След края на сезона за ФК “Чепинец” потърсихме за коментар и оценка на предстовянето треньорското ръководство на тима в лицето на Д. Муртин и неговите помощници Ив. И Бл. Муртини. Ето и оценката на Иван Муртин за изминалия шампионат, която публикуваме без съкращения: Приключи един много напрегнат, драматичен и изпълнен с трудности, но в крайна кметка за щастие с успешен край сезон за велинградския футбол. Сега, след като сезонът за ФК “Чепинец” е зад гърба ни, и емоциите, съпътстващи борбата за спасение поутихнаха, е време да се даде равносметка за изминалите месеци работа. Позволявам си аз да дам тази равносметка, защото смея да твърдя, бях в най-голяма степен винаги близо до отбора и общо взето съм ясно запознат с нещата, случващи се с него. След злополучния за велинградчани домакински мач с “Хебър”, който бе белязан с грозни сцени и още повече след последвалата загуба от Хаджидимово, след който съществуваше реална опасност отборът да се разпадне въобще, не след дълги колебания баща ми Д. Муртин, бивш състезател, треньор и ръководител на „Чепинец”, беше длъжен да отвърне на молбата за помощ на кмета на Велинград – олимпийския медалист Иван Лебанов, като най-нормално ангажира и семейството ни да помага в това нелеко начинание. Тук е моментът да се отбележи, че велинградският футбол съществува изцяло благодарение на загрижеността и подкрепата на своя кмет, който през цялата година помагаше на отбора въпреки нелеките условия, в които попаднахме. Задачата пред нас бе изключително трудна – в отбора реално липсваха достатъчно футболисти, а наличните не бяха водили подготовка през летния подготвителен период. Бяхме принудени да търсим футболисти по средата на сезона, което сами разбирате крие своите рискове, защото обикновено добрите футболисти си имат отбор, но въпреки всичко привличането на Л. Бачев, Б. Макавеев и Ал. Манолов се оказа чист късмет откъм набавяне на качество в отбора. Всички ние трябваше да се справяме и с безпрецедентното за българския футбол наказание от 9 мача лишаване от домакинство. Освен това съдиите от региона бяха направили подписка с искане за изхвърляне на отбора от групата и дълго време бойкотираха мачовете на велинградчани. След 8 кръга отборът имаше 3 точки. На миниатюрното игрище в беловското село Момина клисура отборът стартира бойко с равенство, след това в поредица от мачове игра много силно, но не можа да се справи със съпътстващия го съдийски терор. Завърналият се в отбора Г. Николов постепенно намери ритъм и заигра отлично. След много силен мач в Микрево, в който “Чепинец” загуби след рикошет и гол от засада, логичното се случи в последния есенен мач, при който победата с 3:2 над лидера “Левски” Ел. Пелин по ирония на съдбата се оказа и единственият мач, в който отборът игра във Велинград. Непосредствено преди началото на зимната подготовка дойде и новината, че Градският стадион във Велинград влиза в аналите като “Първият частен стадион в света”. Човекът, избран да се грижи за интересите на гражданите, депутатът Фидел Беев, чрез своята фирма „Спорт Бееви” забрани достопъ до стадиона, както и лично изгони трениращите на неподдържаната сгурия на Кална баня.Подготвящият се по горички и полянки местен клуб обаче напук на всичко започна много силно втория дял. След победите над “Велбъжд”, “Велбъжд-Кюстендил” и “Пирин 2001” на стадиона в Ракитово отборът повярва, че чудото може да се случи още веднъж след предишния сезон. Силната игра на отбора, воден от Д. Чонков и с новопривлечените Раданов и Боновски, както и на най-силния футболист Содев, не остана незабелязана и по средата на сезона започна да се говори за много силен тим от Велинград.
Продължава в следващия брой