

Публикувано на 28 Apr 2009 08:46
През месец март в София се проведе тържествено честване на 80-та годишнина от създаването на организираното пещерно дело в България. Неговите организатори се отнесоха с особена почит и уважение към представителите на Ракитово, водени от председателя на Общинския съвет Георги Попчев. Причината се крие във факта, че през миналия век в Ракитово се създава второто след София и първото в българската провинцията дружество на пещерняците.
На 19 март 1929 г. по инициатива на инж. Павел Петров в София се основава Българско пещерно дружество. На 27 юли 1930 г. по повод на писмо, изпратено от инж. Петров до учителя Димитър Иванов, в Ракитово се създава първият в провинцията клон на Българско пещерно дружество. Учредителите му са 10 души: Димитър Иванов -председател, кафеджията Петър Терзиев - секретар-касиер, търговецът Борис Кафеджиев, учителите Спиро Василев и Асен Попов, Петър Елкин - дърводелец, Ангел Балинов - земеделец, Георги Георгиев, Борис Рогачев, Георги Кабадийски - ковач.
Целта на ракитовските пещерняци е: “Запазването на пещерите в нашия край, тяхното проучване и направяне достъпни за любителите на природните красоти.”
Интересът на ракитовци към пещерите и тяхното проучване е свързан с пещерата Лепеница. Първото влизане в тази пещера, за което има писмени сведения, е от 28 юли 1925 г. и е осъществено от уредника на Царската ентомологична станция Пенчо Дренски. Една година по-късно ученият отново посещава пещера Лепеница и я описва в публикацията си “Пещерата Лепеница и Лепенишката долина” в сп.”Родопи” (год. V бр.1.1926г).
На 2 август 1927 г. Пенчо Дренски за трети път посещава Лепеница, но този път в компанията на директора на Царските природонаучни институти д-р Иван Буреш.
След основаването на дружеството си, ракитовските пещерняци се занимават с прониквания в пещерата, осигуряват са водачи с миньорски лампи, дават позволителни билети за влизане в нея, изнасят са сказки за пещерите и тяхното пручване, организират са излети в района на Чепинското корито.
През цялото време инж. П. Петров оказва помощ за проучването и съставянето на планове на пещерите в района. На 13 и 14 септември той заедно с Димитър Иванов, Асен Попов и Иван Андонов картират изцяло “Сухата пещера”, а “Водната” картират до мястото, наречено “Купола”. До 1960 г. пещера “Лепеница” се е казвала “Извора-Водна пещера”, а на печата на ракитовските пещерняци е пишело “Извора”.
Ракитовското пещерно дружество създава много добри връзки с Археологическия музей в София и с писмо от 29 март 1932 г. музеят възлага на дружеството охраната на всички пещери и старини в землището на Ракитово, а на председателя на дружеството възлага охраната на старините из цяло Чепинско.
С протокол от 6 юни 1939 г. Управителният съвет на дружеството определя таксите за вход на пещера “Лепеница”: за посетители, които не са от Ркативо - 5 лева; за ученици, които не са от Ракитово - 2 лева; за ракитовци - 2 лева, за учениците на Ракитово - безплатно. Решава се още, че членовете на дружеството и организациите, дали над 1000 лева помощ на дружеството, да се ползват с безплатен вход. Пещерняците от Ракитово са предвидели и назначаването на пазач за “опазване на пещерите”.
Дружеството на пещерняците в Ракитово преустановява своята дейност след 1939 г. А техните цели все още са актуални: пещерата “Лепеница” и в момента очаква кой ще се погрижи отново да бъде отворена за пещерняци, туристи и любители на природните фeномени.
Веска Божкова
На 19 март 1929 г. по инициатива на инж. Павел Петров в София се основава Българско пещерно дружество. На 27 юли 1930 г. по повод на писмо, изпратено от инж. Петров до учителя Димитър Иванов, в Ракитово се създава първият в провинцията клон на Българско пещерно дружество. Учредителите му са 10 души: Димитър Иванов -председател, кафеджията Петър Терзиев - секретар-касиер, търговецът Борис Кафеджиев, учителите Спиро Василев и Асен Попов, Петър Елкин - дърводелец, Ангел Балинов - земеделец, Георги Георгиев, Борис Рогачев, Георги Кабадийски - ковач.
Целта на ракитовските пещерняци е: “Запазването на пещерите в нашия край, тяхното проучване и направяне достъпни за любителите на природните красоти.”
Интересът на ракитовци към пещерите и тяхното проучване е свързан с пещерата Лепеница. Първото влизане в тази пещера, за което има писмени сведения, е от 28 юли 1925 г. и е осъществено от уредника на Царската ентомологична станция Пенчо Дренски. Една година по-късно ученият отново посещава пещера Лепеница и я описва в публикацията си “Пещерата Лепеница и Лепенишката долина” в сп.”Родопи” (год. V бр.1.1926г).
На 2 август 1927 г. Пенчо Дренски за трети път посещава Лепеница, но този път в компанията на директора на Царските природонаучни институти д-р Иван Буреш.
След основаването на дружеството си, ракитовските пещерняци се занимават с прониквания в пещерата, осигуряват са водачи с миньорски лампи, дават позволителни билети за влизане в нея, изнасят са сказки за пещерите и тяхното пручване, организират са излети в района на Чепинското корито.
През цялото време инж. П. Петров оказва помощ за проучването и съставянето на планове на пещерите в района. На 13 и 14 септември той заедно с Димитър Иванов, Асен Попов и Иван Андонов картират изцяло “Сухата пещера”, а “Водната” картират до мястото, наречено “Купола”. До 1960 г. пещера “Лепеница” се е казвала “Извора-Водна пещера”, а на печата на ракитовските пещерняци е пишело “Извора”.
Ракитовското пещерно дружество създава много добри връзки с Археологическия музей в София и с писмо от 29 март 1932 г. музеят възлага на дружеството охраната на всички пещери и старини в землището на Ракитово, а на председателя на дружеството възлага охраната на старините из цяло Чепинско.
С протокол от 6 юни 1939 г. Управителният съвет на дружеството определя таксите за вход на пещера “Лепеница”: за посетители, които не са от Ркативо - 5 лева; за ученици, които не са от Ракитово - 2 лева; за ракитовци - 2 лева, за учениците на Ракитово - безплатно. Решава се още, че членовете на дружеството и организациите, дали над 1000 лева помощ на дружеството, да се ползват с безплатен вход. Пещерняците от Ракитово са предвидели и назначаването на пазач за “опазване на пещерите”.
Дружеството на пещерняците в Ракитово преустановява своята дейност след 1939 г. А техните цели все още са актуални: пещерата “Лепеница” и в момента очаква кой ще се погрижи отново да бъде отворена за пещерняци, туристи и любители на природните фeномени.
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023