Беше времето на Иван Костов, когато журналистката Лили Маринкова каза, че в България вече сме загубили усещането кое е скандално. Това беше диагноза за състоянието на българското общество, понесло ударите на скандалните икономически интереси при Луканов, скандалната инфлация при Виденов, скандалните приватизации и ликвидации при Костов.
Думите се оказаха и прогноза за това, което последва: скандалната лъжа с обещанията на царя-премиер Сакскобургготски, скандалните тройни порции и обръчи коалицията начело със Станишев, скандалната полицейщина при управлението на Борисов. Изживяхме и понесохме толкова скандали, че всеки затрупваше предишния и накрая нищо не изглеждаше скандално, защото изгубихме ориентирите за морално и неморално, за чест и безчестие, за истина и лъжа. Не без помощта на тези, които създадоха и контролират “жълтите” медии - печатни и електронни, извън и вътре в интернет, всичко стана “жълто”, а количеството скандали промени качеството на нашето мислене и действие.
Скандали, които смазаха духа на нацията, унищожиха надеждите на цели поколения, прогониха стотици българи да търсят работа и свобода зад границите на отечеството, принудиха хиляди други да се изолират и затворят в собствените си битки.
До 14 юни 2013 г., когато само месец след предсрочните парламентарни избори, новите народни избраници и управници назначиха за шеф на Държавната агенция по национална сигурност Делян Пеевски. Решение, което преситеното и омерзено от скандали българско общество не просто не можа, а по-важното - отказа да преглътне. Не просто Скандал с главна буква, а СКАНДАЛ. Не просто капката, която прелива чашата на търпимостта, а нагла провокация към разума и морала на хиляди българи. Този път те не изляха енергията си само на маса или във виртуалната мрежа, а я пренесоха на площадите. Една нова, самоорганизирала се общност от хора заяви много ясно на властимащите, че повече няма да ги търпи да управляват нашата държава по начина, по който го правят през всичките 24 години на преход. Каза им го със стотици плакати и хаштагове, от които стига и един: “Този път наистина ядосахте мама!”.
Дали ги чуха и дали разбраха тези, които преди месец избрахме да водят държавата? Пълното разминаване е очевадно: хората скандират “Мафия”, в парламента говорят за “екзактност”; хората излизат с лицата и децата си, политици ги наричат “интернет лумпени”; хората искат смяна и промяна, политици им поднасят някаква собствена версия за “катарзис”.
Както всеки протест, така и този ще срещне “за” и “против”. Част от българите ще съприживеят чувствата на “гняв и радост”, които споделят протестиращите - автентичните лица на протеста, а не платените “наемници” на една или друга партийна клика. Друга част ще прави сметки - кой какво ще спечели, кой какво ще загуби. Мнозина ще повтарят, че не е време за оставки и нови избори, че в листите пак ще са същите същите, че пак нищо няма да се промени...
Е, промени се! Обществото си върна мярата кое е скандално и кое е морално. И това със сигурност е добро.