Така бих определила последната книга на почетния гражданин на Ракитово проф. Асен Карталов “Живях незабелязано” - книга за нещата от живота, издадена през тази година от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
В началото по типично многословния си стил професорът обяснява защо е избрал максимата на Епикур “Живей незабелязано” за заглавие на последната си книга, като признава, че тя “задоволява една суетна потребност”.
И следват нещата от живота - семейството, родното място, училището, университета; трите основни избора в живота и трите лудости; страховете, правилата и любовта - всичко през призмата на историческото време. От увлекателния, многопластов разказ читателят разбира, че въпреки пожелателното “да живея незабелязано, в неизвестност”, животът на Асен Карталов е забележим във всичките му проявления, защото той е явление - и в училище, въпреки отруденото детство - отличник; и в университета, въпреки мизерията - отличник; и в семейството, въпреки различията - обединител. За неговата преподавателска дейност говорят със суперлативи колегите и студентите. Прочитайки и рецензиите, и поздравителните адреси по повод 75-та му годишнина, трудно ще се съгласим, че такъв човек може да бъде незабелязан.
Проф. Карталов отделя място в книгата си за своите приятели от София, Пловдив и Ракитово, за които казва: “С тях съм общувал по-непосредствето и най-продължително... Добрите им дела са по-силни и по-красиви и от най-силните, от най-красивите слова”.
За своето семейство, което живее “сближено чрез отдалечаване”, разказва битово-поетично, метеорологично-аналитично, критично, но винаги обично. Даже развода си нарича “доброволен и приятелски”, следствие на “брачна умора и брачна алергия”. Най-прекрасните редове и книгата си дядо Асен посвещава на своите внучки Ася и Елица, които нарича “моето обезсмъртяване”.
Като “трите лудости” в живота си професорът определя четенето на книги, общуването с изкуството и туризма. Освен “лудост” по своите увлечения споделя и безпокойствието си от нечетенето на книги, непознаването на изкуството - театър, опера, балет, концертна музика и варварското отношение на хората към природата.
Ако не ви се чете цялата книга, то непременно прочетете главата “Правилата в живота ми”, вдъхновени в Десетте Божи заповеди, в Новите правила на Христос, в Деветте блаженства, в Осемнадесетте благословии и в Двадесетте митарства и въплътени в “истините, превърнати в правила.
След особено интересната и правдива картина на историческото време, съпътствало живота на проф. Карталов, която той поднася в края на книгата, следва нашият размисъл за живота. От всичко прочетене смятам за най-голямо негово постижение “общуването със себе си”. Това може да го направи само мъдър човек, който цени хората, приятелите, но оценява, че “най-голямото богатство съм самият аз, а също и семейството ми - децата и внуците, а не вещите”.
Невена Павлова