Водачът на листата на РЗС в Пазаджишки избирателен район Слави Василев е на 29 години. Завършил е Бостънския университет в САЩ, специалност “Международни отношения” и работил в Камарата на представителите на Американския конгрес във Вашингтон. От 2008 г. работи в семейното предприятие в София, а родът на неговата майка е от Брацигово.

- Г-н Василев, с какво днешната българска политика привлича един млад и образован човек като вас? Как решихте да застанете начело на листата на РЗС в нашия избирателен район и да влезете в битката за депутатските места?
- Това, че съм млад и образован, не е противопоказно за участие в избори, напротив. Аз не се отличавам с образователния си ценз, а с това, че прекрачих първото стъпало и заложих лицето си в един труден момент в българската политика. Момент, в който хората не вярват на нищо и на никой. Много млади и образовани хора има, които мислят и имат мнения по редица въпроси, но не желаят да участват пряко в политиката, защото не са сигурни и не знаят какво могат да очакват. Широко разпространено мнение например е, че политиката е мръсна игра, но това се касае според мен за участниците, които имат от какво да се пазят. Когато си на 29 години, не си си купил дипломата и не се страхуваш, нямаш какво да губиш освен времето и средствата, които ще вложиш. Политиката в България не е мръднала от началото на 90-те и участниците ми се струват едни и същи. Партиите са се капсуловали и не умеят да решават проблемите на гражданите, икономиката и обществото. Хората не желаят да гласуват, младите не желаят да участват и порочният кръг продължава. С моето присъствие залагам един възможен изход от порочния кръг. А що се отнася до РЗС, моето участие е разултат на много непридвидени ситуации една след друга. Това, че имаше протести на Орлов мост в София, това, че Яне Янев повярва в мен и в стратегията на кампанията. Мисля, че всеки си намери интереса: аз - че мога да участвам, той - че има кандидат като мен и хората, които искат млади лица. Избирателите ще кажат дали сме били прави.
- Правите много срещи с хората, в нашата община досега бяхте в Чепино и Сърница. Помага ли това “сверяване на часовника” да разберете какво очаква и иска българинът от своите народни представители?
- Аз не съм политик и сега откривам, колко трудно живеят хората в България 23 години след настъпването на демокрацията. Не знам дали занапред ще се занимавам с политика, но ако остана, ще дам всичко от себе си хората да живеят по-добре.
- Във вашата кампания не залагате на обещания, както повечето от политическите партии, а на личностно присъствие. Дойде ли време да гласуваме първо за личност, а след това за партия?
- Мисля, че дойде време. Много хора, които професионално се занимават с избори ми казаха, когато започнах кампанията, че “избори и кампания в България не се правят”. Аз не се съгласих с това и се разделих с тях. Елате сега да видите, че всички в моя щаб са млади, няма нито пиари, нито партийни насоки. Аз ще правя истинска кампания, в която център заемам аз и ако избирателите не ми гласуват доверие, това ще докаже единствено, че не съм имал време да стигна до хората и няма да потвърди тезата, че “избори в България не се правят”. Надявам се на 13 май да съм излезнал прав.
- Защо избрахте за свой личен девиз в тези избори “Живей без страх!”?
- Защото българите живеят в постоянен страх, а страхът е моментно състояние, с което трябва да се преборим. Основната идея, е че проблемите, които пречат на България и на икономиката, могат да си отидат, както си отива страхът - мигновено. Въпрос на правилни решения от тези, които ги взимат.
- Каква очаквате да бъде България на 13 май 2013 г.?
- Не знам. Мога да кажа, че българите са разочаровани от всичко и от всеки. Напълно разбирам защо. Затова правя кампания от първо лице, единствено число, а не с обещания. Българите, според мен, не искат да видят еди каква си стратегия за преодоляване на кризата, на проблемите, а искат да видят и да оценят какви са хората, които ще вземат решенията.
Елена Баева