален и като изкуство.
Що се отнася до министър Белчо Белчев, ще кажа, че той осигури финансово целия проект на 100 процента и то целево - парите, определени за строежа, които бяха много голяма сума, да не минават през Пазарджик, а пряко да идват в общината. С Георги Евтимов като председател на Комитета по туризма беше договорено да се ремонтира хотел “Здравец” и модернизира културната среда между хотела и Културния дом.
За Георги Йорданов ще кажа, че той като министър на културата и личен приятел на Николай Гяуров, беше съпричастен към идеята и изграждането на този забележим културен център. Много често двамата идвахме, за да видим как върви строежа и с какво можем да го ускорим. Съжалявам и много ме боли, че тогава ние не намерихме достатъчно мощна строителна организация, която да изпълни целия проект. Така той остана недоизграден. Благодарен съм на всички велинградчани, които участваха в акцията за събиране на пари, с които се направи запечатката, която да предпази строежа от ерозията.
Сега гледам с болка и тъга този неизграден уникален Културен дом, за който някога не достигна една година, за да бъде напълно реализиран. Някога и сега съм щастлив, че участвах в първата копка на дома. Днес съм гневен на тези, които решиха да бъде съборен и предоставен на монополите. Със сърцето и душата си обаче подкрепям битката да бъде спасен от събаряне този уникат и обществено полезен Културен дом.
Генерал-полковник Атанас Семерджиев