Ангел Горанов на 80 години
Публикувано на 20 Apr 2010 08:33
Ангел Горанов е роден на 22 април 1930 г. във Велинград. Тук завършва гимназия, в Пловдив - Учителски институт, а в Шумен - Военно артилерийско училище.
Бил е учител с първи клас-квалификация и звание “Главен учител”, офицер в Българската армия, началник отдел “Култура” на Околийски народен съвет - Велинград и председател на Градския съвет по култура при ГНС - Велинград.
Автор е на стихове за възрастни и деца. Издал е 13 стихотворни книги: “Гледец”, “Молитва”, “И нощта побелява”, “Объркан свят”, “От всемира частица” и др. Съавтор е на две книги. Негови стихове са публикувани в много вестници, списания, сборници, антологии като “Завинаги с нас” (за 70 г. от рождението на Васил Левски), “Лирична прегръдка” (155 български поети за Русия и Москва), “Камбаните на съвестта” (български поети за Беларус) и др., както и в антологиите “Поети” 2003, 2004, 2005 и 2006 г.
Ангел Горанов е съучредител на Дружеството на писателите в Пазарджик. Член на Съюза на българските писатели. Осем непоредни мандата е бил председател на Литературен клуб “Никола Вапцаров” - Велинград.
От участие в национални литературни конкурси има 12 награди.
Големи български поети оценяват така неговото творчество:
ЕВТИМ ЕВТИМОВ: За истинската поезия няма столица, няма и провинция
Познавам творчеството му отдавна. Той тихо, но убедително, сътворява своите поетически вдъхновения, за да стигне до тази стихосбирка “Объркан свят” и да ни напомни отново, че за истинската поезия няма столица, няма и провинция”. МАТЕЙ ШОПКИН: Верен на своето име
Да, в стиховете си Ангел Горанов е поет-родолюбец, който остава верен на любовта си към роден край, към род и Родина и... верен на своето име. Ангел означава “пратеник”, “вестител”. Може би по силата на някаква магия думата “ангел” присъства в редица негови творби...
И накрая ще цитирам едно от най-кратките стихотворения на Ангел Горанов:
Нямам думи за дълго стихотворение.
Беден ли съм?
Не, драги поете! Не си беден. Напротив! Ти си богат със своя великолепен Божи дар, със своята висока и свята мисия да бъдеш и вестител, и от “всемира частица”. ГЕОРГИ К. СПАСОВ: Поетът не оставя наследство, а изкуство
Поетът, подобно на щурец, не оставя наследство, а само странното изкуство “да люлее метафори в скута” си, да открива звънтенето на монети в дъждовните капки (“Отговаря дъждът”), да вижда изгрева като “огнен змей”, който “с челюсти мрака разкъсва” (“Посоката”), да получава огънче за цигарата си от самотата (“Самотата”), да захвърля мъртвородените стихове, които са “от сърце неоткъснати” (“Стих”), да вижда огнената мълния като бич Божий (“Светкавица”)... Всички ние имаме нужда от тази странна, необяснена все още (и слава Богу) оптика, присъща само на Посветените, на универсалните наши Художници. Техният поглед преобръща формите и цветовете на света около нас, за да го преотрием в неговото магическо вълшебство...
НА ЗДРАВЕ
Разоравам душата, ако й тежи, разтоварвам,
облекчавам отворена рана и с мехлем, и с мехлем я намазвам от моята вяра,
а виниш ме, че милост съм нямал.
Но тъгата по цвете прекършено, славей прострелян,
по страдалци как, как да я снема,
ще остане душата - перце без посока и цели,
и без глас в буреносното време.
Наздраве! Да пием до дъно,
отвънка е съмнало.
АНГЕЛИ
Дядо воловете милваше,
те в хомота сами си напъхваха шиите,
влачеха ралото с опнати жили,
в тръни и камъни свят им се виеше.
Влачеха ралото, тънеха
в пот, на бразда ли издъхнаха, няма ги. Сън сънувах: русалки, русалки жънат...
Двата му вола станали ангели.
РЕКВИЕМ
Смъртта е измислица.
В чернозема ще бъда засят
и в стръкче разлистено
ще се върна на живия свят.
