През март се навършват 191 години от рождението на Стефан Веркович - интересна и противоречива личност, свързала дейността си трайно с Чепинския край. За него е писано много, а през 2011 г. Нели Кацарова, ученичка в СОУ “Васил Левски” - Велинград, спечелил специалната награда на националния конкурс, организиран от клуб “Родолюбие” с реферата си “Веда Словена”, Стефан Веркович и Чепинско”. Поради големия обем публикуваме реферата със значителни съкращения.

За първи път за сборника с народни песни “Веда Словена” узнах едва тази година от преподавателката ми по история Радка Тотолакова. Все още нерешеният спор около книгата, превърнала се в най-големият литературен скандал в края на XIX век, ме подтикна да проуча въпроса по-подробно, още повече, че е свързан и с родния ми Чепински край.
“Веда Словена” е сборник от фолклорни песни и предания, разбудил в края на XIX век европейската културна общественост и поляризирал мненията на специалистите от възторг и хвалебствия до пълно отрицание и забвение. Първият том излиза през далечната 1874 г. в Белград, а вторият през 1881 г. в Петербург. След разразилия се литературен скандал, едва през 1997 г. сборникът е преиздаден под редакцията на проф. Богдан Богданов.
“Веда Словена”: “Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха”, както е пълното му заглавие, има необикновена тематика и съдържание. Запален от фантастичните исторически концепции на Георги Раковски, Веркович е убеден, че сред родопските българи-мохамедани е жива една древна песенна и легендарна традиция от предхристиянската епоха, която потвърждава хилядолетното славянско присъствие на Балканския полуостров. В сборника попадат песни за Орфей, Филип и Александър Македонски; за идването на славяните от Индия на Балканите, за боговете им Сива, Вишну, Огне-бог. Посрещнато с възторг в европейските научни среди, “родопско откритие” постепенно е оспорено, поради съмнение,че публикуваните от Верковч песни представляват фалшификация на учителя Иван Гологанов, който ги е записал от българите-мохамедани (помаци) в Македония и Родопската област.
Стефан Илич Веркович е изтъкнат босненски фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от хърватски произход. Още в младежките си години той се увлича от идеите на илиризма и мечтае за обединяване силите на южните славяни в борбата им за освобождение от османско и австрийско владичество. През 1843 г. се свързва със сръбското правителство и през следващите години изпълнява тайни мисии в Хърватско, Черна Гора, Косово и Турция. Историческият момент е такъв, че освободилите се в началото на века от четиристотингодишно турско господство Сърбия и Гърция кръстосват великодържавните си апетити в Македония. А там, според османски и европейски статистики, преобладават българите. България все още е под османска власт (нейната държавност ще възкръсне едва през 1878 гг). Всъщност в началото Белград иска да създаде южнославянска федерация под сръбско господство и все още е далеч от идеята да обяви македонските българи за “южни сърби” и още по-далеч да ги нарече “отделна нация”. Напротив - в тези години Белград подпомага борбата на българите за откъсване от опеката на гръцката патриаршия и възстановяване на собствената църковна йерархия. В такъв смисъл дейността на Стефан Веркович е частен, но ярък пример за благородна дейност в името на Българското възраждане.
През 1891 г. Веркович идва в България и заради своите заслуги към българския народ получава доживотна пенсия от Народното събрание. Отчаян от нарастващото недоверие в делото на неговия живот, през 1892-1893 г. той предприема със съдействието на министър-председателя Стефан Стамболов две пътувания в Западните Родопи (в Чепино и Батак), за да документира и докаже автентичността на доставените му от Гологанов песни. През 1892-93 год. в Чепинско пристигат Стефан Веркович и Христо Попконстантинов и двамата изследователи на фолклорното и историческо наследство, за да помогнат издирването на певците, от които Иван Гологанов е записвал песните и така да се разреши мистерията и набиращия скорост скандал. Мисията му обаче търпи пълен провал. Покрусен, няколко месеца по-късно през 1893 г. Веркович умира в София, като не успява да разнищи загадката.
