“Българският Лион” показва изложбата “Свила свети като светлина”
Публикувано на 25 Nov 2008 08:31
На 20 ноември кметът на общината Иван Лебанов откри гостуващата изложба на отдел “Етнография” към Регионален исторически музей град Враца “Свила свети като светлина”. Тази изложба е 14-та и последна за тази година в нашия музей.
За свилата и значението й за развитието на Враца и Врачанско говориха уредниците в РИМ Враца ст.н.с.д-р Йорданка Манкова и Недка Димитрова. Заедно с тях за подреждането и откриването на изложбата бяха дошли директорът Илия Стоянов и художничката на музея Клавдия Христова.
Сред многобройните експонати най-интересните са чаршаф от свила, изработен от врачанката Анастасия Харманджиева, участвал на изложението в Париж - от това изложение във Враца са донесени 2 златни и 1 сребърен медала; диплом от 1904 г., връчен на Мария Пищигова от световното изложение на копринените тъкани в Сейнт Луис, щата Луизиана в САЩ. Следват нееднократни участия на изложенията в Лондон и Лиеж, откъдето винаги са донасяни медали, повече от които златни. За Врачанско свилата е била знак за благополучие и е заемала достойно и сериозно място във врачанската обредност.
Внушителна цифра от 110 тъкачки вземат участие на Пловдивското изложение, където спечелват 1 златен, 11 сребърни и 1 бронзов медали за сурова коприна, а шефът му нарича Враца “българския Лион”. Цар Фердинад пък изкупува продукцията на врачанки. За врачанската коприна и участието й на изложението в Чикаго пише Алеко Константинов в известния си пътепис. Гордост за Враца е и фактът, че през 1896 г. те откриват първата научна станция по бубарство, а през 1924 г. и първата кооперация за производство на коприна.
До 40-те години на миналия век черничевите насъждения във Врачанско (черничевите листа са храната на бубата) са над 17 хил. дка, а бубарството и копринарството са двата основни занаята, защото “коприната носи радост във всяко семейство и пълни кесии”. Дори пещерата Леденика с нейната постоянна ниска температура е била използвана от врачани за съхраняване на бубеното семе. Георги Пашов пък сподели, че от началото на миналия век до 1945 г. в Чепинско също са гледани буби.
На откриването на изложбата присъстваха заместник-кметовете Валя Цветанова, Георги Янчев, Ангел Даскалов и Исмет Бабучи, директор “Образование и култура” Недялка Стефанова, членовете на Културния клуб на пенсионера - Чепино и туристите ветерани от ТК “Острец”. “Свила свети като светлина” ще гостува в музея до 20 януари 2009 г.
Веска Божкова
За свилата и значението й за развитието на Враца и Врачанско говориха уредниците в РИМ Враца ст.н.с.д-р Йорданка Манкова и Недка Димитрова. Заедно с тях за подреждането и откриването на изложбата бяха дошли директорът Илия Стоянов и художничката на музея Клавдия Христова.
Сред многобройните експонати най-интересните са чаршаф от свила, изработен от врачанката Анастасия Харманджиева, участвал на изложението в Париж - от това изложение във Враца са донесени 2 златни и 1 сребърен медала; диплом от 1904 г., връчен на Мария Пищигова от световното изложение на копринените тъкани в Сейнт Луис, щата Луизиана в САЩ. Следват нееднократни участия на изложенията в Лондон и Лиеж, откъдето винаги са донасяни медали, повече от които златни. За Врачанско свилата е била знак за благополучие и е заемала достойно и сериозно място във врачанската обредност.
Внушителна цифра от 110 тъкачки вземат участие на Пловдивското изложение, където спечелват 1 златен, 11 сребърни и 1 бронзов медали за сурова коприна, а шефът му нарича Враца “българския Лион”. Цар Фердинад пък изкупува продукцията на врачанки. За врачанската коприна и участието й на изложението в Чикаго пише Алеко Константинов в известния си пътепис. Гордост за Враца е и фактът, че през 1896 г. те откриват първата научна станция по бубарство, а през 1924 г. и първата кооперация за производство на коприна.
До 40-те години на миналия век черничевите насъждения във Врачанско (черничевите листа са храната на бубата) са над 17 хил. дка, а бубарството и копринарството са двата основни занаята, защото “коприната носи радост във всяко семейство и пълни кесии”. Дори пещерата Леденика с нейната постоянна ниска температура е била използвана от врачани за съхраняване на бубеното семе. Георги Пашов пък сподели, че от началото на миналия век до 1945 г. в Чепинско също са гледани буби.
На откриването на изложбата присъстваха заместник-кметовете Валя Цветанова, Георги Янчев, Ангел Даскалов и Исмет Бабучи, директор “Образование и култура” Недялка Стефанова, членовете на Културния клуб на пенсионера - Чепино и туристите ветерани от ТК “Острец”. “Свила свети като светлина” ще гостува в музея до 20 януари 2009 г.
Веска Божкова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023