Ще се радвам, хора,
че не приличам на себе си,
че не съм се повторил.
Ангел Горанов
Бил е учител с първи клас-квалификация и звание “Главен учител”, офицер в Българската армия, началник отдел “Култура” на Околийски народен съвет - Велинград и председател на Градския съвет по култура при ГНС - Велинград.
Автор е на стихове за възрастни и деца. Издал е 13 стихотворни книги: “Гледец”, “Молитва”, “И нощта побелява”, “Объркан свят”, “От всемира частица” и др. Съавтор е на две книги. Негови стихове са публикувани в много вестници, списания, сборници, антологии като “Завинаги с нас” (за 70 г. от рождението на Васил Левски), “Лирична прегръдка” (155 български поети за Русия и Москва), “Камбаните на съвестта” (български поети за Беларус) и др., както и в антологиите “Поети” 2003, 2004, 2005 и 2006 г.
Ангел Горанов е съучредител на Дружеството на писателите в Пазарджик. Член на Съюза на българските писатели. Осем непоредни мандата е бил председател на Литературен клуб “Никола Вапцаров” - Велинград.
От участие в национални литературни конкурси има 12 награди.
Големи български поети оценяват така неговото творчество:
ЕВТИМ ЕВТИМОВ: За истинската поезия няма столица, няма и провинция
Познавам творчеството му отдавна. Той тихо, но убедително, сътворява своите поетически вдъхновения, за да стигне до тази стихосбирка “Объркан свят” и да ни напомни отново, че за истинската поезия няма столица, няма и провинция”. МАТЕЙ ШОПКИН: Верен на своето име
Да, в стиховете си Ангел Горанов е поет-родолюбец, който остава верен на любовта си към роден край, към род и Родина и... верен на своето име. Ангел означава “пратеник”, “вестител”. Може би по силата на някаква магия думата “ангел” присъства в редица негови творби...
И накрая ще цитирам едно от най-кратките стихотворения на Ангел Горанов:
Нямам думи за дълго стихотворение.
Беден ли съм?
Не, драги поете! Не си беден. Напротив! Ти си богат със своя великолепен Божи дар, със своята висока и свята мисия да бъдеш и вестител, и от “всемира частица”. ГЕОРГИ К. СПАСОВ: Поетът не оставя наследство, а изкуство
Поетът, подобно на щурец, не оставя наследство, а само странното изкуство “да люлее метафори в скута” си, да открива звънтенето на монети в дъждовните капки (“Отговаря дъждът”), да вижда изгрева като “огнен змей”, който “с челюсти мрака разкъсва” (“Посоката”), да получава огънче за цигарата си от самотата (“Самотата”), да захвърля мъртвородените стихове, които са “от сърце неоткъснати” (“Стих”), да вижда огнената мълния като бич Божий (“Светкавица”)... Всички ние имаме нужда от тази странна, необяснена все още (и слава Богу) оптика, присъща само на Посветените, на универсалните наши Художници. Техният поглед преобръща формите и цветовете на света около нас, за да го преотрием в неговото магическо вълшебство...
НА ЗДРАВЕ
Разоравам душата, ако й тежи, разтоварвам,
облекчавам отворена рана и с мехлем, и с мехлем я намазвам от моята вяра,
а виниш ме, че милост съм нямал.
Но тъгата по цвете прекършено, славей прострелян,
по страдалци как, как да я снема,
ще остане душата - перце без посока и цели,
и без глас в буреносното време.
Наздраве! Да пием до дъно,
отвънка е съмнало.
АНГЕЛИ
Дядо воловете милваше,
те в хомота сами си напъхваха шиите,
влачеха ралото с опнати жили,
в тръни и камъни свят им се виеше.
Влачеха ралото, тънеха
в пот, на бразда ли издъхнаха, няма ги. Сън сънувах: русалки, русалки жънат...
Двата му вола станали ангели.
РЕКВИЕМ
Смъртта е измислица.
В чернозема ще бъда засят
и в стръкче разлистено
ще се върна на живия свят.
Ще се радвам, хора,
че не приличам на себе си,
че не съм се повторил.
Ангел Горанов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023