Усилената работа в Чепинско за подпомагане борбата в Разложко и Неврокопско продължила близо четири години. И в тази работа хората не жалели сили, не жалели живота си, стига да са полезни на делото...
В началото на май 1903 г. в с. Лъджене дошли Иван Вапцаров и Симеон Молеров, войводи от Банско, Иван Попов от Добринище и др., които заедно с местни доброволци образували чета начело с Вапцаров. Четата преминала встрани от граничния пост на връх Гюлтепе и се отправила за Елешница. От Елешница отишла в Банско, а оттам - в Мехомия (Разлог), в къщата на братя Каназиреви. В близкото с. Годлево тя се присъединила към четата на Яне Сандански. Тази сборна чета след това е била постоянно в поход до Серес, неврокопските села, кресненските села и др. Към средата на юни в Лъджене била образувана друга чета под ръководството на Иван Ботушанов от Якоруда. Сведение за нея дава участникът Иван Ценев Беличенов от Якоруда. От с. Лъджене четата заминала през местноститте Юндола и Куртово за Сапарева баня, Дупнишко, където престояла 10 дни. Когато избухнало въстанието на 2 август, четата се отправила за границата, минала край поста в м. Парангалница и по Рилския балкан слязла в селата Горно и Долно Драглище. Там четниците натоварили 12 коня с оръжие, окето от по-рано било приготвено и отишли в Пирин планина, в м. “Св. Троица”, където трябвало да се съсредоточат четите на Яне Сандански и тези на върховистите Дончо Златков, полк. Янков и др.
Вестта за обявяване на въстанието повдигнала духовете на населението в Чепинските села още повече. В тези села настанали нещо като празнични дни. Всеки бързал с нещо да помогне, защото се смятало, че най-после омразната граница ще бъде срината и поробените оттатък сънародници ще бъдат освободени.
Създаденият ентусиазъм тук улеснил дошлите от Неврокопско войводи Михаил Чаков, Стоян Мълчанков, Атанас Тешовалията и Илия Кърчовски да сформират друга голяма чета. Само за 2-3 дни се записали около 100 души доброволци. На някои места в Лъджене и Чепино били запалени огньове, на които били поставени казани за изхранване на борците. Сборният пункт на всички би в местността Белите брегове, близо до границата. Там на невъоръжените били раздадени пушки, по две сферични бомби и 150 патрона.
От тези четници били образувани четири чети - по една на всеки войвода. За това нещо ни говори в непубликуваните си спомени участникът Мойсей Праматаров, озаглавени “С четите на Михаил Чаков и Стоян Мълчанков”.
За да се види с какво себеотрицание и тогава хората са се отнасяли към освободителното дело, ще приведем друг спомен на Мойсей Праматаров, отнасящ се за момента на раздялата на неговия другар и съратник Филип Главеев със семейството му: “И днес с вълнение си спомням - пише между другото Праматаров след 47 години - минутата, когато тоя мъж една вечер през м. август 1903 г. се наведе над заспалите на пода под една черга половин дузина невръстни деца, целуна ги, изправи се и каза на жена си: “Сега, Марийо, прощавай, оставям ти непосилен товар, ако не се върна от пътя, по който тръгвам, път, пълен с неизвестност”. Мария, видимо развълнувана, отговори: “Филипе, отдавна чакаме това време, върви, па каквото Бог даде!”. Очите на Мария се наляха с топли сълзи. Аз бях дълбоко покъртен от тая раздяла и не намерих какво да кажа. Мълчаливо стиснах ръката на тая майка, изскочихме на улицата и потънахме в тъмната нощ на път за поробената земя. В тая минута почувствах колко голям по дух е моят другар”. Към 15 август 1903 г. четите били готови за поход и през нощта с “благословията и помощта на българските граничари” стъпили на турска територия...
През тридневните боеве четите дали всичко 25 жертви... В края на м. август същата 1903 г. в селата Лъджене и Чепинска баня била образувана друга чета с войводи капитан Атанасов и Никола Груйчин, и двамата от Пазарджик.
Междувременно след обявяването на Илинденското въстание в Лъджене бил направен списък с имената на местни селяни, повечето преселници от Разложко, които били зачислени в три отделни чети. Този списък сега се намира в дома на Иван Д. Масларов - книжаря, чийто баща Димитър Масларов е бил секретар на Македонското дружество в Лъджене. Срещу името на всеки четник е отбелязан видът на пушката (с фабричиния й номер), която му се зачислява. (Със съкращения)