Онова, което се знае със сигурност, е, че загадката възниква благодарение на българина Иван Гологанов (1839-1895 г.), участник в църковните борби на българите в Македония. През 1865 г. се запознава със Стефан Веркович и става един от най-ревностните му сътрудници. Самият Иван Гологанов владее старогръцки и новогръцки, познава в детайли елинската митология и негов кумир е безсмъртният Омир. Веркович търси песни на пиринските и родопските българи, които да са запазили факти за тяхното най-древно битие - преселването им от Индия, и за това, че са потомци на някогашните македонци и траки. Крушевският даскал Иван Гологанов си спечелва славата на “българския Омир”. Той предоставя на Веркович над 300 000 стиха. За всяка песен получава по 10 жълтици.
Съдържанието на сборника е представено за пръв път през май 1867 г. на Първата всеруска етнографска изложба в Москва, където предизвиква сензация, тъй като показва, че в песенното културно наследство на помаци и мърваци от югозападните Родопи има наличие на митологеми и исторически спомени от предхристиянски времена. Селата, в които са събирани песните и преданията са основно в Татар-Пазарджишка кааза - Селча, Чавдарли, Касакли, Доспат, Цицюво, Плетена, и в Неврокопска кааза - Джиджова, Теплен, Крушево, Карабула, Долно Дряново, Рибница, Абланица, Лъджене, Фъргова. Двата тома на „Веда Словена“ включват цели 23 809 стиха. Изложените в сборника умотворения са с необикновена тематика и съдържание - говорят за езически богове, свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и господари, съдържат знания, спомени, формирани далеч преди ислямизацията на помаците, но и преди християнизацията на българския народ.
Това откровено заявление, че българите също са създали свои “книги на знанието“ във време, когато повечето европейски народи дори не са познавали буквите, прозвучало направо фантастично. Самият Веркович дори настоявал в писанията си за приоритет на славяните пред индусите: “нашата“ Веда е по-стара от “тяхната“ и дори твърдял, че езикът на славяните е “придобил преднина над гръцкия“.
Публикуването на “Веда Словена“ става най-голямата литературна и фолклорна сензация от Русия до Франция. В разразилите се спорове в европейската славистика възникват два лагера - “разобличители” и “апологети”. “Веда Словена” успява да спечели подкрепата не само на мнозина авторитетни чуждестранни учени, но и на немалко български фолклористи от самата Македония, които познават в тънкости местното народно творчество и диалекти. Френското правителство на два пъти изпраща свои инспектори, които да проверяват достоверността на епоса там, където е “открит”: в югозападните Родопи, сред т.нар. помаци - българоезична етнографска група, която изповядва исляма. Нито френските, нито по-късните български анкети, дават еднозначни и убедителни отговори на въпросите около “Веда Словена”.
Правителството на Източна Румелия натоварва с важна мисия Петко Р. Славейков да издири хората от които са записани песните.Всъщност неговите действия не дават резултат, поради факта, че Славейков е правил анкети не в Чепинско, от където произлизат умотворенията, а в друг Родопски район - Рупчос. Загадката “Веда Словена” си остава неразгадана, а румелийското правителство губи интерес и прекратява търсенето.
През 90-те години на XIX век Веркович е обявен за фалшификатор. По това време той е изпаднал в безпаричие и му е гласувана пенсия от 3600 лв. от Народното събрание по предложение на Марин Дринов и Драган Цанков . От Петербург Веркович през 1891 г. се преселва в Пловдив. През 1892 г. предприема пътуване в Родопите и търси доказателства в истинността, на които го е уверявал Иван Гологанов. През 1892 г. пристига в Лъджене придружен от Хр. Попконстантинов.
В произведението “В недрата на Родопите” от Иван Вазов също се представя изплълнения с мистерия литературен спор.В него Вазов разказва за запознанството си с Веркович в местното кафене и неговата дейност,както и с тази на Гологанов. В пътеписа авторът разказва за голямото разочарование на Веркович поради недоверието на хората и критиките към труда му. Той желае да разреши въпроса и да постави край на спора. Иска да докаже на всички че събраните песни не са фалшификат, а са автентични. Но въпросът остава неразрешен. За да разбули мистерията, Веркович решава да провери местата и хората от които са събрани песните. Всеки ден той обикаля Родопите като търси.
