

Нашите деца
Публикувано на 24 Aug 2009 21:51
Така работещите в Дневния център за деца с увреждания “Свети Стилян” в Ракитово наричат своите малки възпитаници, които природата е ощетила умствено или физически, но са намерили своите “добри феи” в лицето на “лелите” от центъра.
Те, “лелите”, са си специалисти - социален работник, психолог, логопед, възпитатели, медицинска сестра, детегледачки и един “чичо” - рехабилитаторът.
Директорката на центъра г-жа Светла Баева ме посреща усмихната. Добро начало за деня. Това не е първата ръководна длъжност, която тя заема, но сега е по-различно. Самата тя ми обяснява къде е разковничето - в екипа, с който работи. Обикалям разположения на 189 кв.м център, където вече са дошли първите дечица и във всеки кът те са в обятията на “лелите”. Със специализирания транспорт - микробус с платформа, пристигат и децата в инвалидни колички. Те също се радват на хората от персонала. Придружават ги майките, които споделят, че са спокойни за своите “особени” деца, когато са в дневния център. Майките работят заедно с екипа по здравните и адаптивните им проблеми.
Една майка днес е дошла при директорката, за да сподели, че намира подкрепа в центъра, където се обгрижват нейните две деца с детска церебрална парализа и е решила да осинови здраво голямо дете, а децата се хвалят, че ще имат “братче”.
Освен конкретната грижа за децата с увреждания, тук родителите получават правна, психологическа, образователна, педагогическа помощ и помощ за решаване на жилищни проблеми. В центъра става все по-шумно. Всичките 22 деца са дошли. Капацитетът на “Св. Стилян” е 24 деца. Интересно, че се чува повече смях, отколкото плач.
Майките си тръгват със спокойни лица. Децата се чувстват уютно, обичани и разбрани. “Лелките” ми се хвалят с резултатите - едно вече пише името си, друго е станало по-общително, трето вече лази и се изправя на крака.
И през цялото време ги наричат “нашите деца”.
Невена Павлова
Те, “лелите”, са си специалисти - социален работник, психолог, логопед, възпитатели, медицинска сестра, детегледачки и един “чичо” - рехабилитаторът.
Директорката на центъра г-жа Светла Баева ме посреща усмихната. Добро начало за деня. Това не е първата ръководна длъжност, която тя заема, но сега е по-различно. Самата тя ми обяснява къде е разковничето - в екипа, с който работи. Обикалям разположения на 189 кв.м център, където вече са дошли първите дечица и във всеки кът те са в обятията на “лелите”. Със специализирания транспорт - микробус с платформа, пристигат и децата в инвалидни колички. Те също се радват на хората от персонала. Придружават ги майките, които споделят, че са спокойни за своите “особени” деца, когато са в дневния център. Майките работят заедно с екипа по здравните и адаптивните им проблеми.
Една майка днес е дошла при директорката, за да сподели, че намира подкрепа в центъра, където се обгрижват нейните две деца с детска церебрална парализа и е решила да осинови здраво голямо дете, а децата се хвалят, че ще имат “братче”.
Освен конкретната грижа за децата с увреждания, тук родителите получават правна, психологическа, образователна, педагогическа помощ и помощ за решаване на жилищни проблеми. В центъра става все по-шумно. Всичките 22 деца са дошли. Капацитетът на “Св. Стилян” е 24 деца. Интересно, че се чува повече смях, отколкото плач.
Майките си тръгват със спокойни лица. Децата се чувстват уютно, обичани и разбрани. “Лелките” ми се хвалят с резултатите - едно вече пише името си, друго е станало по-общително, трето вече лази и се изправя на крака.
И през цялото време ги наричат “нашите деца”.
Невена Павлова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023