Веркович заедно с Хр. Константинов - добрият познавач на Чепинско, отиват в чисто помашкото село Корова, за да търсят един от певците на Ведата, някой си Сюлейман Алиев. Коровският кмет прави добро посрещане на гостите, като им разказва много за селото, но самият той нищо не знае за Сюлейман Алиев. Не знаят нищо и другите разпитани старци от Корово, не знаят даже да е съществувал в селото им помак, познат като певец. Веркович се завръща разочарован. Второто разпитване в помашкото село Дорково отново няма положителен резултат. И там не съществува, нито е съществувал помак, не само певец, но и с име, под каквото са го търсили. Посетили и Баня (Чепино), отново се връщат с празни ръце. Но Веркович не се обезсърчава. Той смята че помаците се страхуват поради нечий натиск поради това не искат да издават нищо.
Изтощен от безплодните си трудове да докаже истиността на “Веда Словена” на 30.XII.1893г. Стефан Веркович умира в София, където е погребан на държавни разноски.
С какво е ценна за българите Веда Словена?
1. Песните в нея са събирани сред родопските и беломорските българи - мохамедани. Съдържат огромен брой реминисценции от християнски и езически религиозни практики, характерни за българския народ. Така Веда Словена се явява неопровержимо доказателство за българската принадлежност на т.нар. помаци от Южна България и Северна Гърция.
2. Песните събирани сред македонските българи пък са на специфичен български диалект и на нито едно място не се споменава нищо, характеризиращо ги като “македонци”.
3. Легендите във Веда Словена са записани в периода 1860-1870 и съдържат митологически спомен от езическо време, славят езически божества, езически герои, духове, самодиви. Т.е. езическите вярвания сред помаците са оцелели и след християнизацията (IХ в.) и след ислямизацията им (ХVI - ХVII в.).
4. Редица от сказанията говорят дори за предславянски митологически персонажи, познати специално на древните траки - факт, разобличаващ наложената в българската историография абсурдна презумпция, че във формирането на българския етнос участват единствено славяни и прабългари.
По-важен е въпросът с какво е “неудобен” въпросният писмен паметник? На пръв поглед - с нищо, поне за обикновения българин. Но всъщност има твърде много хора, които са заинтересовани от пазенето му в тайна:
- не желаят да съществува “Веда Словена” и някои политически анти-български елементи в България, които всячески се опитват да убедят българите-мохамедани, че всъщност не са и никога не са били българи и че са мюсюлмани от дълбока древност(!?).
- подобни нечисти кроежи следват и учените във Вардарско, които ако признаят, че “Веда Словена” е автентична, автоматично ще признаят, че така наречените “македонци” са всъщност българи - идея табу отвъд югоизточната ни граница.
Дори и днес интересът към „Веда Словена” не намалява.През 2003 г. велинградският Исторически музей отбеляза годишнината от издаването на Ведата и 110 години от посещението на Веркович в Чепинско. В срещата участвува и проф. д-р. Милена Беновска.
Асан Кичелиев и Ибрям Кафеджиев - едни от първите певци (1968 г.) на Ансамбъла за автентичен фолклор от село Драгиново откриват с песни, научени от деди и бащи. В експозето си проф. Беновска обръща внимание, че за “Веда Словена” винаги може да се говори дълго и конфликтно, защото книгата е свързана с много емоции и страсти. Тя отбелязва, че Велинград има щастието да притежава втория том на първото издание на “Веда Словена”.
В записания през XIX век разговор с Хасан е бил прав като е казал на записвача: ”Докато съм жив, ще се славят моите песни, но като умрем...” На срещата певците от Корово (Драгиново) доказаха, че този фолклор е жив и днес, запазен и популяризиран от Ансамбъла за автентичен фолклор “Драгиново” с ръководител Грета Кадьова.
Нели Кацарова